Решение № 7 от 05.01.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Благоевград, 05.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Миглена Йовкова

Гюлфие Яхова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело № 20231200500629 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба от М. М. М., подадена чрез пълномощника му против решение № 906994/23.12.2022 г. по гр.д. 1926 по описа за 2020 г. на РС-Благоевград, в частта, с която предявения от него иск е отхвърлен.

Сочи, че във въззивната жалба, че решението е неправилно и незаконосъобразно. РС не е обсъдил всички доказателства в съвкупност, а е оценил всяко поотделно. Неправилно не е кредитирал гласните показания на св. В. и то без никакви мотиви; постановил е решението си при общи, бланкетни и противоречиви мотиви, без анализ на твърденията и възраженията на страните.

Противоречи на доказателствата и затова неправилно е приетото от съда, че към 26.4.2018 г. липсват данни за съществуването на сградата; като неправилно е приел, че сградата не е съществувала и към 31.3.2019 г.

Съдът не е отчел наличието на неопровержими доказателства за сграда в имота в началото на 2019 г. и премахването й от ответника. В тази насока са показанията на св. В., събраните писмени доказателства и изслушаното заключение на в.л. С., който в снимки от края на 2018 г. е отразил в заключението си, че в процесния 1 имот е съществувала сградата. Моли решението да се отмени и иска уважи.

Въззиваемият оспорва жалбата. Сочи, че не се установява към твърдяната от ищците дата за събаряне на сградата - 1.3.2019 г. тя да е съществувала, за да е съборена, като не се установява и събарянето й да е сторено от работници на ответното дружество – „Г.Х.“, ЕООД. ПУП за АМ „Струма“ е одобрен със Заповед публ. в ДВ през 2016 г.; законът предвижда ред за получаване на обезщетения за отчуждените в полза на държавата частни имоти, като това не е реда по чл. 49 от ЗЗД срещу изпълнителя – строител. Държавата е отговорна за обезщетяване на засегнатите лица, като държавата може да отговаря и по ЗОДОВ. Обезщетенията за отчуждените имоти се заплащат от АПИ. Затова „Г.Х.“, ЕООД не следва да отговаря.

Освен това постройка в имота на ищеца към датата на откриване на строителната площадка, когато ответникът-строител стъпва на нея - няма; като не се доказват действия по премахване от служители или работници на ответника, които действия да им се възлагани от ответното дружество и от тях да е настъпил твърдяния вредоносен резултат. В.л. С. не може да каже, че е имало сграда към 31.12.2018 г.; а показанията на св. В. са заинтересовани и не кореспондират с нито едно от събраните доказателства, в т.ч. с показанията на К.К., Г. и Г. Б.. Поради неустановяване на фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД въззиваемият моли решението да се потвърди.

БлОС счита подадената жалба от М. М. за допустима. Подадена е от лице с правен интерес срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в предвидения в закона срок.

С атакуваното решение е отхвърлен предявения от М. М. и Н. М. против „Г.Х.“, ЕООД иск за заплащане на обезщетение от 20 850 лв. за претърпени вреди от непозволено увреждане на 31.3.2019 г., изразяващо се в неправомерно събаряне на сезонна сграда – вила, ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането до окончателното й плащане.

Постановеното решение е допустимо, тъй като е постановено по допустим иск, а възраженията на ответника срещу допустимостта му, са по съществото на спора, предвид твърденията на ищеца, както правилно е приел и първоинстанционният съд.

От събраните по делото доказателства, БлОС при съобразяване тезите на страните, доводите им пред настоящата инстанция и закона, намира за 2 установено следното от фактическа и правна страна:

На 26.2.1998 г. е издаден нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по ЗСПЗЗ № 73, т. 2, д. 298/98 г., с който ищецът М. М. М., на основание приложени от него писмени документи и съгласно чл. 483, ал. 1 от ГПК е признат за собственик на недвижим имот – нива с лозе с площ 500 кв.м., намираща се в м. „М.“, землището на гр. С., представляваща имот пл. № 7 по плана на землището на гр. С., при граници и съседи: от север - дере, от изток - дере, от юг - дере и от запад – остатъчна общинска земя, ведно с построената върху земята сграда за сезонно ползване, със застроена площ 35 кв.м.

В имота е имало построена вила, видно от свидетелските показания на св. Б.. В показанията си той сочи, че познава ищеца от 30 години; лично му е помагал за построяването й, защото с него са били колеги и са си помагали; сочи, че вилата е двуетажна с масивна плоча, с по две стаи отгоре и отдолу, има покрив, керемиди, отвътре е измазана; имотът, в който е построена е ограден с мрежа и колци, около вилата са били насадени сливи и круши. В показанията на св. В., който е посещавал имота като съученик на дъщерята на ищците - също се сочи за наличието на сграда в имота, на 1-вия етаж, на която е имало дневна с кухня, а на втория – спални; имало е санитарен възел, като мястото където се е намирала вилата е било заградено.

Установява се, че имотът попада в сервитута /обхвата/ на проекта на авто магистралата АМ Струма.

От заключението на СТЕ, изготвена от в.л. Р. С. се установява, че имот с № 67.2 по ПНИ съвпада с имота описан в нотариалния акт, представен от ищеца.

Вещото лице сочи, че имот 67.2 попада в прилежащите части на АМ, видно от скицата на парцеларния план на л. 54.

Експертът пояснява, че поземлените имоти в землището на гр. С. с идентификационни номера № 067001 и № 067002 са отразени в Картата на съществуващи реални граници, одобрена и публ. в ДВ бр. 19/2.3.199 г. като същите представляват територия по § 4 от ПЗР ЗСПЗЗ, съгл. писмено становище на ОСЗ, С.; както и че в поземлен имот № 067002 няма нанесена постройка с отделен идентификатор или в графичната част като линеен обект, което не е било и предмет на дейност, възложена на фирмите, изготвящи 3 плановете на възстановяването на собствеността на земеделските земи.

Пояснява още, че парцеларният план за обект „изготвяне на предварителен проект на АМ „Струма“, представлява част от подробния устройствен план /ПУП/ на АМ „Струма“ и отразява елементите на техническата инфрастурктура извън границите на урбанизираните територии съгл. чл. 110, ал. 1, т. 5 от ЗУТ, одобрен със зап. № РД-02-44/3.6.2016 г.

/изменена зап. № РД-02-163/4.12.2015 г./ на Министъра на МРРБ.

Заключава в.л. Р. С., че сграда в процесния имот № 67.2 в Картата на възстановена собственост /КВС/ не е отразена, а е отразена в Плана на новобразуваните имоти /ПНИ/ от 2014 г. Констатирал е, че в проектната документация на АМ „Струма“ не е имало обозначение за наличие на съществуваща постройки, тъй като документите са изготвени въз основа на КВС т.е. в одобрения ПУП на автомагистрала „Стума“, в участъка от км.

371+800 до км 372+700, не е имало отразена постройка в имот № 67.2.

Видно е, че в представените по делото Протокол обр. 2а за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво за строежи на техническата инфраструктура за строеж АМ “Струма“, лот 3.1.

„Благоевград –Крупник“, участък от км. 370+400 до км. 372+000, който протокол е съставен въз основа на издадено от министъра на МРРБ Разрешение за строеж № РС-12/21.3.2018 г. - в р. I, Откриване на строителна площадка, подточка 3.3, където е отразено, че „Няма предвидени постройки за събаряне“.

Вещото лице при изслушване от РС в с.з. е пояснило, че в представените от него справки Google Earth и Google Карти, посочвайки, че е показана заснетата фактическа обстановка към края на 2018 г. е имал предвид месеците юли, август, септември, 2018 г., като в приложение 1 Google Earth към заключението, вещото лице в с.з. е посочило силует, който за него означавало постройка. Както е посочил в решението си първоинстанционния съд на приложение 1 към заключението на в.л. С. не вижда постройка, каквато и според БлОС няма.

