Решение № 3235 от 08.07.2026, Административен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 3235

Стара Загора, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - I тричленен състав, в съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЯНИЦА СЪБЕВА-ЧЕНАЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

При секретар СТЕФКА ХРИСТОВА като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА канд № 20267240600620 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ [населено място], подадена чрез упълномощен юрисконсулт, против решение № 144 от 02.04.2026 г. по АНД № 34/2026 г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 24-2500292 от 08.12.2025 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ [населено място] за наложена на „ПАУЪР-ИНЖЕНЕРИНГ “ ЕООД [населено място] имуществена санкция [рег. номер]. на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда за нарушение на чл. 160, ал. 1 от КТ, и Дирекция „Инспекция по труда“ [населено място] е осъдена да заплати на „ПАУЪР-ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД [населено място] направени разноски по делото в размер на 500 евро.

Оплакванията в жалбата са за незаконосъобразност на съдебното решение, като постановено в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Оспорват се изводите на въззивния съд за недоказаност на административнонаказателното обвинение (АНО) и за формална неизрядност на НП, като неотговарящо на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. По подробно изложени съображения в тази насока е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и делото върнато на районния съд за ново разглеждане или вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде потвърдено НП, като правилно и законосъобразно. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът – „ПАУЪР-ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД [населено място], чрез пълномощника си адв. Д. К., в писмен отговор на касационната жалба оспорва жалбата като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира за направените разноски в касационната инстанция.

Като обсъди събраните по делото доказателства, оплакванията на жалбоподателя във връзка с наведеното от него касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, Административен съд Стара Загора намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Производството пред Районен съд Стара Загора се е развило по жалба на „ПАУЪР-ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД [населено място], [ЕИК], против НП № 24-2500295 от 08.12.2025 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ [населено място] въз основа на съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 24-2500292 от 14.11.2025 г., с което на основание чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) на „ПАУЪР-ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за извършено нарушение на чл. 160, ал. 1 от КТ.

От фактическа страна АНО е обосновано с това, че на 25.09.2025 г. с призовка на основание чл. 45, ал. 1 от АПК работодателят „ПАУЪР-ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД е призован на 26.09.2025 г. да представи в Дирекция „Инспекция по труда“ [населено място] документи, необходими за извършване и приключване на административно производство – проверка по спазване на трудовото законодателство. На 26.09.2025 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ [населено място] се е явило лице, което не е било надлежно упълномощено от работодателя „ПАУЪР-ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД и е представило необходимите документи, от които се установило, че дружеството в качеството си на работодател е разрешило на И. Й. Г. – заварчик, ползването на 19 дни неплатен отпуск., съгласно отчетна форма за явяване на работа за м. февруари 2025 г. (в нея било отразено ползването на неплатен отпуск от работника,, без да е налице искане от страна на работника – работодателят не представил доказателства за искане от работника за ползването на неплатения отпуск.

Като доказателства, потвърждаващи нарушението, в АУАН и НП са посочени цитираните в тях призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК от 25.09.2025 г. и отчетна форма на „ПАУЪР-ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД за явяване на работа за м. февруари 2025 г., както и представените при проверката документи от трудовото досие на работника И. Й. Г., в т. ч. и трудов договор.

С обжалваното понастоящем решение Районен съд Стара Загора е отменил НП по съображения за неговата процесуална и материална незаконосъобразност. Прието е за доказано наличието на трудово правоотношение между работодателя „ПАУЪР-ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД и работника И. Й. Г. през месец февуари., съгласно трудов договор № 209 от 10.10.2024 г., и ползването от работника на неплатен отпуск през този период, съгласно отчетна форма на работодателя за явяване на работа за м. февруари 2025 г., но за недоказано изпълнителното деяние на вмененото на дружеството административно нарушение – даване на разрешение за ползване на процесния неплатен отпуск, доколкото това разрешение, подобно на искането за ползване на отпуск, е следвало да бъде в писмена форма – резолюция върху искането/молбата за ползване на отпуск или заповед за разрешаване ползването на отпуск, а в случая доказателства за това липсвали – представената отчетна форма за явяване на работа била частен, вътрешно ведомствен документ, който не удостоверявал изявлението на работодателя, даващо разрешение на работника за ползване на неплатен отпуск. Отделно от това е прието, че НП не отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като не била посочена датата на извършване на вмененото на „ПАУЪР-ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД административно нарушение. За такава следвало да се приеме датата на даденото от работодателя разрешение за ползване на процесния отпуск, но не и първия ден от евентуалното ползване на този отпуск от работника. Предвид отмяната на НП в полза на сакционираното дружество са присъдени направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 евро.

Решението на районния съд е валидно и допустимо, но неправилно.

Между страните няма спор, а и от събраните в хода на въззивното производство доказателства се установява наличието на трудово правоотношение между работодателя „ПАУЪР-ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД и работника И. Й. Г. преззмесец февруариг., съгласно трудов договор № 209 от 10.10.2024 г., както и ползването от работника на неплатен отпуск през месец февруари, съгласно отчетна форма на работодателя за явяване на работа за м. февруари 2025 г. В тази насока мотивите на въззивния съд изцяло се споделят от касационната инстанция и тя препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.

Безспорно е също, че за ползването на процесния отпуск не е било по изрично заявено искане от страна на работника, съгласно чл. 160, ал. 1 от КТ: „Работодателят по искане на работника или служителя може да му разреши неплатен отпуск независимо от това, дали е ползувал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж“. В случая нито се твърди, нито се представят доказателства за противното. Неоснователно е възражението на ответника в отговора му на касационната жалба, че не било ясно дали събраните в хода на административната проверка документи са всички, с които той в качеството си на работодател разполага, тъй като те били представени от лице без представителна власт. Работодателят е бил призован/поканен да представи необходимите документи, удостоверяващи спазването на трудовото законодателство, и не може да се позовава на неполагане на дължимата грижа за собствената си защита, вкл. като е изпратил лице да представи съответните документи, без да му предостави пълномощно, а и това лице е само приносител на документите. Ако ответникът разполага с други документи от значение за спора – извън вече представените в административната фаза на производството, макар и от лице без представителна власт, той би могъл да ги представи и в хода образуваното съдебно производство по оспорване на НП, но не представя такива.

Несъответстващ от гл. т. на гореизложените фактически установявания и неправилен от гл. т. на приложимия материален закон е изводът на районния съд, че не било доказано даването на разрешение от работодателя за ползване от работника на процесния неплатен отпуск, тъй като това не било направено в писмена форма. В КТ не е предвидено изрично, че искането за ползване на отпуск и респективно разрешението за ползването му се правят в писмена форма, поради което последната не е форма за действителност на тези волеизявления от страна на работника и съответно на работодателя, а форма, улесняваща доказването им. В случая е представено заверено копие на отчетна форма за явяване на работа, в която е отразено ползването от работника И. Й. Г. на процесния неплатен отпуск, чиято достоверност не е оспорена. Същевременно тази отчетна форма изхожда от работодателя – въведена е от него в документооборота му и е съставена от него, поради което и с оглед на отразеното в нея, при липса на доказателства за противното, позволява на легитимно основание да бъде изведен извод, че ползването от работника на процесния отпуск, е било по волята на работодателя, което – при липса на инициатива от страна на работника – е в нарушение на задължението му за спазване на трудовото законодателство (в частност на чл. 160, ал. 1 от КТ), именно което е обявено за наказуемо по административен ред, съгласно общата административнонаказателна разпоредба на чл. 414, ал. 1 от КТ („Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва …“).

С оглед на гореизложеното, противно на приетото в мотивите към обжалваното решение, касационната инстанция намира за доказано извършването от „ПАУЪР-ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД на административното нарушение, за което то е било санкционирано с процесното НП в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ („Работодател“ е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание …, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател“). Противното би означавало, че когато ползването на неплатен отпуск не е по волята на работника или служителя, което безспорно съставлява нарушение на чл. 160, ал. 1 от КТ, отговорността на работодателя, който е допуснал/позволил/наредил и в този по-широк смисъл (произтичащ от логиката на чл. 160, ал. 1 от КТ и преследваната от законодателя цел с цитираната норма), е разрешил това, не би могла да бъде ангажирана по общата (за нарушения на разпоредбите на трудовото законодателство) санкционна разпоредба на чл. 414, ал. 1 от КТ, макар в КТ да липсва специална санкционна разпоредба за подобно негово противоправно по естеството си поведение.

Процесното НП е издадено при спазване на разписаната в ЗАНН процедура и с изискуемото от закона съдържание, като не се споделя обусловилия отмяната му извод на въззивния съд, че същото не отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като не била посочена датата на извършване на вмененото на „ПАУЪР-ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД административно нарушение. В случая, както вече беше отбелязано, волеизявлението на работодателя за ползване на процесния отпуск не е било в писмена форма, поради което най-късната възможна дата, на която то би могло да бъде направено, е датата, на която е започнало ползването на конкретния отпуск, а доколкото не се установява това да е било направено в по-ранен момент, именно тази дата следва да се приеме и за дата на извършване на самото нарушение. В този смисъл, макар в НП да не е изрично посочена датата на извършване нарушението, последната е определяема въз основа посочените в НП факти и обстоятелства от значение за определянето й, респективно не е налице непълнота в НП от гл. т. на изискванията по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, която да възпрепятства възможността на санкционираното дружество да разбере АНО в неговата цялост и пълнота, за да организира адекватно защитата си, а и възможността на съда да извърши вменения му от закона контрол за законосъобразност на НП.