Решение № 174 от 07.10.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. гр. Хасково, 07.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Георгиев при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно наказателно дело № 20245640200656 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от Д. Ж. Д. от град Хасково срещу Наказателно постановление № 24 – 1253 – 001071/26.04.2024 г. на Началник Сектор „ПП” към ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането на жалбоподателя е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 400 лева, на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление. Твърди се от жалбоподателя, че при издаването му били допуснати съществени процесуални нарушения, както и нарушение на материалния закон. Релевират се оплаквания, че субектът на деянието не бил правилно определен, доколкото жалбоподателят се явявала съсобственик на процесното МПС, придобито в режим на семейна имуществена общност, както и че наказващият орган не бил изяснил всички факти и обстоятелства по случая, в т.ч. и посоченото, 1 вследствие на което се стигнало и до неправилна квалификация на деянието.

Отправя се искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление от съда.

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призована, се явява лично и заявява, че поддържа подадената жалба. В хода по същество по делото посочва, че на процесните дата и час за управлявания от нея лек автомобил действително нямало валидна застраховка „Гражданска отговорност“, но доразвива доводите си за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон при издаване на обжалваното НП.

Административнонаказващият орган – Началникът на Сектор „ПП” към ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Не заявява становище по жалбата.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На 04.04.2024 г., свид. Г. А. Т., на длъжност „***“ в РУ-Хасково бил на работа заедно с колегата си Д. Д. Г. в гр.Хасково, когато в около 08:38 часа спрели за проверка движещ се по бул. „***“ в град Хасково, срещу бензиностанция „***“ с посока на движение – юг, лек автомобил марка „****“, модел „***“, с рег. № ****. В хода на проверката, контролните органи приели, че превозното средство, към датата на извършването й, било собственост на лицето П. П. Д., ЕГН: ********** и било управлявано от жалбоподателя Д. Ж. Д. от град Хасково. След справка със служебно техническо средство - таблет, контролните органи установили, че към 08:38 часа на 04.04.2024 г., за автомобила липсвала сключена валидна полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, поради което достигнали до извод за извършено нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ. Срещу жалбоподателя, като водач на превозното средство, бил съставен на същата дата – 04.04.2024 г., в нейно присъствие, от свид. Г. А. Т., Акт за установяване 2 на административно нарушение, серия GA № 161472, който жалбоподателят подписала, а в съответната, предвидена за обяснения и/или възражения графа било вписано, че има такива и същите били вписани в АУАН, а именно – че представя валидна „Гражданска отговорност“ от 04.04.2024г. по застрахователна полица № 00088247/BG/22/124001087840/04.04.2024г.

В рамките на законоустановения срок от връчването му, осъществено на дата 04.04.2024г., според отразеното в приложената разписка, е постъпило и писмено възражение от жалбоподателя срещу съставения АУАН, в което е изложила, че била съсобственик на управляваното от нея МПС, тъй като същото било придобито по време на брака й с П. П. Д., на чието име бил записан по талон лекия автомобил, и като такъв не била субект на нарушението по чл. 368, ал.3 от ЗК. Освен това, не било отчетено обстоятелството, че непосредствено след извършването му бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и представен на проверяващите на място след 20 минути. Била налице извинителна причина за управлението на МПС, тъй като застрахователния брокер допуснал грешка и била налице техническа неизправност в системата, с оглед на което тя нямала вина и липсвал умисъл. Към възражението си е представила копие от Удостоверение за граждански брак серия *****, видно от което на ****г. е сключила граждански брак с П. П. Д., копия от Рег. талон на МПС с рег.

№**** и свидетелство за регистрация част І, в които като собственик на процесното МПС бил вписан съпругът й П. П. Д. и застрахователна полица за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със срок на валидност от 9:30 часа на 04.04.2024г. до 23:59 часа на 03.04.2025г.

Възражението било разгледано от административнонаказващия орган, но прието за неоснователно, след което било издадено атакуваното НП, в което наказващият орган възприел фактите, изложени в обстоятелствената част на съставения АУАН и на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ, наложил процесната глоба в размер на 400 лева, след като приел, че лекият автомобил, като МПС, във връзка с чието притежаване и използване се изисква сключване на задължителна застраховка ГО, но няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, е бил управляван към момента на проверката от лице, което не е собственик.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от 3 представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по-горе, както и от показанията на разпитания в хода на делото свидетел. Съдът кредитира показанията на свидетеля Г. А. Т. относно обстоятелствата, свързани с начина на извършване на процесната проверка и за действията, предприети от него и колегата му като контролни органи по установяване на описаното административно нарушение и тези, свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, като изложеното се отнася в пълна степен и за възприятията на този свидетел за фактите, осъществени при съставяне на процесния акт за установяване на административно нарушение и след това.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 683, ал. 3 от Кодекса за застраховането, в сила от 01.01.2016 г. лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв. Следователно деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо, съобразно приложимия материален закон към твърдяната дата на извършването му.

