Присъда № 47 от 25.03.2024, Районен съд - Бургас

Мотиви към Присъда № 47/25.03.2024 г. по НЧХД № 3049/2023 г. по описа на Районен съд - Бургас, LI наказателен състав

Производството по делото е образувано по частна тъжба на С. И. Д., ЕГН **********, с която против М. Щ. Г., ЕГН **********, e повдигнатo обвинениe за извършенo от него престъплениe за това, че на 05.04.2020 г., около 11:30 ч. - 12:00 ч., в гр. Бургас, до новата кооперация на мястото на магазин „К.....“, зад В......, e причинил лека телесна повреда на С. И. Д., изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК, а именно причиняване на контузия на главата и лицето, сътресение на мозъка в лека степен, контузия на лява очна ябълка и клепачите с кръвонасядания, счупване на носните костици и долен орбитален ръб, чрез нанасяне на удари с юмруци по главата - престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.

В пледоарията си пред съда повереникът на частния тъжител адв. Р. П. от БАК, прави детайлен анализ на събрания доказателствен материал, като застъпва, че деянието е доказано по безспорен начин, както от фактическа, така и от правна страна, поради което моли за осъдителна присъда.

Частният тъжител С. Д. поддържа казаното от повереника.

Защитникът на подсъдимия - адв. П. Н. от БАК, също прави подробен анализ на събраните доказателства, като счита, че подсъдимият следва да бъдe признат за невиновен, алтернативно да се приложи института на реторсията.

В предоставената от съда възможност за последна дума подсъдимият М. Г. моли да бъде оправдан.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 от НПК, намери за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият М. Щ. Г. е роден на .............................. с ЕГН **********.

Подсъдимия М. Г. и св. Ц. Г.a са съпрузи.

Тъжителя С. Д. и св. С.. А. също са съпрузи.

Тъжителят С. Д. и св. Ц. Г. се познавали, тъй като били колеги във фирма „Е...“, но имали и интимни отношения, за които разбрал и подс. М. Г..

На 05.04.2020 г., около обяд, в гр. Бургас, тъжителят С. Д. и подсъдимият М. Г. се уговорили по телефона да се срещнат и да поговорят относно случилото се между тъжителя Д. и св. Ц.. Г.а. След няколко минути тъжителят отишъл със своя автомобил М.. на уговореното място - до новата кооперация на мястото на магазин „К.....“, зад В......, в гр. Бургас, където вече го чакали подсъдимият М. Г. и жена му св. Ц. Г.а с техния автомобил С..., тъмно сив на цвят. След като паркирал автомобила на около двайсетина метра от тях, тъжителят Д. излязъл от колата и останал до нея, като си пъхнах ръцете в джобовете и заявил, че не желае да има физическа саморазправа. В този момент, вървейки към тъжителя, подсъдимият Г. му се заканил вербално и му нанесъл няколко удара с юмруци по лицето и главата, след това двамата се сбили, като на тъжителя му текнала кръв от лицето и паднал на земята. След като подсъдимият и съпругата му си тръгнали, тъжителят се почистил, качил се в колата си и отишъл в спешното на УМБАЛ - Бургас. Посетил и невролог, който го насочил и към очен лекар и уши-нос-гърло.

1

От медицинската документация и експертизата се установява, че С. Д. има причиняване на контузия на главата и лицето, сътресение на мозъка в лека степен, контузия на лява очна ябълка и клепачите с кръвонасядания, счупване на носните костици и долен орбитален ръб, и уврежданията могат да се получат от действието на твърди тъпи предмети (юмруци) и да се получат по описаното време и начин.

Причинено е временно разстройство на здравето неопасно за живота, както и болка и страдание.

