Решение № 4627 от 21.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4627 гр. Пловдив, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20245330111673 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „Креди Йес“ ООД, ЕИК: 200688545 срещу С. С. Д. с ЕГН: **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 вр. с чл. 86, ал.1 за установяване на съществуване на вземането за сумата от 406,03лв / четиристотин и шест лева и три ст./, включваща: договорна лихва по Договор за заем № ****** от ******г.за периода 02. 02. 2023г до 01. 01. 2024 г. в размер на 373,23лв. и наказателна лихва за забавени вноски за периода от 02. 02. 2023 г. до 01. 10.

2023 г. в размер от 32,80лв , ведно със законната лихва върху главницата от 17. 04. 2024г до изплащане на вземането за периода от 2.02.2023 – 01.10.2023г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6823/2024 г. по описа на ПРС.

Ищовото дружество твърди, че с ответника е сключен Договор за паричен заем № ****** към искане № ****** на ******г. Договорът бил сключен за сумата от 2500лв., като ответникът я получил лично на ******г.

Сочи се, че към момента на подаване на исковата молба ответникът общо е платил сумата от 1,053лв., като последното плащане било направено на 30.01.2023г.

Посочва се, че с Решение № *** от ****г. клаузата за неустойка по чл.8 от Договора за кредит е обявена за недействителна. Ответното дружество твърди, че е направена корекция относно разпределението на погасителните вноски, като са включени единствено сумите за погасяване на главницата и лихвите.

1

Твърди се, че договорът за кредит е сключен въз основа на искане от страна на ищеца, като след извършване на оценка на искането е одобрена молбата му, като неразделна част от сключения договор са Общи условия. Твърди се, че е предадената заемната сума лично на ответника, като е подписан РКО.

Счита, че договорът за заем е валидно сключен.

Посочва се, че в полза на дружеството е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № *** от ****г. за горепосочените суми, като

С оглед изложеното се моли предявеният иск да бъдат уважен. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност и недоказаност.

Възразява срещу дължимостта на претендираните суми, като счита Договорът за кредит за нищожен поради противоречие с добрите нрави и нарушение на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК, излага подробни аргументи в тази насока, като посочва и съдебна практика.

Посочва, че на основание чл. 22 от ЗПК договорът е недействителен, като съгласно чл. 23 от ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на кредита, без да дължи лихви и други разходи по кредита.

Счита, че до момента на преустановяване на плащанията по кредита ищцовото дружество е надвземало неправомерно договорна лихва в размер на 373,23лв. и наказателна лихва в размер на 32,80 лв., като е получило посочените суми без основание.

Моли исковете да се отхвърлят. Претендират се разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

От приетия като писмено доказателство договор за паричен заем № ****** от ****** се установява, че по силата на така сключения договор „Креди Йес“ ООД в качеството на кредитор предоставя на ответника в качеството на кредитополучател кредит в размер на 2500 лева, при следните условия: срок - 17 месеца, при фиксиран месечен лихвен процент- 3, 330 % и ГПР- 48,048 %, като са предвидени още обезпечение и неустойка при непредставянето му, посочени в чл. 6 от договора.

В клаузата на чл. 6 от Договора страните са уговорили, че заемателят поема задължение да представи обезпечение на договора – гарант, отговарящ на условията, установени в чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия и още едно от следните обезпечения: ипотека върху недвижим имот съгласно чл. 10, ал. 2, т. 3 от Общите условия, особен залог върху движимо имущество съгласно чл. 10, ал. 2, т. 2 от Общите условия, банкова гаранция съгласно чл. 10, ал. 2, т. 4 от Общите условия и ценна книга, издадена в полза на заемодателя.

В клаузата на чл. 8 от Договора е уговорена неустойка за неизпълнение на това задължение в размер на сумата от 2635,61 лв., която се заплаща разсрочено съобразно погасителния план към договора.

2

Договорът между страните е сключен при отнапред установени от кредитодателя Общи условия, като страните не спорят, че последните са неразделна част от условията на договора.

По делото са представени Общите условия, относими към процесния договор за заем.

С разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от Общите условия са посочени условията, на които следва да отговарят обезпеченията, като е установено, че за гарант следва да бъдат осигурени две физически лица, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да има нетен размер на осигурителния доход над 1 000 лв., съгласно справочните данни на НОИ, да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател по договор за заем сключен със заемодателя, да няма незаплатени осигуровки за последните две години, да няма кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ. Установено е, че залогът следва да е върху движима вещ – на стойност два пъти по-висока от общата стойност на плащанията по договора за заем, включващи главница и лихва, а ипотека – да е първа по ред.

Към договора са представени погасителен план, общите условия и стандартният европейски формуляр за преддоговорна информация.

Към договора е подписан погасителен план, като към месечните погасителни вноски е добавена вноска и за заплащане на задължението за неустойка, като месечната вноска за погасяване на главница и лихва е в размер на 194,96 лв. и последна изравнителна в размер от 195,03 лв., а месечната вноска за погасяване на неустойката е в размер на 155,04 лв. и последна изравнителна вноска размер от 154,97 лв.

Липсва посочване в погасителния план и в договора за кредит на общия размер на подлежащата на връщане сума, ведно с неустойката.

С решение от 21.06.2023 г. по гр.д. № 3413/2023 г. по описа на ПРС клаузата на чл. 8 от процесния договор за кредит е призната за нищожна.

Не се оспорва и от представената и приета справка за извършени плащания се установява, че общият размер на платените от ответника суми по договора за паричен заем е 1053 лв.

Ответникът не твърди, нито представя доказателства да е заплащал суми по договора за кредит, различни от посочените в справката от ищеца.

Няма спор по делото, че ответникът е сключил договор за потребителски кредит, по който е получил определена парична сума, срещу задължението да я върне в определен срок, при съответни условия на заема.

Между ответника и „Креди йес“ ООД са възникнали правоотношения по договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. В случая не се спори и от 3 разпоредбите на подписания между страните договор се установява, че ответникът е получило изцяло и в брой заемната сума, което обстоятелство е декларирано в чл. 3.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и т.20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност също е по особена по вид с оглед на последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихвата и другите разходи по кредита.

Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), който е приложим в отношенията между страните договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвения процент по кредита; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит (т.10) и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т.11) .

Съдът счита за неоснователни възраженията на ищеца за недействителност на договора поради неспазване на разпоредбите на чл.11, ал.1, т. 9 ЗПК, доколкото това условие е приложимо при променливи лихвени проценти, а в настоящия случай изрично е предвидено, че се касае за фиксиран годишен лихвен процент. Договорът съдържа и необходимата информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Както националният закон, така и Директива 2008/48/ЕО не поставят като изискване към съдържанието на договора посочване на компонентите на всяка една погасителна вноска- каква част от нея е за погасяване на главница и каква част- за лихва. В този смисъл е и даденото от СЕС тълкуване в Решение по дело С-42/15, което е задължително за националните съдилища на основание чл.633 от ГПК.

В смисъла на горните аргументи е и практиката на Съда на европейския съюз. В Решение на СЕС от 09 ноември 2016 г. по отношение на приложението на Директива 2008/48/ЕО по дело С- 42/15 се приема, че чл. 10, параграф 2, буква з) и и) от Директива 2008/48 (съответстващо на чл. 11, ал.1, т. 11 от ЗПК) трябва да се тълкува в смисъл, че в срочния договор за кредит, предвиждащ погасяването на главницата чрез последователни вноски не трябва да се уточнява под формата на погасителен план каква част от съответната вноска е предназначена за погасяване на тази главница. Тези разпоредби, тълкувани във връзка с чл.

22, параграф 1 от тази директива, не допускат държавата членка да предвижда такова изискване в националната си правна уредба. Приема се, че чл.10, параграф 2, буква з ) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че в договора за кредит е необходимо да се посочват точните дати на падежа на отделните вноски на потребителя, стига условията по 4 този договор да позволяват на потребителя да установи лесно и със сигурност падежите на тези вноски. Аналогично е разрешението и в Решение на СЕС от 05.09.2019 г. по дело С331/18, съгласно което чл. 10, параграф 2, букви з) –й) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета във вр. с чл. 22, не допуска национална правна уредба, съгласно която договорът за кредит трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, която да показва погасяването на главницата, лихвите и другите разходи.

Съдът счита за основателно второто направено от ответника възражение за неспазване на изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума.

Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва.