Решение № 21 от 07.02.2025, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. гр. Добрич, 07.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Р. Ив. Радева в присъствието на прокурора Т. Д. Т. като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Гражданско дело № 20243200100426 по описа за 2024 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Р. В. К. с ЕГН *** от гр. Г. Т., ***, чрез упълномощения адвокат М. И. от АК гр.

Добрич, с която срещу Прокуратурата на Република България, с административен адрес: гр. София, бул. „Витоша” № 2, представлявана от Главния прокурор Борислав Сарафов, са предявени искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на сумите от: 26 000 лв. /двадесет и шест хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, в резултат на незаконно повдигнато й обвинение по чл. 355, ал. 2, пр. 3, във вр. с ал. 1 от НК, по което обвинение ищцата е оправдана съгласно присъда № 14/06.12.2022 г. на Добричкия окръжен съд по в.н.о.х. дело № 254 по описа на съда за 2022 г., ведно със законната лихва, считано от 06.12.2022 г. до окончателното й изплащане; 1 600 лв. /хиляда и шестстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди за заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство по образуваните досъдебно и съдебни наказателни производства, във връзка с посоченото по-горе незаконно повдигнато обвинение по чл. 355, ал. 2, пр. 3, във вр. с ал. 1 от НК, по което ищцата е била оправдана.

1

Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани в съдебно заседание чрез упълномощения адвокат, ищцата е била привлечена в качеството й на обвиняем за извършено от нея престъпление от общ характер, наказуемо по чл.355, ал.2, пр.3 във вр. с ал.1 от НК. С присъда по в.н.о.х.д. № 254/2022 год. Добричкият окръжен съд е отменил осъдителната присъда на първоинстанционния РС – Г. Т., като е постановил оправдателна присъда. В рамките на продължилото наказателно производство Р. К. е претърпяла неимуществени вреди в резултат от неоснователното й привличане като обвиняема, както и имуществени вреди, изразяващи се в заплатени адвокатски възнаграждения за осъществено процесуално представителство по образуваните досъдебно производство № *** г. по описа на РУ – Г. Т., н.о.х. дело № 258/2021 г. по описа на Районен съд – Г. Т. и в.н.о.х. дело № 254/2022 г. по описа на Окръжен съд – Добрич.

Действията на органите на прокуратурата накърнили честта и достойнството на ищцата, карайки я да се чувства в унизително състояние, изпитвала срам и неудобство пред своите близки и познати. К. била подложена на стрес, тревоги, срам и неудобства, вследствие на незаконно повдигнатото й обвинение, поради което настоява ответникът да заплати претендираното обезщетение за причинените имуществени и неимуществени вреди по реда на ЗОДОВ.

В срока и по реда на чл. 131 от ГПК Р. Ж. – прокурор при Добричка окръжна прокуратура, от името на Прокуратурата на Република България, е депозирала отговор на исковата молба, според който предявеният иск за заплащане на сумата от 26 000 лв. е неоснователен и недоказан. Ответникът оспорва ищцовите твърдения, обосноваващи претърпените от Р. В. К. неимуществени вреди, като се настоява, че не са налице доказателства, които да формират извод в тази насока. На следващо място се сочи, че претендираното обезщетение е изключително завишено и не кореспондира с критерия за справедливост, който следва да се съблюдава при неговото определяне. В съдебно заседание ответникът заявява, че не оспорва предявения иск за сумата от 1 600 лв., както по основание, така и по размер.

Добричкият окръжен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните на основание чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

2

С присъда № 3/28.04.2022 г. по н.о.х. дело № 258/2021 г. Районен съд – Г.

Т. е признал Р. В. К. за виновна в това, че на 16.04.2024 г. в гр. Г. Т., обл.

Добрич, е нарушила мерки, издадени против разпространението на заразна болест по хората коронавирусна инфекция „КОВИД-19“, въведени на територията на Република България със Заповед № РД-01-196/31.03.2021 г. на Министъра на здравеопазването, издадена на основание чл. 61, ал. 2, чл. 63, ал. 4, ал. 5 и ал. 11 от Закон за здравето, като според т.5 на заповедта, всички лица, на които е разрешено влизането в страната по т.2, се допускат на национална територия при представен документ, показващ отрицателен резултат от проведено до 72 часа преди влизането в страната изследване по метода на полимеразна верижна реакция за доказване на „COVID-19“, а при липса на такъв, се поставят под карантина за срок от 10 дни в дома или в друго място за настаняване, в което лицето е посочило, че ще пребивава, с предписание, издадено от директора на съответната РЗИ или оправомощено от него длъжностно лице, и като лице, пристигнало в Република България, от рискова зона, поставено под карантина с Предписание за поставяне под карантина № 210408/184296 от 08.04.2021г. на Директора на РЗИ - Русе М. С.

Н., подсъдимата не изпълнила задължението си да не напуска мястото за настаняване, находящо се в гр. Г. Т., обл. Добрич, ***, където посочила, че ще пребивава и където била карантинирана до 17.04.2021 г.,включително, като на 16.04.2021 г., около 12:00 часа се явила на Летище Варна за гранична проверка преди полет W64541/12.45 за гр. Франкфурт, ФРГ, и деянието е извършено по време на извънредна епидемична обстановка, обявена с Решение № 325/14.05.2020 г. на Министерски съвет на Република България, удължена с Решение №855/25.11.2020г. и с Решение №72/2021г. до 30.04.2021г., свързана с епидемично разпространение на

„КОВИД-19“ и съществуваща непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите и смъртни случаи, поради което и на основание чл.355, ал.2, пр.3, във вр. с ал.1 от НК и чл.55, ал.1 от НК, на жалбоподателката е наложено наказание „Пробация” при мерки задължителна регистрация по настоящ адрес, с периодичност два пъти седмично, за срок от шест месеца, както и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. Присъдата е атакувана от защитника на подсъдимата с доводи за незаконосъобразност и необоснованост.

С присъда № 14 от 06.12.2022 г. по в.н.о.х. дело № 254/2022 г.

3

Добричкият окръжен съд е отменил изцяло присъда № 3 от 28.04.2022 г. по н.о.х.д. № 258/2021 г. на Районен съд - гр. Г. Т., като вместо това е признал Р.

В. К., родена на *** г. в гр. Г. Т., с постоянен и настоящ адрес в същия град, ***, ЕГН **********, за невиновна в това, че на 16.04.2021 г. в гр. Г. Т., като лице поставено под карантина с Предписание № 210408/184296 от 08.04.2021 г. на Директор на РЗИ - Русе, прогласено за нищожно с Решение № 158/29.4.2022 г. по адм. дело № 608/2021 г. на Административен съд - Добрич, в сила от 22.05.2022 г., нарушила мерки, издадени против разпространението на заразна болест по хората - коронавирусна инфекция „КОВИД-19“, въведени на територията на страната със Заповед № РД-01-196/31.03.2021 г. на Министъра на здравеопазването, издадена на основание чл. 61, ал. 2, чл. 63, ал. 4, ал. 5 и ал. 11 от ЗЗ, като не изпълнила задължението си да не напуска мястото за настаняване, в което посочила, че ще пребивава и където била карантинирана за установения с предписанието срок от десет дни – до 17.04.2021 г., явявайки се на 16.04.2021 г. на Летище-Варна за гранична проверка преди полет W64541/12.45 за гр. Франкфурт, ФРГ, и деянието е извършено по време на извънредна епидемична обстановка, обявена с Решение № 325/14.05.2020 г. на МС на Република България /удължена с Решение № 855/25.11.2020г. и с Решение №72/2021г. до 30.04.2021г./, свързана с епидемично разпространение на „КОВИД19“ (COVID-19) и съществуваща непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите и за смъртни случаи, поради което оправдава подсъдимата по повдигнатото срещу нея обвинение по чл. 355, ал. 2, пр. 3-то, във вр. с ал. 1 от НК.

От изложените в исковата молба твърдения и отправено до съда искане се налага изводът, че предявеният иск черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, според която Държавата отговаря за вредите, причинени на гражданите от разследващите органи, прокуратурата или съда при обвинение в извършено престъпление, ако лицето бъде оправдано. Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. Държавата и общините отговарят обективно за всички вреди, пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавни и общински административни органи и това не е обвързано от наличието или 4 липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите.

Отговорността е гаранционно - обезпечителна. Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 от ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правно защитими интереси. Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността, накърнената чест, достойнство, добро име в обществото.

При незаконно обвинение Държавата отговаря по реда на ЗОДОВ чрез своя процесуален субституент Прокуратурата на Република България. Тази отговорност се извежда от възложените на прокуратурата правомощия по осъществяването на ръководство и надзор върху разследването, вкл. внасяне на искане за вземане на мярка за неотклонение, повдигане на обвинение, събиране на доказателства, съставяне на обвинителен акт за предаване на обвиняемия на съд, доказване на обвинението в съда. По този ред може да се претендира обезщетение за всички засегнати неимуществени права в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление.

Субект на тази отговорност може да бъде само правозащитен орган, оправомощен да повдига и поддържа обвинение за престъпление от общ характер. Действията по повдигане и поддържане на обвинението се считат за незаконни, ако лицето бъде оправдано или наказателното производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от подсъдимия или не представлява престъпление, или поради образуването му след амнистиране на деянието или погасяване на наказателното преследване по давност.

За да бъде ангажирана отговорността на Държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните юридически факти:

1.) привличането му като обвиняем по образувано наказателно производство;

2.) лицето е оправдано в извършването на престъпление, за което е обвинено;

3.) съществуващата причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и претъпените неимуществени вреди, както и 4.) характера, степента и интензитетът на претърпените неимуществени вреди. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже възраженията си в отговора, а – при установяване на горното от ищеца – да докаже, че е погасил претендираната сума.

5

В настоящия случай воденото срещу ищцата наказателно производство е приключило с оправдателна присъда, поради което ответникът му дължи обезщетение за всички вреди, които е претърпяла като последица от незаконно повдигнатото му обвинение. В случая е осъществен фактическият състав на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ – влязлата в сила оправдателна присъда сочи, че Р. В. К. е незаконно обвинена в престъплението, за което е била привлечена за обвиняема.

Действително наказателното преследване по необходимост е свързано с упражняването на процесуална принуда, която обвиненият изтърпява и неговите вреди от неоснователното обвинение се изразяват в причинените в тази връзка негативни изживявания, поради което фактът на незаконно обвинение е достатъчна индиция, че подсъдимият е претърпял вреди, рефлектиращи върху неговата чест и достойнство. По време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което в последствие производството е приключило с оправдателна присъда, изпитва неудобства, чувство на унижение, притеснение и несигурност, изпитване на неприятни чувства, усещания и преживявания, доколкото са накърнени моралните и нравствени ценности у личността, както и социалното му общуване.