Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 24 от 02.02.2024, Районен съд - Нови пазар

Съд
Районен съд - Нови пазар
Дело
Гражданско дело 1059/2023
Вид
Решение № 24
Подписан
02.02.2024
В сила
24.02.2024
Състав
Галина Николова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Н., 02.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Г. Николова при участието на секретаря Г. Н. СВИЛЕНОВА като разгледа докладваното от Г. Николова Гражданско дело №

20233620101059 по описа за 2023 година

Производството по делото е по предявени по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК искове.

Предявена е искова молба от „Сити Кеш“ ООД срещу Г. М. С., за установяване, че вземанията по издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. на НПРС, съществуват.

Исковете са по чл. 415 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД за сумата от 1200 лв.; по чл. 415 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД за сумата от 441,81 лв. Възнаградителна лихва за периода от *** до *** ; и по чл. 415 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД за сумата от 292,31 лв. Законна лихва за периода от *** до *** г.

По делото е заплатена дължимата държавна такса съгл. чл. 72, ал.1 от ГПК за трите иска в общ размер на 111,32 лв.

Ищецът сочи, че между него и ответницата е сключен договор за паричен заем № ***/*** г., с който на последната е предоставена сумата от 1200лв. Самият договор бил сключен при условията на Закона за електронната търговия, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

Ищецът сочи, че ответникът не е извършвал плащания за погасяване на задължението по договора, поради което дължи главницата изцяло в размер на 1200лв., както и възнаградителна лихва в размер на 441,81 лв. и законна лихва в размер на 292,31 лв.

1

Предвид на горното ищецът моли съда да признае спрямо ответницата съществуването на всяко от претендираните по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№ *** г. на НПРС суми: от 1200 лв.; 441,81 лв. Възнаградителна лихва за периода от *** до *** г. И 292,31 лв. Законна лихва за периода от *** до *** г.

Ищецът претендира разноски.

Ответницата е депозирала писмен отговор, в който не оспорва посочените от ищеца факти, относно сключването на договора.

Ответницата сочи, че на *** г. била заплатила на ищеца сумата от 228 лв., като първа вноска по сключения договор и прилага документ за това. Ответницата сочи, че преустановила плащанията по договора поради влошеното й финансово и здравословно състояние, като била подала документи за ТЕЛК.

Ответницата сочи, че била заплашвана по телефона.

Ответницата сочи, че съгласно договора била длъжна да предостави на кредитора по него обезпечение, като в случай на неизпълнение на това задължение дължала неустойка в размер на 2 422,14 лв.

Ответницата не оспорва факта, че е усвоила изцяло договорената сума, но твърди, че не дължи лихва и неустойка, тъй като договорът е нищожен поради това, че договорената с него възнаградителна лихва в чл. 3, т. 7 от договора от 40,05 % е в нарушение на добрите нрави и внася неравноправие между страните по договора. Сочи, че при необезпечени кредити договорената лихва не може да надвишава три пъти размера на законната лихва.

Договорения размер от 40,05 % надвишава този трикратен размер поради което е в противоречие на добрите нрави и като такова не се дължи.

Ответницата сочи още, че не били спазени изискванията на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1, т.

7-12, ал.2 и чл. 12, ал.1, т. 9, поради което договорът е недействителен.

Според ответницата е неясно по какви критерии се начислява договорената 40,05 % лихва.

Ответницата сочи, че няма разписана методика, съгласно която е формиран годишния процент на разходите в размер на 48,39 %. Липсва яснота относно обстоятелствата по чл. 19, ал.1 ЗПК.

Ответницата твърди, че ищецът не е имал право да включва в ГПР друго освен договорената лихва, а предвид различните размери на договорената лихва и ГПР то очевидно има включени и други разходи. Позовава се на чл. 21 ЗПК, съгласно който уговорка, която има за цел заобикаляне на закона е нищожна.

Ответницата сочи, че е налице заобикаляне на закона, като в договора не са вписани изискванията на чл. 11, ал.1, т. 9 и 10 ЗПК относно действителната крайна цена по договора и ГПР, поради което и договорът е недействителен.

Предвид на горното, ответницата моли съда да прогласи нищожността на договор за 2 паричен заем № ***/*** г., сключен между „Сити кеш“ ООД и нея, като противоречащ на ЗЗД и на ЗПК, а в условията на евентуалност да прогласи нищожността на клаузите по чл. 6, т.1 4 т. 2 от договора като неравноправни и противоречащи на добрите нрави.

Към отговора е представено копие от разписка за платена погасителна вноска 228 лв.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за безспорно установено от фактическа и правна страна следното:

По приложеното ч. гр. д. № *** г. на НПРС, по което е издадена Заповед за изпълнение № *** г. срещу ответницата за сумите от 1200лв.- главница; 441,81 лв. договорна лихва за периода от *** г.до ***г.; 292,91лв. -мораторна лихва за забава за периода от *** г. до *** г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – *** г. до окончателното плащане.

Присъдени са и разноски в размер на 38,68 лв. за ДТ и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

С Разпореждане № *** г., по ч.гр.д. № *** г. на НПРС, съдът е отхвърли искането на заявителя за присъждане на сумите от 2234,19 лв. договорна неустойка, 387,60 лв. неустойка за забава и 135 лв. разходи за събиране на вземането.

