Решение № 6998 от 18.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6998 гр. София, 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20251100504637 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ответницата А. Т. Н. срещу решение № 1707 от 03.02.2025 г., постановено по гр. дело № 55753/2024 г. по описа на СРС, 167 състав, в частта, с която е уважен предявеният от „Топлофикация София“ ЕАД положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 200,33 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 25.03.2024 г., претендирана върху сума в размер на 1366,72 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. ****, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.05.2024 г. по ч.гр.д. № 23319/2024 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.

Във въззивната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като въззивницата счита, че общите условия на ищеца по отношение на режима на забава са неприложими и за дължимостта на мораторно обезщетение е необходимо изпращането на покана. Поддържа, че вземанията за главница не са станали изискуеми, тъй като на името на ответницата не са издавани и изпращани фактури за претендираните суми. Ето защо моли за отмяна на 1 първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърляне на предявения иск за мораторна лихва изцяло.

Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД подава отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Счита, че решението на СРС в обжалваната от ответницата част е правилно и следва да бъде потвърдено.

Третото лице-помагач на страната на въззиваемия „Директ“ ЕООД не е подало отговор на въззивната жалба и не изразява становище по нея.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите в жалбата следва да се добави и следното:

По подадено от „Топлофикация София“ ЕАД заявление е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу А. Т. Н. за претендирана стойност на доставена топлинна енергия, възнаграждение за услугата дялово разпределение и мораторни лихви, като в частта относно присъдената главница от 1366,72 лв., стойност на топлинна енергия за периода 01.05.2021 г.

– 30.04.2023 г. за топлоснабден имот с адрес гр. ****, абонатен номер 72071, не е подадено възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК – посоченото вземане е изрично признато от длъжника А.

Т. Н. и предвид влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК в тази част е налице сила на пресъдено нещо между страните относно наличието на главен дълг в посочения размер. Длъжникът оспорва претендираното мораторно обезщетение върху главницата и след подадено възражение срещу заповедта в тази част е инициирано исково производство за лихвата за забава по реда на чл. 422 ГПК.

Доколкото установеното главно вземане е начислено за периода м. 05.2021 г. до м. 04.2023 г., то приложение следва да намерят Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от тези ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като лихва за забава на основание чл. 33, ал. 4, вр. с ал. 2, вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 г. започва да се начислява едва след изтичане на 45-дневен срок след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца. В случая падежът на задължението за заплащане стойността на топлинна енергия е изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на изравнителните сметки след края на отоплителния сезон, като по общите правила на договорната свобода страните са овластени да уговорят падеж на 2 задълженията си с договора, респ. с общите условия към него. Предвижда се лихва да се дължи след установяване на окончателния размер на задължението, с оглед на което и след настъпване на падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва (арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД).

С оглед на изложеното, доводите на въззивницата за неприложимост на посочените ОУ и липса на изискуемите предпоставки за изпадането й в забава са несъстоятелни – клаузите предвиждат валидно уговорен срок за плащане на задълженията за стойност на потребената през целия отчетен период топлинна енергия, поради което изпращане на покана до длъжника с оглед изпадането му в забава не е необходимо. В този смисъл неотносимо е и обстоятелството дали ищцовото дружество е издавало фактури на името на ответницата и дали последната ги е получавала ежемесечно – изискуемостта на вземанията е настъпила с изтичане на уговорения в ОУ срок, след което потребителят изпада в забава и дължи и законна лихва (арг. чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД). Общите фактури за двата отчетни периода в случая са издадени на името на А. Т. Н. (л. 22-25 от делото на СРС), като процесният период на акцесорната претенция е започнал да тече с изтичане на уговорения срок – 45 дни след издаване на общата фактура на 31.07.2022 г., т.е. от 15.09.2022 г. и до посочената крайна дата 25.03.2024 г. е дължимо мораторно обезщетение в размер на 200,33 лв. върху установения главен дълг.

С оглед съвпадането на крайните изводи на двете инстанции, решението на първоинстанционния съд в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора въззиваемият има право на направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 100 лв., юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на обжалване.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1707 от 03.02.2025 г., постановено по гр. дело № 55753/2024 г. по описа на СРС, 167 състав, в частта, в която е признато за установено, че А. Т. Н., ЕГН **********, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, по иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 200,33 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 25.03.2024 г., претендирана върху сума в размер на 1366,72 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. ****, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК от 13.05.2024 г. по ч.гр.д. № 23319/2024 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.

ОСЪЖДА А. Т. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

3

„Ястребец“ № 23, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 100 лв., разноски пред въззивната инстанция.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на въззиваемия „Топлофикация София” ЕАД – „Директ“ ЕООД.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4