Решение № 304 от 04.12.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 304 гр. Варна, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20253001000436 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на чл. 258 и сл. ГПК по приети за съвместно разглеждане: 1. въззивна жалба срещу решение рег.

№319/24.07.2025 по електронно дело 20243100900718 (ТД 718/2024 г.) по описа на ОС-Варна, с което по реда на чл. 439 ГПК е призната недължимост на целия изпълняем сборен дълг на солидарен длъжник(формиран от присъдени главница; договорна и наказателна лихва, такси и разходи по предоставен на кредитополучател банков кредит), удостоверен в изпълнителен лист по заповед за изпълнение № 442/21.04.2012г. по ч. гр. д. № 676/2012г. по описа на РС – Ловеч, приведен в изпълнение от въззивника – взискател по изп.дело 350/23 на ЧСИ№ 879/ОС – Ловеч и 2. частна жалба срещу определение № 1257/02.09.2025г., постановено по искане по чл. 248 ГПК на осъдения ответник – въззивник и частен жалбоподател за изменение на размера на определени в същия обжалван първоинстанционен акт присъдени разноски.

Предварителните въпроси и допустимостта на въззивното производство въззивният съд е разгледал и обявил в определение № 597/15.10.2025 г. (л. 47), наред с доклада по оплакванията на страните, както и предприетите служебно действия по събиране на доказателства за проверка на предпоставките за упражняване на правото на иск.

Въззивникът (осъден като ответник взискател) „С.Г. ГРУП“ЕАД, чрез адв. Г., излага оплаквания за недопустимост на акта, постановен по претенция за отричане на изпълняемо право без доказан интерес на оспорващия длъжник, тъй като посоченият от ищеца факт (влязла в сила 1 присъда срещу виновно за документно престъпление трето лице) няма пряко отношение към неоспореното от длъжника задължение и изпълняемостта на стабилизирана заповед за изпълнение. Сочи, че престъпните обстоятелства, установени с така посочения акт на наказателен съд, се свеждат до факта на документалната подправка на договора, изготвен от името на солидарния длъжник, но този факт не представлява ново обстоятелство, настъпило след стабилизиране на изпълняемата заповед, тъй като се свързва с неавтентичност именно на договора за кредит, послужил като документ по чл. 417 ГПК, представен от праводателя на взискателя за доказване на тогава неоспореното право. Като сочи, че само по себе си подправянето на собствения му подпис, не може да е новонастъпил или узнат от длъжника едва при постановяване на присъдата факт, въззивникът настоява за констатиране на процесуална преклузия по възражението срещу съществуването на договорното основание като пречка за упражняване на иска по чл. 439 ГПК.

В писмена пледоария по същество, пълномощникът на въззивника поддържа искането за обезсилване, евентуално за отмяна на неправилното решение, постановено по недопустим иск, като обосновава доводи за преклудирана искова защита поради стабилитета на заповед, връчена на длъжника-ищец на 23.04.23г. и неоспорена от него, въпреки че към този момент са му били известни всички вече настъпили престъпни обстоятелства относно документирането на договорната връзка с кредитора.

Въззиваемият ищец С. С., чрез адв. Д. излага становище за неоснователност на оплакванията по приложения процесуален закон, като се позовава на разликата в предмета на предвидената защита с възражение срещу нестабилна заповед (чл.414 ГПК), извънредните средства за оспорване на стабилизирана заповед при новооткрити, но настъпили по-рано факти (чл. 424 ГПК) и предявения общ иск за защита, основан на нови възражения въз основа на факти, настъпили след приключване на процеса по издаване на изпълнително основание (чл. 439 ГПК). Обосновава допустимостта на предявения иск именно с нововъзникналия факт на влизането в сила на присъда, установяваща престъпно деяние на кредитополучателя (съставяне на неистински документ и ползването му пред банка за доказване на задължение на солидарния длъжник С.), чието значение за спорното задължение на въззиваемия се обуславя от задължителното му зачитане от граждански съд (чл. 300 ГПК). Съставянето, чрез престъпна подправка, именно на документ, който удостоверява поемането на изпълняемото по стабилната заповед задължение, според ищеца изключва обвързващото страните правоотношение и затова правилно първата инстанция е отрекла действието на неистинския договор и породеното от него изпълняемо материално право на кредитора.