Срещу издадената заповед е било подадено възражение от длъжника на основание чл.

414 ГПК, в резултат на което заявителят е предявил настоящите искове на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК за установяване съществуването на вземанията по заповедта за изпълнение.

От представените по настоящето дело доказателства се установява, че ответника по делото е сключил в електронна форма Договор за паричен заем „КРЕДИРЕКТ” № ***/*** г., с който му е предоставен паричен заем в размер на 1200 лв., който да погасява за срок от 18 месеца, при следните месечни вноски: 4 х 40,05 лв. и 14х108,69 лв.

Съгласно договора, годишния процент на разходите е 48,38%. Посочен е фиксиран лихвен процент от 40,05 %. Посочена е общата сума на дължимите по договора парични суми в размер на 1681,86 лв.

Съгласно т. 6.1 от договора, заемополучателят се задължава в 3 дневен срок от усвояването на заемната сума да предостави обезпечение, отговарящо на условията по чл.

33, ал.1 от ОУ: поръчител или банкова гаранция (поне едно от изброените). Посочено е в т.

6.2, че при неизпълнение на посоченото в т.6.1 условие, заемополучателят дължи неустойка в размер на 2422,14 лв.

Начислената в погасителния план по т. 4 от договора неустойка формира общ размер на погасителната вноска, наред с тази за главница и лихва в размер от 228,00 лв. и обща 3 стойност на вземането по договора в размер на 4 104 лв.

Така сключеният между страните договор за паричен заем Кредирект, отговаря на критериите на чл. 9 ЗПК, а от своя страна ищецът притежава качествата на кредитор по смисъла на чл. 9, ал.4 ЗПК, който е сключил договора с физическо лице, което по см.на §13, т. 1 от ДР към ЗЗП е потребител.

Съдът намира, че преди да прецени дали поради неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника, претендираните от ищеца суми се дължат, така както са присъдени по заповедта за изпълнение, то следва да се извърши преценка дали договорът за потребителски кредит отговаря на изискванията на Закона за потребителския кредит (ЗПК), както и на разпоредбите на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), приложими съгл. чл.

24 ЗПК. Обстоятелството, че ищецът по настоящето дело предявява искове по чл. 415 ГПК само за установяване на съществуването на вземанията му по издадената заповед за изпълнение, доколкото съда в заповедното производство с Разпореждане № *** г., по ч.гр.д.

№ *** г. на НПРС, е отхвърлил исканията му за присъждане на сумите от 2234,19 лв. договорна неустойка, 387,60 лв. неустойка за забава и 135 лв. разходи за събиране на вземането, не освобождава настоящия съд от цялостна проверка на действителността на сключения договор за заем.

Това следва от разпоредбата на чл. 7, ал.3 ГПК, вменяваща на съда служебното извършване на преценка за наличието на неравноправни клаузи в договорите с потребителите.

Относно действителността на сключения договор за паричен заем, съдът установи следното:

Договорът за паричен заем „КРЕДИРЕКТ” № ***/*** г., съдържа изискуемите по чл.

11, ал.1, т. 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7 от ЗПК данни, доколкото в него са посочени датата на сключването му *** г., вида на предоставения кредит - паричен заем „КРЕДИРЕКТ”; името и ЕГН, постоянния и настоящия адрес на потребителя; срока на договора за кредит – 18 месеца; общия размер на кредита – 1200 лв.и условията за усвояването му – за срок от 18 месеца, при следните месечни вноски: 4 х 40,05 лв. и 14х108,69 лв.

Сред останалите задължителни реквизити на договора, особено тези от него, които обуславят и евентуалната му недействителност по см.на чл. 22 ЗПК, са и тези относно изискуемите по чл. 11, ал.1, т. 9, предвид посоченото в договора за лихвен процент от 40,05 %. Посочен е съгл. чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, годишния процент на разходите (ГПР) по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит – 48,38 % (ГПР) и обща дължима сума 1681,86 лв. Приложен е в договора, съгл. чл. 11, ал.1, т. 11 ЗПК погасителен план, включващ и суми за неустойка.

В договора не са посочени задължително изискуемите, съгласно чл. 11, ал.1, т. 9а и т.

12, методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а, както и 4 съответно информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит.

Съгласно т. 6.1 от договора, заемополучателят се задължава в 3 дневен срок от усвояването на заемната сума да предостави обезпечение, отговарящо на условията по чл.

33, ал.1 от ОУ: поръчител или банкова гаранция (поне едно от изброените). Посочено е в т.

6.2, че при неизпълнение на посоченото в т.6.1 условие, заемополучателят дължи неустойка в размер на 2422,14 лв.

Начислената в погасителния план по т. 4 от договора неустойка формира общ размер на погасителната вноска, наред с тази за главница и лихва в размер от 228,00 лв. и обща стойност на вземането по договора в размер на 4 104 лв.

Съгласно чл. 33, ал.1, т.1 и т.2 от ОУ, обезпечението, което заемополучателят следва да предостави на заемателя е следното: 1. Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са Заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход; или 2. Предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период, включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва.