Решение № 81 от 11.04.2024, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Кюстендил, 10.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Мина Цв. Павлова като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело № 20221500500261 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 250, ал. 1 от ГПК.

Постъпила е молба от Е. Л. Я., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С., ж.к. „Л.“, бл.**** вх. ***, ет. ***, ап. ****, чрез пълномощника адв. Ц. Т. от САК, със съдебен адрес: гр. Банкя, п.к. 1320, ***, обективираща искане с правно основание чл. 250, ал. 1 ГПК за допълване на Решение № 260/17.07.2023 г. по в.гр.д. № 261/2022 г. по описа на ОС - Кюстендил, като се сочи, че съдът е пропуснал да произнесе по въззивната жалба с изричен диспозитив по отношение на предявения иск с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, както и по отношение на предявения в първоинстанционното производство иск с правно основание чл. 59 ЗЗД.

В молбата се обосновава виждане, че доколкото въззивният съд е уважил въззивната жалба по отношение на исковата претенция с правно основание чл. 108 ЗС, която е отхвърлил, а във въззивната жалба било заявено самостоятелно искане за отхвърляне на представения по делото нотариален акт по чл. 537, ал. 2 ГПК, което искане се явявало последица от отхвърлянето на исковата претенция, то въззивният съд дължал произнасяне по същото. Допълва се, че въззивното решение не съдържа диспозитив и по отношение на иска с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за използване на процесния недвижим имот без правно основание, който бил предявен в първоинстанционното производство.

Насрещните страни по молбата, съдържаща искане по чл.250 ГПК, не са подали отговор.

Искането за допълване на решението е направено в предвидения в ГПК срок от 1 надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустимо.

Разгледано по същество е неоснователно.

С решение № 260/17.07.2023 г. по в.гр.д. № 261/2022 г., ОС - Кюстендил ОТМЕНЯ Решение № 260347 от 30.12.2021 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 625/2020 г. по описа на същия съд в ЧАСТИТЕ, в които е признато за установено по отношение на В. Д.

А., ЕГН **********, и Е. Л. Я.,ЕГН **********, че Г. А. И.,ЕГН **********, И. Г. А., ЕГН **********, и Г. Г. Н.,ЕГН **********, са собственици на следния ПИ: „лозе от 1, 576 дка, трета категория, в местността „Н.с.“, имот с проектен номер ******, в землището на село П., Община Б.Д, К.о. , който имот попада върху части от следните ПИ по КККР на с. П., общ Б.Д съгласно комбинираната скица, представляваща Приложение № 1 към заключението на назначената съдебно – техническа експертиза по делото (л. 275 от делото на ДнРС), приподписана от съда представляваща неразделна част от решението : 1. Поземлен имот с идентификатори *** целия с площ от 559 кв.м., при съседи: ***; ***;

***; *** и ***, част от него в размер на 61, 52 кв. м. попада в имота на ищците; 2. Поземлен имот с идентификатори *** целия с площ от 560 кв.м, при съседи: ***; ***; ***; ***; ***, част от него в размер на 173, 33 кв.м. попада в имота на ищците; както и в ЧАСТИТЕ, в които е признато за установено по отношение на В. Д. А. (с посочени данни) и Е. Л. Я.(с посочени данни) , че е налице непълнота в КККР на землището на с. П., общ Б.Д, изразяваща се в това, че частите от горепосочените имоти: ПИ ***- с площ 61.52 кв.м., оцветена в светложълт цвят на комбинираната скица, приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението, и от ПИ *** - с площ 173.33 кв.м., оцветена в оранжев цвят на комбинираната скица, приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението, са незаснети за сметка на имот проектен номер ******, в землището на село П., Община Б.Д, К.о., представляващ лозе от 1, 576 дка, трета категория, в местността „Н.с.“, при граници /съседи/: част от имоти с № 020009, 020010, 020011, 020012, 02007 и 02008“, както и В ЧАСТТА, в която на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на основание чл. 78, ал. 1 ГПК , В. Д. А. (с посочени данни) и Е. Л. Я. (с посочени данни) са осъдени да заплатят на Г. А. И., И. Г. А. и Г. Г. Н. сумата в размер на 265,00 лева, представляваща разноски по делото за държавна такса и възнаграждение за вещо лице; като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ исковете на Г. А. И., И. Г. А. и Г. Г. Н. (тримата с посочени данни) – срещу Е.

Л. Я. (с посочени данни) - че ищците са собственици на части от ПИ *** – с площ 61.52 кв.м., и срещу В. Д. А.(с посочени данни) - че ищците са собственици на части от ПИ *** –с площ 173.33 кв.по КККР на землището на с. П., общ Б.Д, както и че посочените части : от ПИ ***- с площ 61.52 кв.м., оцветена в светложълт цвят на комбинираната скица, приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението, и от ПИ *** – с площ 173.33 кв.м., оцветена в оранжев цвят на комбинираната скица, приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението, са незаснети за сметка на имот проектен номер ******, в землището на село П., Община Б.Д, К.о., представляващ лозе от 1, 576 дка, трета категория, в местността „Н.с.“.

2

ОСЪЖДА Г. А. И.,ЕГН **********, И. Г. А., ЕГН **********, и Г. Г. Н.,ЕГН **********, да заплатят на Е. Л. Я.,ЕГН **********, сумата 555лв., представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА Г. А. И.,ЕГН **********, И. Г. А., ЕГН **********, и Г. Г. Н.,ЕГН **********, да заплатят на В. Д. А., ЕГН **********, сумата 725лв., представляваща разноски по делото.

В останалата му необжалвана част първоинстанционното решение е влязло в сила.

По искането за произнасяне по иска с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК.

В постановеното въззивно решение съдът е изложил мотиви, поради които не се дължи произнасяне по искането за отмяна на констативния нотариален акт на ищците /въззиваеми в настоящото производство/, което не следва да се ревизира.

Същевременно, при наличие на наведени оплаквания в тази насока, компетентна за произнасяне ще бъде касационната инстанция, като в случая молителката Я. е депозирала касационна жалба вх. № 4380/30.10.2023 г. срещу въззивното решение, в частта му, в която съдът не се е произнесъл по заявеното искане с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК, която е в процедура по администриране.

По искането за произнасяне по предявения производство иск с правно основание чл. 59 ЗЗД в първоинстанционното

Изискването на чл. 260, т. 3 ГПК да се посочи в какво се състои порочността на обжалваното решение има пряка връзка с ограничения характер на въззивното обжалване, съобразно чл. 269 пр. 2 ГПК, доколкото посочената в жалбата порочност на решението определя обхвата на дейността на въззивната инстанция.

Съгласно посочената правна норма задължението на въззивния съд за служебно произнасяне се отнася за валидността на първоинстанционното решение и за допустимостта му в обжалваната негова част. По отношение правилността на акта, съдът е ограничен от посочените в жалбата основания с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма или когато следи за защита на интереса на определени частноправни субекти. Извън тези две хипотези при решаване на делото по същество въззивната инстанция проверява законосъобразността само на посочените във въззивната жалба процесуални действия на първоинстанционния съд и обосноваността само на посочените негови фактически констатации. В този смисъл е задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. Дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и константната такава, обективирана в множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК- Р. № 250/27.06.2011 г. по гр. Д. № 1061/2010 г. на ІV г.о.;Р. № 764/19.01.2011 г. по гр. Д. № 1645/2009 г. на ІV г.о.;Р. № 14/07.02.2014 г. по т.д.

№ 1130/2013 г. на ІІ т.о.;Р. № 196/11.04.2012 г. по т.д. № 994/2010 г., ІІ т.о.;Р. № 702/05.01.2011 г. по гр. Д. № 1036/2009 г. ІV г.о.

В конкретният случай, с въззивната жалба на Е. Я. е заявено искане за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявените искове, както и на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да бъде отменен НА № 84, том II, рег. № 2365, дело № 233 от 11.08.2014 г. на нотариус С.С.в като недействителен. Първоинстанционното решение не е 3 обжалвано в частта му, в която предявеният от Е. Л. Я. иск с правно основание чл. 59 ЗЗД е отхвърлен като неоснователен.

Не е налице служебно задължение за съблюдаване интересите на някои от страните в производството, предвид разясненията, дадени в посоченото ТР. При това положение и предвид липсата на конкретни, каквито и да било, оплаквания във въззивната жалба срещу първоинстанционното решение в частта му относно иска по чл. 59 ЗЗД, настоящият състав на въззивната инстанция приема, че не дължи служебна проверка за правилността на обжалвания съдебен акт.

С оглед изложеното заявеното искане за допълване на решението с произнасяне по иска с правно основание чл. 59 ЗЗД е неоснователно.

Мотивиран от горното , Кюстендилският окръжен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от Е. Л. Я., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С., ж.к. „Л.“, бл.**** вх. ***, ет. ***, ап. ****, чрез пълномощника адв. Ц. Т. от САК, със съдебен адрес: гр. Банкя, п.к. 1320, ***, обективираща искане с правно основание чл. 250, ал. 1 ГПК за допълване на Решение № 260/17.07.2023 г. по в.гр.д.

№ 261/2022 г. по описа на ОС - Кюстендил, като съдът да се произнесе с изричен диспозитив по отношение на направено искане по чл. 537, ал. 2 от ГПК, както и по отношение на предявения в първоинстанционното производство иск с правно основание чл. 59 ЗЗД.

Настоящото решение може да се обжалва с касационна жалба в 1-месечен срок от връчването му пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4