Пълномощникът на въззиваемия длъжник пледира бланкетно за потвърждаване на правилното решение за отричане на дълга и определянето на разноските в първата инстанция. Допълнително писмено становище по същество тази страна не е депозирала.

Претенции за определяне на разноски в настоящата инстанция са заявили и двете страни, уточнени като конкретни разходи в списъци по чл. 80 ГПК (л.137 и 152), като само въззивникът е оспорил като прекомерен размерът на възнаграждение на адвокат на насрещната страна.

2

За да се произнесе по въззивната жалба, съдът съобразява следното:

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК по т. д. № 1/2011 г. на ВКС). Произнасянето съответства на предявен отрицателен иск на длъжник, претендиращ за установяване на недължимост на сборен дълг, за който се провежда принудително изпълнение по изпълнителен лист, издаден в полза на праводател (цедент) на взискателя въз основа на заповед за незабавно изпълнение по ЧГД 676/2012г. на РС-Ловеч.

Предпоставка за възникване на право за такова отрицателно установяване, предвидено в чл. 439 ГПК като специална искова защита за преодоляване на легитимация по издаден изпълнителен лист, е настъпването на нов факт, който да обоснове ново (непреклудирано в процеса по издаване на изпълнителното основание) възражение за погасяване на вече установен като съществуващ дълг, с което се очертава и нов спор за материалното право на кредитора.

В настоящия случай обаче, като нов факт се посочва единствено обстоятелството на влизане в сила на постановена присъда срещу кредитополучателя, признат за виновен за престъпно създаване на неистински документ, ползван от кредитора-заявител за удостоверяване на договореното солидарно задължаване на двама братя. Действително, престъпните обстоятелства, установени в акта на наказателния съд подлежат на зачитане в гражданския процес, ако те съвпадат с фактически състав или елементи от него, пораждащи гражданско-правни последици (чл. 300 ГПК). Сам по себе си обаче фактът на водено и приключено наказателно производство не е идентичен с преюдициалните за материалното право престъпни обстоятелства и затова простото му посочване принципно не е годно да обоснове хипотеза на отричане на дълг по чл. 439 ГПК. Затова не присъдата, а единствено фактът на материална подправка на договора, водеща до неговата неавтентичност може да се възприеме като новопосочено от ищеца основание за правоизключващо възражение. Неавтентичността на положения от лицето съдлъжник подпис в договор за предоставяне на кредит за покупка на имот, обезпечен със законова ипотека, би изключила постигнато в съответната писмена форма съгласие за задължаване на това лице наред с кредитополучателя(купувач на закупен с кредита имот), респективно и произтичащото от такова формално съгласие вземане на кредитора срещу солидарен съдлъжник. Затова въззивният съд приема, че претенцията на длъжника е основана на оспорване на самото съществуване на дълга на съдлъжника С. С. поради липса на сключен договор (липса на негов подпис в представения от кредитора документ за дълга).

В случай на заповедно изпълнително основание, когато изпълнителния лист е издаден без очертаване на спор между заявител-кредитор и посочено от него задълженото лице(респективно без да е воден исков процес по чл. 422 ГПК за установяване на правата със сила на присъдено нещо), съответното приложение на чл. 439 ал. 2 ГПК изисква отчитане на преклузивния ефект на стабилизирането на изпълнителния титул при пропуснато оспорване на заповедта за изпълнение като процесуална пречка за упражняване на този отрицателен установителен иск на осъдения длъжник. Връчването на изпълняема заповед на длъжника с указание за нейното оспорване поставя 3 начало на срок по чл. 414 ГПК за обявяване на цялостен спор по същество, като предвиденото в закона опростено, стандартизирано и съвсем бланкетно възражение има последици на ясно изразено несъгласие било с твърденията за възникване на основанието на дълга, било с размера му или изискуемостта му, като покрива допълнително и всички възможни към този момент материално правни лични и относителни възражения на този длъжник(които този длъжник би могъл да обоснове в отговора си по иска на кредитора, провокиран от бланкетно оспорване). Затова, пропускането на срока за възражение стабилизира удостоверените в заповедта задължения като безспорни и нов спор относно възникването и съществуването на дълга към този момент (независимо дали се основава на отричане на съществуване на правопораждащия фактически състав или на възражения срещу възникнал изпълняем дълг) не може да се повдига, ако се обоснова с факти, които са съществували и са били известни на длъжника, но той се е въздържал да ги ползва в своя защита. Само ако оспорващият длъжник не е бил в състояние да се позове на конкретен факт поради липса на знание или доказателство за него, преклудираната по принцип материално-правна защита може да се упражни извънредно по специален исков ред на чл. 424 ГПК. Тази уредба е изцяло съответна на принципа на състезателност в процеса и уеднаквяване на стабилитета на съдебните актове за безспорни претенции, постановени без съдебно дирене (чл. 240 ал.2 вр.239 ал.2 ГПК, чл. 237 ал. 4 ГПК) с последиците на неоспоримите съдебни изпълнителни основания(чл. 303 ал.3 и ал.1 т. 2 вр. чл.229 ал.т.2 ГПК). Извънредният характер на тези способи по правило налага упражняването им в ограничени преклузивни срокове. Затова, независимо дали факта е бил узнат по-късно, респективно по-късно са открити доказателства за него, ако обстоятелството вече е съществувало в обективната действителност към момента на стабилизиране на заповед за изпълнение, пропуснатото своевременно бланкетно оспорване (възражение по чл. 414 ГПК, евентуално по чл. 423 ГПК), може да се преодолее само по специалния ред на чл. 424 ГПК, който изключва по-общия ред на защита по чл. 439 ГПК.

В конкретния случай, не може да има колебание, че фактът на формално изразено в писмен документ съгласие настъпва в момента на полагането на подпис в един нарочен формален документ(какъвто е договорът за банков ипотечен кредит). Наличието на такъв факт е известно само на лицата, които действително участват в съставянето на документа. Когато лицето, посочено в документа като автор, не е участвало действително в съставянето на документа, то не би могло да знае за съществуването на формалната сделка докато не получи екземпляр от неавтентичния документ, представящ липсващата му воля за налична. Когато узнае съдържанието на съществуващо вече документиране на негово изявление, задълженият с неистински документ длъжник не може да не осъзнава вече и порока на сделката, в случай че действително не е бил съгласен с текста, съставен и подписан от другиго.

Неавтентичността сама по себе си не е пречка, ако авторът „възприеме“ като свой изписания от другиго подпис. Ако действителната (неформална) воля на автора съвпада с формално изявената, съзнателното пропускане на оспорване на автентичността на подписа изключва неистинността на писменото изявление, тъй като по същество, то вярно отразява действителното съгласие 4 на формалния автор с последиците на наличното вече подписване.

Затова фактът на липсващо обвързващо съгласие за посочен в документа длъжник, настъпва едновременно с узнаването на съществуването на неавтентичния документ. Формално солидарно задълженото лице може да се позове веднага на този факт като оспори съществуване на задължението и доказателствената стойност на документа. Видно от приложените следствени материали по изисканото НАХД 1561/2012 на РС-Ловеч, начален повод за разследване на престъпление(л.7 от дознание №ЗМ52/2010 РПУ-Ловеч) е била подадена на 11.02.2010г. лично от С. С. жалба, в която категорично настоящият въззиваем е заявил, че не се задължавал като солидарен длъжник по предоставен на брат му ипотечен кредит и че подписът на представения с жалбата му писмен договор не е бил полаган от него. При това положение не може убедително да се обоснове изобщо тезата, че оспорването на съществуването на договорно задължаване на солидарния длъжник е основано на факт (неавтентичност на подписа му в договора за кредит), който е настъпил след издаването на изпълнителното основание. Напротив, явно е, че основанието за оспорване не само че е съществувало, но е било оповестено именно от този длъжник много преди започването на заповедното производство (по заявление на кредитора и сметка за дълга от 19.04.2012г).