От медицинската документация (л. 46 - 47 от делото) се установява, че М. Щ. Г. има контузия на корема и охлузна рана по дланта на лявата ръка, като е възможно да са получени по посочения начин и време.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от показанията на свидетелите: С. П.. (л. 58 от делото), С.. А.. (л. 58 - гръб - 59 от делото), К. Н. (л. 75 - гръб - 76 от делото), частично от показанията на Ц.. Г.a (л. 123 - гръб - 124 от делото), както и частично от обясненията на подсъдимия М. Г. (л. 125 от делото); от писмените доказателства - лист за преглед, амбулаторни листи, рентгенови изследвания, направление, медицинско заключение, резултати от изследване , съдебномедицинско удостоверение, снимки, рецепти, фактури (л. 8 - 36 от делото), амбулаторен лист и СМУ (л. 46 - 47 от делото) и справка за съдимост; както и с помощта на вещото лице по СМЕ (л. 99 - 111 от делото).

Съдът направи оценка на горепосочените доказателствени източници на основание чл. 305, ал. 3 от НПК, както поотделно, така и съвкупно, като достигна до следните изводи:

Съдът кредитира показанията на свидетеля С. П.., които намира за последователни и логични. Същият свидетелства за видимите нараняванията на тъжителя, срещайки го още на същия ден в блока; изявлението на тъжителя пред него, че именно подсъдимият М. го е бил, като поводът за това били личните отношения на тъжителя със съпругата на М.; показал му мястото, как е стоял до колата и подс. М. се приближил и започнал да го налага.

Изложеното от св. П..... се подкрепя и от показанията на съпругата на тъжителя свидетелката С.. А.., която последователно посочи, че тъжителят й се обадил по телефона още същия ден да й каже, че е бил бит от М. и ще ходи до болницата; предупредил я да не се плаши като го види; след като се прибрал по-късно през деня бил действително син, очите му били полузатворени, бил в ужасно съС.ие и имал кръв по дрехите и обувките; тъжителят и разказал за срещата и че подс. М. скочил да го бие ; споделил също, че имал интимни отношения със съпругата на М..

Практиката на касационната инстанция се е ориентирала във виждането, че производните доказателства могат да послужат като средство за разкриване и проверка на първичните доказателства или да ги заменят тогава, когато първичните доказателства са недостъпни (Решение № 282/09.03.2017 г. по к. н. д. № 1222/2016 г., I н. о. на ВКС, в този смисъл е и Решение № 113/23.06.2015 по дело № 93/2015 г., II н. о. на ВКС, където също се приема, че липсва процесуална пречка производните доказателства да бъдат използвани като средство за разкриване на първични доказателства, за проверка на първичните доказателства и за замяна на първичните, ако последните са недостъпни). Показанията на свидетелите С. П...и С..А.., действително в една част не са в резултат на техни преки впечатления, а им е предадено от тъжителя Д., но в тези части показанията им са ценни от гледна точка на това, че възпроизвеждат 2 възприятията им непосредствено след инцидента. Съдът не намира основания да се съмнява, че действително тъжителят е разказал на свидетелите за случилото се, което те й възпроизвеждат, но това не води до извод за недостоверност на разказаното.

Отделно от това, както е прието и в Решение № 48/29.06.2020 г. по № 121/2020 г. на ВКС, III н.о., в правната теория и съдебната практика е еднозначно и последователно застъпено становището, че е напълно допустимо осъдителна присъда да бъде постановена на базата само на косвени доказателства и това да покрива стандарта, въведен в разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК. Изискването е тези доказателства да представляват единна и непрекъсната верига, от която да се направи единствено възможния извод за виновността на дееца, като се изключат други възможни предположения (също и Решение № 428/19.11.2015 г. на ВКС по н. д. № 1149/2015 г., I н. о.). С оглед на горното, съдът не възприема възражението на защитата и цени изложеното от свидетелите, тъй като във връзка с другите писмени и гласни доказателства те се явяват правдоподобни.

В подкрепа на изложеното от тези свидетели са и показанията на прекия очевидец - свидетеля К. Н., който през това време бил на терасата и пушел цигара.

Същият си спомня, че действително две момчета се биели до лека кола М...., светла на цвят, като на мястото имало и едно момиче на около 20 метра от тях; момчетата имали едно и също телосложение, както са в съдебната зала; тъжителят имал кръв по лицето и за секунди станала цялата работа. Показанията му представляват първично и пряко доказателство и се ценят от съда като достоверни.

По отношение на показанията на св. Ц.. Г.а съдът ги цени като достоверни само в частта, в която заявява, че с тъжителя С. Д. са били колеги във фирма „Е....“; че тъжителят искал да имат интимна връзка; че си пишели по месинджър цяла вечер до ранните часове до сутринта; че тя съобщила на подсъдимия за отношенията си с тъжителя; че на въпросния ден в гр. Бургас се срещнали тримата и побоят станал до колата на тъжителя. В тази част те отговарят на събрания по делото доказателствен материал и запълват по един естествен начин обстоятелствата по делото, давайки облика на цялата ситуация преди, по време и след деянието.

Съдът обаче не кредитира показанията й досежно следните твърдения: че по отношение на нея е било упражнено насилие от страна на тъжителя; че в този момент съпругът й дошъл да я спасява; че след това тъжителят агресирал и срещу подсъдимия при което го ударил в корема; че имало сборичкване на земята; че тъжителят сам паднал по лице, както и че подсъдимият не е нанасял удари по тъжителя. Изложената от св. Ц.... Г.а версия не отговаря на действителното положение, явявайки се в пълно противоречие със събраните по делото писмени и гласни доказателства. На първо място, показанията й са в пълно противоречие с показанията на кредитираните вече свидетели С. П.., С.. А.. и К. Н.. Според показанията на последния двамата мъже са били до леката кола на тъжителя, а момичето било на около 20 метра от тях, поради което и логически няма как тя да е била непосредствено насилена от тъжителя с дърпане на косата й, респ. да са налице спасителни действия от страна на съпруга й.

След това, житейски неиздържано е и твърдението й, че тъжителят се нахвърлил (скочил) на подсъдимия удряйки го в корема. И това е така, защото ако някой иска да нападне друг човек и му се нахвърли, инстинктивно първо би нанесъл удар по главата на противника си, като най-уязвимата част на тялото и най-лесна за нанасяне на удар и поразяване, а не да се опитва да го удря по корема. В потвърждение на този извод е и самото обстоятелството, че ударите, които подсъдимият е нанесъл са в областта на главата на тъжителя. И това е разбираема и логична реакция на едно нападение с ръце.

3

Не е издържана и защитната й позиция, че съпругът й не е нанасял удари на тъжителя, а същият сам си ги е причинил. Видно от показанията на св. С. П... и С... А..., и найвече от заключението на вещото лице, подобни наранявания не могат да се получат при падане на земята и/или при самонараняване с удар с глава. От експертизата става ясно, че телесните увреждания по тъжителя са в резултат на нанесен побой от 05.04.2020 г. с удари с ръце в областта на лицето. И накрая, съдът намира, че свидетелката се явява заинтересована от изхода на делото, доколкото е съпруга на самия подсъдим и по мнение на съда показанията й сочат на субективност и пристрастност, както и лесно обясним стремеж да представи фактите в максимално изгодна светлина за него.

Досежно обясненията на подсъдимия, същите се явяват средство за защита, но в същото време са и доказателствено средство, като в случая няма причина съдът да не се довери на обясненията на подсъдимия в онези техни части, които се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал и не кредитира онези техни части, които остават изолирани от доказателствената съвкупност. В подкрепа на изложената фактическа обстановка са обясненията на подсъдимия Г. в частта, че действително на въпросната дата той е бил на мястото на престъплението заедно със съпругата си и тъжителя. В останалата част обаче те се явяват защитна теза и опит да бъде оневинен, които обаче не намират доказателствена упора, нито в показанията на свидетелите, които съдът кредитира, нито в съдебномедицинската експертиза и отговорите на вещото лице в съдебно заседание. Поради което и съдът не възприема изложеното от подсъдимия, че не е нанесъл удари, а само е искал да защити жена си.