Именно защото не се вижда постройка в имота през м. юли, септември, 2018 г. от Google Earth, приложена под № 1 към заключението, то не може да се даде вяра на показанията на св. В., в частта им, в които той сочи, че е бил очевидец в началото на 2019 г./м. февруари или м. март/ на активното й 4 събаряне от фадрома с надпис върху нея „А.“; че е имало и други спрели камиони, на някой от които е пишело „Г.Х.“, ЕООД; и са се виждали работници с работно облекло с надписи „А.“.

Вещото лице от също назначена по делото СТЕ - в.л. К. на изрично в с.з. при изслушването й сочи че в представения проект, в който има в оротографска снимка не се вижда съществуващ сграден фонд; не се виждат очертани силуети; същото сочи експерта е и при снимка на Google word и останалите документи които са й предоставени по делото, не е могла да ситуира постройка към оня момент.

В показанията на св. К. – ръководител на проектанския екип, отговарящ за цялото проектиране на обекта, се сочи, че не е виждал и не е уведомяван за сграда в процесния участък; че няма как друга фирма да събаря, в случай че се е налагало събаряне, както и че не е предвиждал количества за събаряне на сгради, защото сгради в участъка е нямало.

В показанията си св. Г. Б. – работил на АМ „Струма“ към фирма „В.С.“ на лот. 3.1 също твърди, че постройка при започване на строителството не е имало. Свидетелят сочи, че е обходил цялата магистрала, някъде края на 2017 г. началото на 2018 г.; обходил я е от първия километър до последния, което се е налагало, защото е бил първият технически ръководител, който е започнал да строи магистралата, но не е срещал, сгради, постройки или др. обекти в сервитутната зона на магистралата, като обектът е обхождал, заедно с група строителни работници, които са изчиствали сервитута на цялата магистрала от растителността, за да могат да се разположат сервизните пътища. Повтаря в показанията си, че постройки в т.ч. и около имотите, които са му посочени, /била му е предявена скицата на л. 54 от делото/ не е срещал.

Заключението на в.л. от СТЕ изготвена от в.л. К. също установява, че процесният имот 67.2 попада в обхвата на одобрения ПУП – парцеларен план за участък: лот 3.1 от км. 359+068 до км. 376+000 и съотв. строителната площадка на АМ “Струма“, съгл. т. 3.1. от Протокола за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строеж на техническа инфрастуктура от 26.4.2018 г. на АМ „Струма“; и по-конкретно в сервитута на АМ Струма и в строителната площадка на пътен възел С. при км. 371+500.

От изложеното категорично се налага извода, че постройка при 5 започване на строителството в процесния имот не е имало. След като такава не е имало, то логично е да се счете, че няма как да е имало събаряне в началото на 2019 г. на несъществуваща постройка към началото на 2019 г.

В отговор на РС, ДЗЗД „АМ Струма 3.1“ с писмо № SL 311 АМС 712Д сочи, че в отчетните книги няма класифицирани отпадъци от рода на бетони, тухли, керемиди от разрушени постройки, каквито генерирани строителни отпадъци от същия род няма и за периода март-април, 2019 г.

Установява се, че с договор за дарение от 01.03.2019 г. Община С. прехвърля безвъзмездно на АПИ поземлени имоти, измежду които е и процесния поздемлен имот 67.2. За прехвърлянето му на Държавата е налице Решение № 404/10.1.2017 г. на ОбС-С., което е изпратено от АПИ, Областно пътно управление, Благоевград - с молба, в отговор на изискана информация от РС, като в молбата, АПИ заявява, че заради посочените обстоятелства – дарението им на имота от Общината, той не е отчуждаван и за него не е плащано обезщетение.

В отговор на РС, Община С. с писмо изх. № 11-03-303/9.6.21 г. сочи, че поземлен имот № 67.2 по Плана на новобразуваните имоти за гр. С., по § 4 и кадастралния регистър на недвижимите имоти в гр. С. към него, в графата Данни за собствениците и носители на други вещни права е записана общината за ползвател, както и че в регистъра на плана е отразена сграда със ЗП от 33 кв.м.

С оглед така установените факти решението, с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД е правилно и законосъобразно. Според чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.