Определение № 677 от 12.11.2024, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 677 гр. Варна, 12.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. М.а като разгледа докладваното от Мария Кр. М.а Въззивно частно гражданско дело № 20243000500504 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от А. Н. М., чрез процесуалния му представител адв.П.Г., против определение №3266/01.08.2024г., постановено по гр.д.№1938/22г. по описа на ВОС, гр.о., с което е оставена без уважение молба вх.№18000/12.07.2024г., подадена от А. Н. М., чрез процесуалния му представител адв.П.Г., за изменение в частта на разноските на решение №576/29.05.2024г., постановено по гр.д.№1938/22г. по описа на ВОС.В жалбата се твърди, че определението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което подадената молба с пр.осн. чл.248 от ГПК за изменение на посоченото решение в частта за разноските бъде уважена, като присъдените на ответницата разноски за адв. възнаграждение се редуцират до размера от 3 000лв.

В депозирания отговор по жалбата в срока по чл.276, ал.1 от ГПК въззиваемата страна Е. И. Ф., чрез процесуалния си представител адв.В.Д., поддържа становище за нейната неоснователност и моли обжалваното определение да бъде потвърдено.

Производството по гр.д.№1938/22г. по описа на ВОС, гр.о. е образувано по предявени от А. Н. М./като единствен наследник по закон на Н.А.М. и Е.Н.М..а/ против Е. И. Ф. главен иск с пр.осн. чл.227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД за отмяна на договор за дарение на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, сключен между Н.А.М. и Е.Н.М..а като дарители, от една страна и Е. И. Ф. от друга страна като надарена, обективиран в н.а.№108/10.09.2021г., поради отказ да бъде 1 дадена издръжка на дарителите, и в условие на евентуалност искове с пр. осн. чл.30 от ЗН за възстановяване на запазената част на А. Н. М. от наследството на баща му Н.А.М., поч. на 22.12.2021г., чрез намаляване на извършеното от Н.А.М. в полза на Е. И. Ф. дарение с н.а.№108/21г. с 1/8 ид.ч. от недвижимия имот, и за възстановяване на запазената част на А. Н. М. от наследството на баба му Е.Н.М..а, поч. на 31.12.2021г., чрез намаляване на извършеното от Е.Н.М..а в полза на Е. И. Ф. дарение с н.а.№108/21г., с 3/8 ид.ч. от недвижимия имот.

В последното проведено по делото о.с.з. пред първоинстанционния съд на 16.05.2024г. ответницата е представила списък на претендираните от нея съдебно-деловодни разноски, представляващи адв.възнаграждение в размер на 4 500лв. и депозит за възнаграждения за в.л. в общ размер от 1 505лв.Със списъка са представени и два договора за правна защита и съдействие, сключени между ответницата и процесуалния й представител адв.В.Джабмазова, съгласно които е договорено общо възнаграждение за защита по гр.д.№1938/22г. по описа на ВОС в размер на 4 500лв., платимо по банкова сметка, както и документи, удостоверяващи изплащането по банков път по сметка на адв.В.Д. на сумата от 2 000лв. на 09.05.2023г. и сумата от 2 500лв. на 19.05.2023г. с посочено основание „за защита по гр.д.№1938/22г.

ОС-Варна“.В същото о.с.з. ищецът, чрез процесуалния си представител, е възразил за прекомерност на така претендираното възнаграждение.

С решение №576/29.05.2024г., постановено по гр.д.№1938/22г. по описа на ВОС, предявените главен и евентуални искове са отхвърлени.Със същото и съдът е присъдил претендираните от ответницата разноски в пълен размер, като е счел направеното възражение за прекомерност на претендираното адв.възнаграждение за неоснователно.Против решението в срок е била подадена въззивна жалба от А.М., която поради неотстраняване на нередовностите й е била върната на осн. чл.262, ал.2, т.2 от ГПК с разпореждане №4231/14.08.2024г., влязло в сила на 28.08.2024г.

С молба вх.№18000/12.07.2024г., депозирана чрез ССЕВ на 11.07.2024г., в срока за обжалване на решението, ответникът А.М., чрез процесуалния си представител адв.П.Г., е поискал на осн. чл.248 от ГПК изменение на решението в частта за разноските чрез намаляване присъденото адв.възнаграждение до размера от 3 000лв. по съображение, че присъденото възнаграждение в размер на 4 500лв. е прекомерно, Наредба №1/04г. на ВАдвС е обявена за нищожна с решение на СЕС, обстоятелството, че ответницата може да си позволи подобно високо възнаграждение не следва да се вменява в тежест на ищеца, същото не е съобразено с фактическата и правна сложност на делото.

В депозирания отговор по молбата в срока по чл.248, ал.2 от ГПК ответницата, чрез процесуалния си представител, е поддържала становище за нейната неоснователност.С обжалваното определение молбата е оставена без уважение.

2

С оглед задължителния характер на даденото тълкуване на чл.101, пар. 1 ДФЕС с решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, определените с Наредба №1/09.01.2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга, вкл. когато се касае за заварени договори, като не обвързват съда при извършване на преценката му по чл.78, ал.5 от ГПК, поради тяхната нищожност, като нарушаващи забраната на чл.101, пар. 1 ДФЕС.Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда.Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Спорът пред първоинстанционния съд е разглеждан от

13.09.2022г.Процесуалният представител на ответницата е упълномощен м.05.2023г. - представено пълномощно без дата към отговора на исковата молба, депозиран на 19.05.2023г./в срока по чл.131 от ГПК/, чрез процесуалния представител.Последният се е явявал във всяко от проведените общо четири о.с.з. пред ВОС, в последните три от които са били събирани гласни доказателства и експертни заключения, а в първото писмени доказателства.Производството се е отличавало със средна фактическа и правна сложност.Материалният интерес по делото е възлизал на 76 380, 60лв./размер на данъчната оценка на недвижимия имот, предмет на н.а.

№108/21г./, при който интерес възнаграждението по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/04г. на ВАдвС, служеща единствено като ориентир, би възлизало на 6 760, 45лв.Съобразявайки посочените обстоятелства и броя, и вида предявени искове, съдът приема, че възнаграждение в размер от 4 500лв. съответства на вида и количеството на извършената работа от адвоката пред първа инстанция, фактическата и правна сложност на делото, пазарните условия и се явява справедливо и обосновано, поради което искането за неговото намаляване се явява неоснователно.Обжалваното определение, като правилно, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №3266/01.08.2024г., постановено по гр.д.

№1938/22г. по описа на ВОС, гр.о.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните с частна жалба пред Върховен касационен съд при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4