Решение № 118 от 28.10.2022, Районен съд - Елин Пелин
- Съд
- Районен съд - Елин Пелин
- Дело
- Административно наказателно дело 55/2022
- Вид
- Решение № 118
- Подписан
- 28.10.2022
- В сила
- 22.11.2022
- Състав
- Росица Генадиева Тодорова
Цитирани разпоредби
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.182, ал.2, т.6 · Закон за движението по пътищата
- чл.188, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.189 ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 118 гр. Елин Пелин, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ
ДЕЛА, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Росица Г. Тодорова при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Административно наказателно дело № 20221820200055 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е жалба от М. А. В., ЕГН ********** чрез пълномощника му адв.С. И. – БАК със съдебен адрес: гр.Б., ул. „........“ № 92 срещу електронен фиш серия К № 3469314/26.11.2019 г. по описа на ОД МВР София, с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание - глоба в размер на 750.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП. С жалбата се иска електронният фиш да бъде отменен като незаконосъобразен, както по основание, така и по размер, поради нарушение на административнопроизводствените правила. Излага аргументи в тази насока.
Производството е по чл.59 и сл. ЗАНН.
Жалбоподателят редовно призован за съдебно заседание не се явява и не се представлява, поддържа жалбата с писмено становище.
Административно-наказващият орган – ОДМВР София, редовно призовани не изпращат представител. С писмено становище изразяват искане електронният фиш да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен, а жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
1
РП Елин Пелин редовно призовани не изпращат представител.
Съдът след като провери законосъобразността на атакувания административен акт и обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери за установено от фактическа страна следното:
Видно от електронен фиш серия К № 3469314 по описа на ОД МВР София, същият е издаден срещу М. А. В., с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание - глоба в размер на 750.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че: На 26.11.2019 год. в 14,27 часа в обл.София, общ......на, по ПП-I-6 км 155+700 срещу разклона за с.Негушево с посока към гр.Златица. Ограничение на скоростта 60 км/ч. за извън населено място въведено с п.з. В-26. Нарушението е установено и заснето с АТСС ТFR1-М с МПС ............ вид лек автомобил регистрационен номер ..... е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № ТFR1-М 508 разрешена стойност на скоростта 60 км/h; установена стойност на скоростта 128 км/ h; превишена стойност на скоростта 68 км/h. Собственик на когото е регистрирано МПС ползвател: М. А. В. с поС.ен адрес: с.Д.п. ЕГН **********.
Електронният фиш е съставен на основание снимков материал за заснето нарушение на ЗДвП, а именно - за превишена скорост, като нарушението е установено с автоматизирано техническо средство за заснемане на нарушенията на правилата за движение тип „ТFR1-М 508“, за което от Български институт по метрология е издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 със срок на вА.дност 24.02.2020 г..
Представен е Протокол № 3-41-19/31.05.2019 г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол ТFR1-М с идент. № 508/07, в който е отбелязано, че средството за измерване съответства на одобрения тип.
Видно от справка за МПС ............ вид лек автомобил регистрационен номер ..... собственик на лекия автомобил е Д. И. Д..
От декларация № 115800-1994/17.02.2019 г. се установява, че Д. И. Д. е декларирал във връзка с разпоредбите на чл.189 ал.5 от ЗДвП, че на 26.11.2019 г. е предоставил ............ лек автомобил регистрационен номер .....
2 на лицето М. А. В. в 10.00 ч. и че превозното средство му е върнато в 18.00 часа.
Представени са Заповед № 8121з-931/30.08.2018 г. на министъра на вътрешните работи, Заповед № 8121з-172/29.02.2016 г. на министъра на вътрешните работи, образци за издаване на електронни фишове; протокол № 517р 22311/09.12.2019 г. за използване на автоматизирано техническо средство или система; копие на свидетелство за управление на МПС на името на М. А. В.; справка от АИС АНД; справка за нарушител водач на името на М. А. В.; протокол от проверка на БИМ № 52-С-ИСИС/30.09.2019 г.; писмо изх. № 20-00-38-2/19.06.2019 г. на БИМ; протокол № 248-ИСМ/11.12.2017 г.
БИМ; удостоверение за одобрен тим средство за измерване № 17.09.5126 на БИМ и приложение към него; ел. фиш серия К № 3241688 на ОДМВР Перник; заповед № 313з-461/12.03.2018 г. на МВР; присъда по НОХД № 82/2020 г. на Айтоски районен съд; писмо от ОДМВР Б. изх. № 769000103925/10.05.2022 г.
