Решение № 20619 от 13.12.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 7601/2023
- Вид
- Решение № 20619
- Подписан
- 13.12.2023
- Състав
- СИМОНА ВАСИЛЕВА НАВУЩАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 66 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 33, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 20619 гр. С. 13.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: СИМОНА В. НАВУЩАНОВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско дело № 20231110107601 по описа за 2023 година
Предявени са от ищеца „П.и.б.” АД установителни искове с правно основание чл.
422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ и чл. 9 ЗПК чл. 422 ГПК, вр. чл.
92, ал. 1 ЗЗД за установяване спрямо ответника Л. Н. Н., ЕГН **********, че дължи на ищеца сумата от 3500 лв. представляваща главница по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № ..../12.03.2016 г., законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.03.2022 г., до изплащане на вземането, и сумата от 2294,82 лв., представляваща договорна лихва за периода от 19.06.2019 г. до 16.02.2022 г. , дължима на осн. т. 8 от договора, сумата от 1163,34 лв. представляваща наказателна лихва за периода от 06.06.2019 г. до 16.02.2022 г., дължима на осн. т.9 от договора, както и сумата от 29,10 лв., представляваща законна лихва за периода от 16.02.2022 г. до 17.03.2022 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 21.04.2022 г. по ч.гр.д. № 14451/2022 г. по описа на СРС, 36 състав.
В исковата молба се твърди, че между страните на 12.03.2016 г. е сключен договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № с който е предоставена на ответника сумата 3500 лв. под формата на овърдрафт с краен срок на погасяване на всички дължими суми 12.03.2017 г. Ищецът сочи, при непогасяване до датата на падежа на съответния отчетен период, посочен в извлечението по картова сметка, на минималната погасителна вноска или надвишаване на разрешения текущ разполагаем кредитен лимит независимо от причините за това, титулярят се е задължил да плати на банката върху непогасената част на минималната погасителна вноска, респ. върху надвишеното на текущия разполагаем кредитен лимит, за дните на просрочие, наказателна лихва в размери съгласно действащата Тарифа и по реда, предвиден в ОУ на банката. Посочва, че банковият кредит е в просрочие, считано от 06.06.2019 г. - към 17.03.2022 г. общо 1016 дни. Твърди, че банката е уведомила ответника писмено за неизпълнението и е обявила кредита за предсрочно изискуем като уведомлението е получено лично от кредитополучателя на 28.01.2022 г. Ищецът обявил кредита за предсрочно изискуем считано от 16.02.2022 г. Моли съдът да постанови решение, с което да уважи предявените искове, като претендира разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Оспорва кредитът да е бил усвоен, банката да е предоставила кредитна карта. Твърди, че няма обявена предсрочна изискуемост, а сумите не са индивидуализирани. Сочи, че банката не е предоставила на ответника достатъчен срок преди да обяви предсрочната изискуемост.
Твърди, че банката не е предоставяла на ответника необходимата информация относно задълженията на последния. Посочва, че е начислена лихва върху лихва, а начислената наказателна лихва надвишавала законната. Твърди, че договорът за кредит е нищожен, тъй като не е на разбираем език. Сочи, че чл. 9 от договорът също е недействителен, тъй като представлява неравноправна клауза. Прави възражение за прекомерност на наказателната лихва, която определя като неустойка. Прави и възражение за изтекла погасителна давност на всички претендирани суми. Моли съда да отхвърли предявените искове, претендира разноски.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите от страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна.
По така предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване следното: наличието на действително правоотношение по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № ..../12.03.2016 г.; обстоятелството, че ответникът е усвоил твърдения от ищеца кредит в размера, посочен в исковата молба; уговорената между страните възнаградителна лихва и непогасеният размер; предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, уговорената между страните наказателна лихва; датата на изпадане на ответника в забава, както и размерът на задължението за наказателна лихва за процесния период, а също и размера на претендираната законна лихва.
По релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже и наличието на обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на давността. По релевираното възражение за нищожност на неравноправни клаузи, в тежест на ищеца е да докаже, че оспорените клаузи са индивидуално уговорени. В доказателствена тежест на ответника е да докаже наведените с отговора на исковата молба възражения, а при установяване на гореописаните обстоятелства – да докаже плащане на процесните задължения.
От съдържанието на приетия договор № ..../12.03.2016 г. се установява, че по силата на него ищецът е приел да открие и води на името на ответника разплащателна картова сметка и да издаде към нея на името на титуляря револвираща международна кредитна карта с чип. Ищецът е предоставил на ответника правото да ползва кредитен лимит в размер на 3500 лева, който може да бъде усвояван до определения от банката текущ разполагаем лимит под формата на овърдрафт с използване на всяка от картите, издадени към сметката на титуляря, при условията и по реда, предвиден в Общите условия на „П.и.б.“ АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип МС и V /ОУ/. Съгласно т. 3 от договора, срокът за ползване на кредитния лимит /овърдрафта/ е до 12.03.2017 г., като същият се подновява автоматично при условията и по реда, предвидени в общите условия. Съгласно изводите на вещото лице на приетото заключение на ССчЕ, сума в размер на 8534,02 лева по кредита е усвоена от ответника на по посочената в договора нейна разплащателна сметка. Предвид изложеното съдът приема, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по сключен договор за кредит.
Задълженията по договора за кредит, не са погасявани чрез плащане в пълният им дължим размер от ответника, съобразно с клаузите на договора, който кредитополучателят Н. е подписал и чиято автентичност не е оспорил. Фактът на забавата в плащанията по договора се установява и от приетото по делото заключение на ССчЕ.
Съгласно т. 7 от договора, за всички операции, изпълнени до размера на текущия разполагаем кредитен лимит, отчетени през един отчетен период, титулярят има право на гратисен период със срок съгласно действащите ОУ, само при условие, че до датата 2 на падежа на съответния отчетен период той погаси задълженията си до пълния размер на дебитното салдо, формирано през същия отчетен период. Към датата на сключване на договора гратисният период е със срок от 45 дни. Според т. 8 от договора, при непогасяване на пълния размер на дебитното салдо в срока и при условията на т. 7, титулярят заплаща на банката фиксирана годишна лихва, в размер на 16 ℅ - за дебитни салда, формирани в резултат на ПОС-трансакции и 18 ℅ за всички останали дебитни салда по сметката. Лихвата се начислява върху непогасените суми по всяка отделна трансакция за действителния брой дни, считано от датата на регистриране на операцията в картовата система на банката, до датата на погасяването.
В т. 9 е предвидено, че при непогасяване до датата на падежа на съответния отчетен период, посочен в извлечението по картова сметка, на минималната погасителна вноска или надвишаване на разрешения текущ разполагаем кредитен лимит независимо от причината за това, титулярят заплаща на банката върху непогасената част на минималната погасителна вноска, респ. върху надвишението на текущия разполагаем кредитен лимит, за дните на просрочие наказателна лихва в размери съгласно действащата тарифа. Към датата на подписване на договора, надбавката е в размер на 10,02 пункта за дебитни салда, формирани в резултат на ПОСтрансакции и 12,71 пункта – за всички останали дебитни салда по сметката.
Съгласно т. 19.1 от общите условия на ищеца срокът за ползване на кредитния лимит /овърдрафта/ е съгласно договора. Срокът на договора, респ. срокът за ползване на овърдрафта, се удължава автоматично всеки път за нов едногодишен период при условие, че никоя от страните не е уведомила другата за прекратяване на договора наймалко 30 дни преди изтичане на текущия срок.
В т.13.1 от ОУ е предвидено, че банката има право да обяви ползвания овърдрафт за изцяло и предсрочно изискуем след писмено уведомление до титуляря в срок, определен от 3 банката, в случай, че титулярят не извърши което и да е плащане по договора и настоящите общи условия за срок по-дълъг от 5 работни дни след датата, на която такова плащане е станало изискуемо.
Видно от гореизложеното, за процесния по делото период между страните е било налице правоотношение по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта. С оглед уреденото в т. 13.1 от ОУ автоматично продължаване на срока на договора за нов едногодишен период и липсата на данни и доказателства за отправено от страна на ответника искане за прекратяване на договора, следва изводът, че същият е бил в сила към датата на уведомлението за предсрочна изискуемост.
Следва да се посочи, че в конкретния случай срокът на договора за кредитен овърдрафт не е обвързан със срока на валидност на кредитната карта, като в т. 20.1.1 от ОУ е предвидено изрично, че при изтичане срока на валидност на картата, банката издава служебно нова карта, доколкото е продължен срокът на овърдрафта.
Подновяването на срока на договора не е обвързано и с редовността на изплащане на кредита.
Установява се също и изрично уговорено право на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем при неплащане на минимална вноска в продължение на повече от 5 дни. В настоящата хипотеза правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем е надлежно упражнено чрез приетото по делото уведомление с изх. № 10262/27.01.2022 г.(л. 18). Видно от съдържанието на уведомлението, банката ищец е предоставила на ответника седемдневен срок от получаване на поканата за доброволно изпълнение на задълженията по договора, като го е уведомила, че при неизпълнение в така предоставения срок, ще счита кредита за предсрочно изискуем без да изпраща ново уведомление. Уведомлението за предсрочна изискуемост е връчено на настоящия адрес на ответника лично на 28.01.2022 г., видно от положения от него подпис върху уведомлението. Ето защо съдът намира, че уведомлението за предсрочна изискуемост на процесния кредит е връчено редовно на ответника на 28.01.2022 г., а предсрочната изискуемост е настъпила на 05.02.2022 г. с изтичане на 7-дневния срок за доброволно изпълнение.
Същевременно от приетото основно експертно заключение по съдебно 3 счетоводната експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено, се установява, че кредитният лимит по договора е изцяло усвоен, а последното частично плащане в размер на 3,34 лева на минимална вноска датира от 19.04.2020 г. т.е. налице са всички кумулативни предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Съдът кредитира като обективно и сестранно изготвено основното заключение на ССчЕ, а не допълнителното такова, тъй като в настоящия случай се касае за сключен договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит (овърдрафт). В този случай кредитът може да се ползва изцяло или отчасти, като се погасява при всяко постъпление по разплащателната сметка и заемополучателя има право да усвоява суми в рамките на уговорения максимален кредитен лимит и в рамките на срока на договора за кредит, в който заемодателя е длъжен да предоставя средства до този лимит. Поради това при такъв тип договори не се изготвя погасителен план. Установява се също така, че към датата на предсрочната изискуемост размерът на неплатената главница по кредитния овърдрафт е 3500 лева, какъвто е и претендираният размер. Следователно предявеният иск за установяване на вземане за главницата се явява доказан по основание и размер.
Разпечатката съдържа 26 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/99cb989d-96cd-45e0-b3f8-9364262da6d9