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт на такова процесуално основание.

При съставяне на процесния АУАН са спазени изискванията на чл. 40 от ЗАНН и на жалбоподателя е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения, от която се е възползвал.

Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН досежно необходимите реквизити, като налице е описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението от гледна точка изискванията на фактическия състав на разпоредбата, под която е подведено деянието. Според съдържанието на разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ, съставомерното поведение, наказуемо по този текст се изразява не в друго, а в управление на МПС от лице, което не е собственик при осъществяване на допълнителната предпоставка, свързана с 4 липсата на сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите във връзка с неговото притежаване и ползване. Или, в тази хипотеза изпълнителното деяние се изразява преди всичко и най – вече в управление на моторно превозно средство от лице, което не е собственик и при наличие на останалите предпоставки за наказуемост, като твърдения именно за този основен признак от състава на нарушение се съдържат в съставения АУАН. По този начин, правото на защита на привлеченото към административно наказателна отговорност лице е обезпечено, доколкото това лице е могло да узнае и да е наясно с всички с факти от състава на нарушение, което му се вменява в отговорност, което се установява и от депозираното писмено възражение срещу издаването на АУАН.

На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган - лице, изпълняващо длъжността „Началник Сектор ПП“ при ОД на МВР – Хасково”, при спазване на установената форма, а по съдържанието си формално отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН.

От материалноправна страна обаче, обстоятелствата, изложени в съставения акт за установяване на административно нарушение и в санкционния акт не се потвърждават от анализа на приобщените по делото доказателства, що се касае до обективната страна на описаното нарушение.

По делото няма спор, че към момента на проверката – 04.04.2024г., 8.38 ч., не е била налице действаща застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на процесния автомобил, което не се отрича и от страна на жалбоподателя. Въведените твърдения, че застраховката била сключена по рано, но поради грешка на застрахователния брокер и неизправност в информационната му система, не би могъл да промени извода, че автомобилът е нямал валидна и действаща застраховка към момента на извършената проверка, доколкото тези твърдения останаха изцяло недоказани в настоящото производство. Действително, задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния ден е била сключена на 04.04.2024г., но видно от съдържанието на застрахователната полица, видно и от справка в общодостъпната информационна система на „Гаранционен фонд“, застраховката е имала валидност считано от 9:30 часа на същата дата, т.е. влязла е в сила близо час след извършената проверка. Що се касае до възраженията за липсата на субективен момент у жалбоподателя при 5 управлението на МПС с оглед липсата на умисъл и знание за този факт, съдът намира същите за неоснователни. Това е така, доколкото подразбиращо се и от собствените й твърдения за допусната грешка у застрахователния брокер и неизправност в информационната му система, същата ясно е съзнавала, че управлявания от нея автомобил е нямал валидна застраховка „Гражданска отговорност“, доколкото от тези твърдения следва, че сключването на такава е било инициирано. Незнанието на момента на настъпване на нейната валидност в този случай обаче не изключва умисъла на деянието, доколкото видно от приложената справка за нарушител/водач, жалбоподателят е правоспособен водач на МПС. Като правоспособен водач на МПС в съзнанието й са намерили отражение представите относно задълженията й като водач на МПС, в това число и задължението й за управлявания от нея по път отворен за обществено ползване автомобил да има сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, а в случая действащ към момента на установяване на нарушението договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е липсвал. Оттам дали е действала в хипотезата на грешка, респ. дали е била в състояние да формира умисъл са въпроси от значение за решаването на делото. Отговорът на първия въпрос е отрицателен, а на втория - положителен, защото без да е необходимо да се предявяват допълнителни изисквания към водачите на моторни превозни средства преди да поемат тяхното управление да преценяват не само дали е налице сключена застраховка ГО, но и валидността на полицата, за този факт законодателят е предвидил механизъм на установяване. Той е приложим и без необходимост от справка в Гаранционен фонд, която не всякога е възможна, ако потребителят не разполага с техническо средство и връзка. В случая не е налице нито грешка, нито такова незнание на факти от страна на жалбоподателя, които да изключат умисъла или отговорността му като водач на моторно превозно средство.