Определение № 378 от 22.05.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 378 гр. Ловеч, 22.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500184 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.

С Разпореждане № 278 от 14.02.2023 година, постановено по ч.гр.д. №54 по описа за 2023 година, Тетевенският районен съд е уважил заявлението на „А1 България“ ЕАД, ЕИК: ***, седалище в гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано от изп.директор Александър Василев Димитров и изп.директор Младен Маркоски, за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника А. Р. И., ЕГН:

**********, с адрес с. Г., ул. „Александър Стамболийски“ № 85, обл. Ловеч за вземане, включващо главница в размер на 709.39 лева за ползвани електронни съобщителни услуги и неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащане на вземането и разноски в размер на 75.00 лева. Отхвърлил е молбата на заявителя за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника за вземане за неустойка в размер на 190.89 лева, мораторна лихва в размер на 254.05 лева и за разноски над признатия размер и до претендирания такъв от 150.00 лева.

Срещу разпореждането е подадена частна жалба от „А1 България“ ЕАД, ЕИК ***, чрез пълномощника – юрисконсулт П. П., с която е обжалвано като незаконосъобразно в частта, с която е отхвърлено заявлението за сумата 190,89 лв. неустойка и 254,05 лв. мораторна лихва.

Жалбоподателят оспорва извода на съда, който е приел, че неустойката не е изискуема, тъй като не е доказано, че договорът е прекратен предсрочно и длъжникът не е уведомен за това. Изтъква, че сумата представлява неустойка поради предсрочно 1 прекратяване на договора по вина на абоната заради неплащане на задълженията му в посочения от Общите условия срок. Посочва, че Договорът на абоната се счита за едностранно прекратен от страна на А1, в случай че забавата на плащането на дължимите суми от абоната/потребителя е продължила повече от 124 (сто двадесет и четири) дена.

На следващо място сочи, че според заповедният съд не било ясно как е формиран размера на мораторната лихва. Счита, че при неясноти в подаденото заявление, заповедният съд следва да укаже на заявителя в тридневен срок да ги отстрани и едва след това да откаже издаване на заповед за изпълнение, ако това не е сторено, като в настоящия случай, заповедният съд не е указал това на кредитора, с което е нарушил императивни норми на закона.

Моли да бъде отменено разпореждането в обжалваната част, претендира разноски.

Жалбата е подадена от легитимирана страна, в законоустановения за това срок и при спазване на изискванията за редовност по чл. 260 - 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима. На основание чл. 278, ал. 1 и ал. 2 от ГПК следва да се разгледа по същество.

От приложените по делото доказателства се установява следното:

Производството по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение е започнало пред Тетевенския районен съд по повод заявление на „А 1 България“ ЕАД, ЕИК ***, за парично вземане в размер на: 923.50 лева, включващо неплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги, предоставяни със системен партиден номер М3445283, като част от рамков договор, идентифициран с неговия уникален номер 503639592 за период от 19.02.2020 г. до 15.03.2020 г. на обща стойност 23.22 лв., от които неплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, предоставяни със системен партиден номер М3445377, като част от рамков договор, идентифициран с неговия уникален номер 503639592 за период от 20.01.2020 г. до 03.06.2020 г. на обща стойност 709.39 лв.; неустойки в общ размер на 190.89 лв., както и мораторна лихва върху цялата сума в размер на 254.05 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението и до окончателното изплащане.

Претендирани са и разноски - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева.

Тетевенският районен съд е оставил заявлението без движение, на основание чл.

411, ал. 2, т. 1 ГПК и указал на заявителя да посочи с допълнителна молба кога е уведомил длъжника за предсрочното прекратяване на договора/едностранното му разваляне, дали изявлението му е достигнало до длъжника, по какъв начин и на коя дата.

Заявителят е подал молба в указания срок, в която е посочил, че дружеството 2 няма задължение да уведомява длъжника относно предсрочното прекратяване на договора по негова вина, до колкото чл. 54.12 от ОУ гласи: „Договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на А1, в случай че забавата на плащането на дължимите суми от абоната/потребителя е продължила повече от 124 (сто двадесет и четири) дена.“ Твърди, че кредиторът не е уведомил длъжника за предсрочната изискуемост относно продаденото устройство на изплащане, защото няма такова задължение съгласно условията по договора.

Жалбата е неоснователна.

При действието на чл.411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на РБългария, както и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията РБългария.

В конретния случай въззивният съд приема, че не се установява подлежщо на изпълнение вземане по отношение на претендираната неустойка. Видно от приложените договори, допълнителни споразумения и ОУ е предвидено, че при неизпълнение на задълженията по тях по вина на потребителя е предвидено заплащане на неустойка при предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, изразяващо се в незаплащане в срок на дължими суми за ползване на мобилни услуги и лизингови вноски. В заявлението е посочено, че е налице неизпълнение на задължението за периода 25.09.2020 година – 24.02.2021 година в общ размер на 719, 85 лева, поради което е възникнало задължение за Тодоров за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по негова вина.

В индивидуалния договор и в Общите условия не е посочено по какъв начин, другата страна ще бъде уведомяване на изменение, респ. предсрочно прекратяване на договора (разваляне на договора). Съгласно разпоредбата на чл. 20а от ЗЗД Договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. Безспорно длъжникът има качеството на потребител по смисъла на §13 от ДР на ЗЗП, поради което при действието на чл. 410, ал. 3 от ГПК към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.

В конкретния казус твърдението е за едностранно разваляне на договора, поради виновно неизпълнение от страна на длъжника – абонат на мобилни услуги. Касае се за писмен договор и изявлението за прекратяването му следва да е в писмена форма, както и достигнало до другата страна – чл. 87, ал.1, изр. 2 от ЗЗД. В този смисъл липсват твърдения в заявлението, като това не се установява и от приложените към 3 заявлението писмени доказателства, съгласно чл. 410, ал.3 от ГПК.

По отношение претенцията за мораторна лихва. Предвид акцесорния си характер, с оглед отхвърлянето на претенцията за неустойки, следва да бъде отхвърлено заявлението и за претендираната мораторна лихва. Съображенията за това са следните. От подаденото заявление по чл. 410 от ГПК е видно, че вземането за мораторна лихва е изчислено въз основа на главница, включваща и вземане за неустойка. При това положение, с оглед частичното отхвърляне по отношение на вземането на неустойка, в настоящото производство не би могло да се определи действителният размер на мораторната лихва. Освен това, обезщетението за забава (мораторна и законна лихва) следва да се начислят от датата на падежа на всяка вноска, което не може да бъде сторено в настоящото производство, с оглед едностранния му характер.

При тези съображения атакуваното разпореждане следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

Предвид този изход от процеса на „А1 България“ ЕАД, ЕИК ***, не следва да се присъждат разноски.

Воден от изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 278 от 14.02.2023 година, постановено по ч.гр.д. №54 по описа за 2023 година на Районен съд Тетевен, в частта, с която е отхвърлена молбата на „А1 България“ЕАД, ЕИК ***, гр. София за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника А. Р. И., ЕГН **********, Ловешка област, за вземане за неустойка в размер на 190.89 лева и мораторна лихва в размер на 254.05 лева.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4