Решение № 841 от 24.03.2026, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 841

Русе, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Русе - I КАСАЦИОНЕН състав, в съдебно заседание на четвърти март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА

Членове:

ГАЛЕНА ДЯКОВА

ХРИСТО МОНЕВ

При секретар СВЕЖА БЪЛГАРИНОВА като разгледа докладваното от съдия ХРИСТО МОНЕВ канд № 20267200600071 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е касационно по чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 208 и следващите от глава XII от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Постъпила е касационна жалба от „Амиго Бяла“ ЕООД със седалище гр. Бяла, обл. Русе, представлявано от управителя И. О. Г. чрез процесуалния представител адв. Б. Б. от Адвокатска колегия – Велико Търново, срещу Решение № 205/24.11.2025 г. по административно наказателно дело (АНД) № 227 по описа за 2025 г. на Районен съд – Бяла, с което е потвърдено наказателно постановление № 831968-[рег. номер]/13.06.2025 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на Национална агенция по приходите. С потвърденото от районния съд наказателно постановление на касатора на основание чл. 185, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева за извършено нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18).

Касационният жалбоподател твърди, че решението на въззивния съд е неправилно и незаконосъобразно. Изложените фактически доводи могат да бъдат обвързани с отменителното основание нарушение на материалния закон. Иска касационната инстанция да постанови нов краен съдебен акт, с който да отмени наказателното постановление. В съдебно заседание, касаторът не се явява и не се представлява.

Ответната страна в производството – Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Варна, не се явява, представлява се в проведеното съдебно заседание от процесуален представител юрисконсулт Е. Т., която оспорва жалбата и в хода на делото по същество излага подробни съображения за нейната неоснователност. Не претендира присъждане на разноски пред касационната инстанция.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да постанови оспорения в настоящото производство съдебен акт, въззивната инстанция е приела, че при съставянето на Акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Спазени били разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН относно съдържанието на АУАН и НП като нарушението било описано ясно, подробно и последователно с всички съставомерни признаци от обективна страна, включително с посочване на доказателствата, които го потвърждават. Правилно била посочена, както нарушената правна норма в АУАН, така и санкционната норма в НП. Съдът е приел, че при индивидуализацията на наложеното наказание административнонаказващият орган е съобразил напълно установените отегчаващи и смекчаващи обстоятелства. Районният съд е обсъдил подробно наведените от наказаното лице възражения като ги е отхвърлил като неоснователни. Изрично изложил съображенията си и относно липсата на предпоставки за квалифициране на нарушението като маловажен случай и прилагане на чл. 28 ЗАНН с отправяне на предупреждение към нарушителя.

Касационната инстанция напълно споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона, към които тя препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК във връзка с чл. 63в ЗАНН.

В жалбата си до настоящия съд касационният жалбоподател твърди, че непосочването в АУАН и НП на точните операции, които не са намерили отражение във фискалното устройство (ФУ), неправилно е прието от въззивния съд, че не представлява съществено нарушение. Твърди, че по този начин е нарушено правото му на защита, тъй като не ставало ясно за какво точно нарушение бил санкциониран. Административен съд – Русе счита това възражение за неоснователно като се позовава на мотивите на въззивния съд по този въпрос, които са правилни. Според съдържанието на АУАН и НП касаторът е наказан за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18, изразяващо се в неизпълнение на задължението му да отрази всяка промяна в касовата наличност (извън случаите на продажби) – начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата, чрез ФУ с използване на операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. Посоченото нарушение е установено от органа по приходите чрез съпоставка на данни от ФУ за наличните в касата суми и реално намерените в касата парични средства. Разликата от 671,75 лева безспорно сочи, че от касата са изведени суми, чието извеждане не е било отразено по надлежния ред във ФУ. Обстоятелството, дали тази сума е изведена еднократно или на части или пък дали е имало многократно извеждане и въвеждане на суми в касата, в резултат на което към момента на проверката се е оказала липса в посочения размер, е без правно значение за съставомерността на установеното деяние. Не е налице и нарушение на правото на защита на наказаното лице поради някаква неяснота в описанието на извършеното нарушение. Напротив, на касатора е дадена възможност за възражение, в което той подробно е описал причините, поради които е допуснал нарушението, които причини правилно са счетени от въззивния съд за такива, които не могат да го освободят от отговорност.

На следващо място в касационната жалба са изложени доводи, свързани с квалифициране на конкретното нарушение като маловажен случай във връзка с липсата на ощетяване на фиска. Касаторът твърди, че районният съд не е отчел обстоятелството, че нарушението не е довело до вредоносен резултат. Посоченото твърдение се опровергава от съдържанието на въззивното решение. В него районният съд изрично е посочил при излагането на съображенията, с които е отхвърлил доводите на жалбоподателя за маловажност на конкретния случай, че липсата вредни последици и щети за фиска в случая не може да се приеме за смекчаващо обстоятелство, респективно за аргумент за маловажност на нарушението, тъй като тази липса е елемент от фактическия състав на нарушението. Именно тази липса на вредни последици за държавния бюджет е основание за налагане на по-лекото административно наказание по чл. 185, ал. 1 ЗДДС, към който препраща ал. 2 на същия член в тези случаи.

Другото изложено в касационната жалба възражение е свързано с текста на разпоредбата на чл. 185, ал. 2 ЗДДС, като касационният жалбоподател твърди, че неправилно при липса на доказателства за неотразяване на приходи е приложена разпоредбата на чл. 185, ал. 2 ЗДДС, а не нормата на ал. 1. Това възражение е очевидно неоснователно, доколкото на касатора е наложено именно административно наказание в минималния размер, определен в чл. 185, ал. 1 ЗДДС, към която норма препраща разпоредбата на ал. 2 от същия член в случаите, когато нарушението не е довело до неотразяване на приходи, какъвто е настоящият случай. В тази връзка не е налице и твърдяното нарушение на чл. 27, ал. 1 ЗАНН. На касатора е наложено законоустановеното по вид и размер административно наказание за извършеното от него деяние.

Предвид изложеното, като е потвърдил процесното наказателно постановление, районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При касационната проверка на същото по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав не констатира наличие на някое от отменителните основания по чл. 348 от Наказателно-процесуалният кодекс.

Мотивиран така, както и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Русе,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА № 205/24.11.2025 г., постановено от Районен съд – Бяла по административно наказателно дело № 227/2025 г., с което е потвърдено наказателно постановление № 831968-[рег. номер]/13.06.2025 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на Национална агенция по приходите.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: