Решение № 29 от 01.04.2026, Районен съд - Балчик

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Балчик, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ГАЛЯ КР. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА

Административно наказателно дело № 20263210200029 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н. Н. А., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. В. В., против ***, издадено от Началника на РУ - *** към ОД на МВР - Добрич, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба“ в размер на 255.65 евро и „лишаване от право на управление на МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че издаденото НП е незаконосъобразно. Въззивникът твърди, че не е бил уведомен за обстоятелството, че регистрацията на автомобила му е служебно прекратена. Посочва, че автомобилът е закупен на *** от лице със същото име, като към момента на покупката МПС е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ със срок до *** Счита, че деянието не е съставомерно от субективна страна, тъй като проверката е извършена на ***, т. е. преди датата, за която водачът е вярвал, че е крайният срок на застраховката. Според жалбоподателя, след като държавата не е изпълнила задължението си да го информира за промяната в статуса на автомобила, той не може да носи отговорност за управление на нерегистрирано МПС. По изложените съображения моли за отмяна на атакуваното НП. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от процесуален представител, който поддържа жалбата по изложените в същата съображения и пледира за отмяна на издаденото НП.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно 1 заседание. В съпроводителното писмо се излага становище за неоснователност на жалбата.

Направено е възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На *** около *** на път II -71, в района на стадионите, служители на РУ - *** - свид.

М. Т. К. и С. Д. К., спрели за проверка лек автомобил марка и модел *** с рег. *** движещ се в посока от *** към к. к. ***, собственост на Н. Н. А. и управляван от него.

В хода на контролните действия органите извършили справка в автоматизираната информационна система на МВР, при която установили, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация, поради получено уведомление от Гаранционния фонд за липса на сключена и активна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

На мястото на проверката младши автоконтрольор К. е съставил АУАН Серия GA № *** за нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП - водачът управлява собствения си автомобил, който не е регистриран по надлежния ред поради прекратена регистрация при несключена застраховка „Гражданска отговорност“. Иззети са два броя регистрационни табели с номер *** и Свидетелство за регистрация на МПС № ***. Лицето Н. А. се е запознало със съдържанието на акта и го е подписало без възражения в съответната графа. Паралелно с това нарушение, на водача е съставен и втори АУАН Серия GA №*** за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ - за самото управление на МПС без валидна застраховка.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят свид. М. Т. К., както С. Д. К.. Свидетелите пресъздадоха възприятията си за случая с необходимата конкретика, което даде основания на съда да кредитира показанията на им като пълни и дадени обективно и безпристрастно.

Събраните по делото писмени доказателства съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане. Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:

Съдът в рамките на служебната проверка констатира, че АУАН и НП са издадени от 2 компетентни органи. АУАН съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал. 1 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган и отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на постановлението и по никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателя, което той е упражнил с подаването на жалба до въззивната инстанция.

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП "По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места." Разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП сочи, че служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Този механизъм е автоматизиран и цели да ограничи движението на незастраховани превозни средства, които представляват потенциален риск за финансовата стабилност на застрахователната система и правата на трети лица.

Разпоредбата на чл. 18б, т. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства също регламентира служебно прекратяване на регистрацията при постъпило уведомление от Гаранционен фонд за това, че не е сключена задължителна застраховка, като изрично в ал. 2 е предвидено задължение за прекратяващия регистрацията орган да уведоми собственика на превозното средство, посочен в регистъра. В този смисъл е и Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. д. № 3/2022 г., ОСС от НК на ВКС и I и II Колегии на ВАС.

Изискване за уведомяване е въведено и в разпоредбата на чл. 574, ал. 10 от КЗ (изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.), според която Информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Според нормата на чл. 574, ал. 11 от К З (изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г. ) компетентните органи по ал. 1 предприемат мерки за спиране от движение на превозните средства или на средствата за обществен превоз на пътници и/или за налагане на съответните административни наказания, когато не е била сключена задължителна застраховка. Когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1 да 3 прекрати регистрацията на превозното средство.

При анализа на приложимата материалноправна уредба съдът намира, че от обективна страна жалбоподателят е извършил действия, с които формално е осъществил състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, тъй като е управлявал моторно превозно средство по път, отворен за обществено ползване, без същият да е регистриран.

От субективна страна нарушението не може да бъде извършено непредпазливо, тъй като според българското законодателство непредпазливите престъпления (респективно нарушения) са само резултатни. Нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е формално (на просто извършване), поради което и може да бъде извършено само при форма на вината пряк умисъл.

За да се установи субективната съставомерност на нарушението, а именно, че жалбоподателят виновно е осъществил неизпълнение на задължението да се управляват по пътищата, отворени за обществено ползване, само МПС, които са регистрирани, е необходимо да са налице и доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че е съзнавал обстоятелството, че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация.

Прекратяването на регистрация на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП не настъпва автоматично по силата на закона, а след получено в съответната областна дирекция на МВР уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ, за което се уведомява собственикът на пътното превозно средство.

В конкретния случай липсват данни собственикът на автомобила да е бил уведомен, както от Информационния център, така и от органите на "Пътна полиция" за служебното прекратяване на регистрацията на МПС поради липса на сключена застраховка "Гражданска отговорност".

Горното е необходимо условие, за да може съдът да събере и направи анализ на доказателствата и да прецени евентуалното наличие на вина на лицето, което е управлявало автомобила.

Липсата на уведомяване и наличието на поставени регистрационни табели на автомобила са възпрепятствали жалбоподателят да предвиди общественоопасния характер на извършеното от него деяние - същият не е съзнавал, че регистрацията на автомобила е прекратена служебно и кога точно е станало това, поради това не е знаел, че не следва да го управлява по пътищата, отворени за обществено ползване. Следователно липсва вина като субективен елемент на нарушението.

Липсата на субективна страна от състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП прави деянието, извършено от жалбоподателя, несъставомерно.

Предвид горното, съдът намира, че в нарушение на материалния закон е ангажирана отговорността на Н. Н. А. за извършено от него нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

По разноските:

С оглед изхода на делото въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на 4 въззивната страна направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 255 евро, извършването на които се установява от представения по делото договор за правна защита и съдействие ***

Съдът приема за неоснователно направеното възражение от процесуалният представител на въззиваемата страна за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, доколкото претендираният от въззивната страна размер не надвишава предвидения в чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум.

Възнаграждението следва да бъде платено от ОД на МВР - Добрич като второстепенен разпоредител с бюджет.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление ***., издадено от Началник РУ - *** към ОД на МВР - Добрич, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на Н. Н. А., ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено административно наказание “глоба“ в размер на 255.65 евро и „лишаване от право на управление на МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение по чл.

140, ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР - Добрич да заплати на Н. Н. А., ЕГН **********, с адрес:

***, сумата от 255 евро (двеста петдесет и пет евро), представляваща направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.