Решение № 8398 от 03.12.2025, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 8398

Хасково, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - IV състав, в съдебно заседание на втори декември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

При секретар АНГЕЛИНА ЛАТУНОВА като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА административно дело № 20257260701801 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.84, ал.2, във вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на Ф. Х. - [държава], с адрес: РПЦ-Харманли към ДАБ при МС, [жк], срещу Решение №УПХ 655/11.11.2025г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.

В жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на закона. Обжалваният административен акт бил постановен в нарушение на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Изложените съображения, основаващи отказа, били изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините кандидатът да напусне страната били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността му. В жалбата се цитира разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗУБ и се сочи, че тежките посегателства можело да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Оспорващият сочи, че подробно изложил волята история пред административния орган, който правилно я възприел, но неправилно приел, че по отношение на него не били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Твърдението за постановяване на обжалвания акт при нарушение на административнопроизводствените правила се обосновава с това, че в решението не се съдържал нито един аргумент дали молбата за закрила е явно неоснователна или не. В акта не били обсъдени въпросите, свързани с обстановката в [държава], с положението на различните етнически групи там, обстоятелства, свързани със заплахите на които жалбоподателят бил обект. Всичко това били обстоятелства, които следвало да се разгледат в производството по общия ред, тъй като имали пряко отношение към основателността на молбата по същество. Сочи се, че интервюиращият орган не изложил никакви аргументи защо приемал, че оспорващият се позовава на обстоятелства извън предмета на закона, и че не посочва причини за основателни опасения от преследване в страната му на произход. Твърди се, че липсата на мотиви в тази част на административния акт представлява съществено процесуално нарушение, тъй като не били посочени фактическите основания за правните изводи на административния орган. Последния изложил формално и бланкетно определени факти и обстоятелства. В този смисъл решението представлявало своеобразна компилация между изводи по същество и правомощия, каквито интервюиращият орган нямал, което било абсолютно незаконосъобразно, до степен, че граничило с нищожност на административния акт. Нарушението на материалния закон се изразявало в неяснота относно приетия от административния орган извод, че по отношение на чужденеца били налице основания за прилагане на чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ. Не било ясно защо било прието, че изложеното от кандидата било извън предмета на закона. В хода на производството пред интервюиращия орган, жалбоподателят добросъвестно се опитал да изложи своите опасения относно обстановката в [държава], която се влошавала непрекъснато. Бил в опасност и се чувствал уязвим. Жалбоподателят твърди, че в оспореното решение не било изследвано законодателството в [държава]. Сочи, че заявил пред административния орган, че ако бъде върнат в страната си това щяло да доведе до реална опасност за живот и личната му сигурност. Всичко това идвало да покаже, че изпитвал опасения за живота си и това била причината да напусне [държава]. На следващо място счита, че неправилно административният орган тълкувал и прилагал и нормата на чл.9 от ЗУБ, която представлявала транспониране на чл.15 буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО, с което стигнал до погрешен извод.

Предвид изложеното се моли да бъде отменено оспореното решение и да бъде указано на административния орган да постанови решение, с което да допусне до общо производство разглеждането на молбата за закрила на чужденеца.

Ответникът - Интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците (Н. Г.), чрез процесуален представител, в писмен отговор излага подробни доводи за неоснователност на жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба вх.№ УП36340 от 30.10.2025г. жалбоподателят, поискал от властите в Република България предоставяне на закрила. Тъй като чужденецът не разполагал с документи за самоличност, последната била установена с декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№УП-36340/30.10.2025г.На същата дата лицето е регистрирано с имената Ф. Х., роден на [дата]. в [държава], [населено място], с постоянен адрес [държава] [населено място], [държава], етническа принадлежност – ***, религия – ***, ***, без професия, образование основно, неженен, без документи за самоличност.

С писмо с рег.№УП-36340/31.10.2025г. на ДАБ, Директорът на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила. Видно от материалите по делото, отговор на писмото не е получен.

На 30.10.2025г. с кандидата е проведено интервю, резултатите от което са отразени в съответен протокол. В хода на производството жалбоподателят е заявил, че потвърждава казаното от него при попълване на регистрационния лист. Нямал други използвани имена. Притежавал само алжирско гражданство. Нямал роднини в държави-членки на ЕС. В [държава] имал лична карта и паспорт. Напуснал легално страната си на 10.10.2025г. и отишъл в Турция, където останал около месец. На 27.10.2025г. влязъл нелегално в България от Турция, скрит под един камион. Предал се след минаването на митницата. Заявил, че не е женен. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. За пръв път подавал молба за закрила тук, в България. Не бил арестуван, нито осъждан в държавата си по произход или в друга държава. Заявил, че е ***. Не е имал проблеми заради принадлежността си към тази етническа група. Посочил, че е ***, ***. Не е имал проблеми заради изповядваната от него религия. Не е членувал в политическа партия или организация. Напуснал [държава], защото икономическото положение било много лошо и заплащането било малко, ако и да можело да се намери работа. Нямал къща и нямало къде да живее. Това го мотивирало да напусне и да търси място, където и да се установи да работи.

С Решение № УПХ 655/11.11.2025г. на Интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците, молбата за предоставяне на международна закрила на Ф. Х. е била отхвърлена, на основание чл. 70, ал. 1, във вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ.

По делото, като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения акт.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 17.11.2025г., а жалбата е подадена на същата дата (видно от поставения входящ номер), следователно е депозирана в преклузивния срок по чл.84 ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна и е отправена до местно компетентния административен съд. Ето защо се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – Н. Г., младши експерт в Регистрационно - приемателен център – [населено място], определен със Заповед № РД05-26/14.01.2025г. на Председателя на ДАБ на основание чл. 48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ за интервюиращ орган.

Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за постановяването му. Не се споделят оплакванията за обратното.

Не се констатира при постановяването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а възраженията в тази насока са неоснователни.

Оспореното решение е издадено в ускорено производство. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производство за предоставяне на международна закрила се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. В случая чужденецът е регистриран на 30.10.2025г. а оспорения акт е издаден на 17.11.2025г. Съдът намира, че актът е издаден при спазване на срока по чл.70, ал.1 от ЗУБ, за произнасяне в ускорено производство.

В хода на производството пред решаващия орган при РПЦ – [населено място] при ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.

Също така не се установява и нарушение на чл.58, ал.9 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила. Следва да се отбележи, че липсата на подобно становище обаче не обосновава незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е постановено по реда на чл.70, ал. 1 от ЗУБ - в ускорена процедура в производството по общия ред, а в този случай съгласно разпоредбата на чл.58 ал.9 изр.2 от ЗУБ такова становище не се изисква.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението са посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му. Административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на чужденеца не следва да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, като е обсъдил както изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход. Обективираните в решението фактически съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, и дават възможност на чужденеца да разбере мотивите на административния орган да му откаже международна закрила.

Съдът счита, че оспореното решение е съответно и на материалния закон.

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.

Наличието и основателността на опасенията, следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същият е заявил като причини за напускане на [държава] такива икономически характер.

Същевременно видно от бежанската история на жалбоподателя, изложена от него и обективирана в от 30.10.2025г. същият е живеел сравнително спокоен живот в [държава], не се установява срещу него да е било осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал.4 и ал.5 от ЗУБ, нито да има риск от бъдещо такова. В този смисъл, административният орган е извършил единствено възможната преценка, изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателя и достигайки до обоснован извод относно липсата на предпоставките за предоставяне на чужденеца на статут на бежанец. Правилно е отчетено, че причината, поради която молителя е напуснал държавата си по произход, не попада в приложното поле на чл.8 от ЗУБ, респективно на чужденеца не може да бъде предоставен статут на бежанец. Чужденецът не навежда твърдения за наличие у него на опасения от конкретни репресии, предприети спрямо него или членове на семейството му по причини, възведени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В тази връзка, от материалите по преписката не може да се направи извод за осъществено спрямо чужденеца преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ, изразило се в действия измежду посочените в ал.5 на същата норма, поради което не са налице субективния и обективния елемент на предвиденото в цитираната разпоредба понятие „основателни опасения от преследване”. Следователно страхът на чужденеца от преследване по причините, посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ не може да се прецени като обоснован. Заявеното от последния не може да бъде свързано с нито една от посочените причини. При това положение правилен е изводът, който прави ответникът, че оспорващия напуска, мотивиран единствено от съображения, които не са релевантните за настоящото производство.