По искане на жалбоподателя е разпитан свидетелят Д. И. Д. – собственик на лекия автомобил, който твърди, че към 26.11.2019 г. е притежавал лек автомобил ............ с регистрационен номер ....., като често го предоставял за ползване на свои познати. Освен този автомобил притежавал и други автомобили, които също предоставял за ползване на познати и приятели. Твърди, че не познава лице на име М. А. В. и е възможно някой от неговите познати, на които е дал автомобила да го е предоставил на друго лице. Той обаче не си спомня да е подписвал декларация, че е предоставил автомобила на лицето В., но при предявяване на декларация 1158001994/17.02.2020 г. твърди, че изписания ръкописен текст в тази декларация и подписа изхождат от него. Сочи, че е възможно негов познат да е довел лицето В. и да го е помолил да му услужи с автомобила и затова да е поискал документите за самоличност на В. при даването на автомобила. Не може да потвърди със сигурност, че именно лицето В. на процесната дата 26.11.2019 г. е управлявал автомобила му.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимно лице – наказания с електронния фиш и е процесуално допустима, а разгледана по същество, 3 съдът намира същата за основателна, по следните съображения:
Съгласно чл.189, ал.5 от ЗДвП: "Електронният фиш по ал.4 се връчва на лицето по чл.188, ал.1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира". Разпоредбите на чл.188, ал.1 и чл.189, ал.5 от ЗДвП въвеждат оборима законова презумпция, че собственикът на МПС-то, посочено в електронния фиш е извършител на нарушението, предполага се, че собственикът упражнява абсолютното си право на собственост в пълен обем, в това число и едно от проявленията на субективното вещно право – ползването, изразяващо се в случая във физическото управление на движимата вещ. Оборването на тази презумпция може да бъде сторено по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП (при доброволно предоставено на друго лице МПС) в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш, чрез подаване на писмената декларация от собственика, реп. в 7–дневен срок (при обявено за издирване МПС), чрез възражение по реда на чл. 189, ал. 6 от ЗДвП , което в случая не е сторено. В случая по делото е представена декларация подписана на 12.02.2020 г. от свидетеля Д.
И. Д. – собственик на моторното превозно средство, с което е констатирано нарушението, в която е декларирал, че на 26.11.2019 г. е предоставил лекия си автомобил за ползване на лицето М. А. В..
Жалбоподателят оспорва авторството на деянието и твърди, че не е управлявал на посочената дата лекия автомобил, не е притежавал и свидетелство за управление на МПС, тъй като същото му било отнето през месец април 2019 г. от сектор ПП ОД МВР Бургар и не му е връщано и към момента на подаване на жалбата, не е собственик и процесния автомобил посочен в издадения електронен фиш. Твърденията на жалбоподателя се потвърждават от изискана справка от ОД на МВР Б. обективирана в писмо изх. № 769000-10325/10.05.2022 г., в която е отбелязано, че на М. А. В. е 4 издадено СУМПС № 283950354 на 17.04.2019 г. вА.дно до 04.08.2025 г., което му е било отнето на 28.04.2019 г. за срок от 30 месеца по НОХД № 82/2020 г. на РС Айтос и до момента на справката се съхранява в сектор ПП ОД МВР Б..
Свидетелството за правоуправление на МПС е било издадено, след като предходното му такова със същия номер е било обявено за невА.дно – изгубено или откраднато на 25.10.2018 г.
Разпитан в съдебно заседание собственикът на лекия автомобил – свидетелят Д. посочва, че е в невъзможност да посочи конкретното лице, което е управлявало автомобила, който е отдавал за ползване на приятели , не познава лице на име М. А. В. и не може да потвърди, че именно той е лицето, което на 26.11.2019 година е управлявало лекия му автомобил. Така констатираните обстоятелства сочат, че твърдяното нарушение описано в електронния фиш не може да бъде установено по несъмнен и категоричен начин, доколкото от представените по делото доказателства се установява на първо място, че жалбоподателят към момента на проверката не е притежавал свидетелство за правоуправление, което да може да представи на свидетеля Д., тъй като му е било отнето и е съхранявано при органите на МВР и на следващо място, самият свидетел Д. заявява, че макар и да е попълнил собственоръчно декларацията, не може към настоящия момент да потвърди, че именно това е лицето управлявало автомобила му към момента на заснемане на нарушението.
Съгласно разпоредбата на чл.188 ал.1 от ЗДвП, собственикът или лицето, на което е предоставено МПС, отговаря за извършеното с него нарушение. В случая по делото не се установи по безспорен и категоричен начин, че именно посоченият от собственика на автомобила жалбоподател В. е ползвал и управлявал моторното превозно средство на посочената в електронния фиш дата. Ето защо издаденият електронен фиш подлежи на отмяна.
Воден от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 3469314/17.03.2020 г. по описа на ОД МВР София
5
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава ХІІ от АПК пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________ 6