Решение № 1784 от 07.07.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1784 гр. София, 07.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20211100513240 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 20152927/07.07.2021 г. по гр.д. № 61364/2019 г. по описа на СРС, 169 състав е отхвърлен предявения от Г. Л.Я. иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 10000 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени в резултат на привличането му като обвиняем ДП, ведно със законната лихва от датата на увреждането до пълното изплащане на процесната сума като неоснователен.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. № 251250010/30.07.2021 г., подадена от Г. Л.Я., в която са съображения за неправилност на постановеното решение. Въззивникът – ищец в първоинстанционното производство поддържа, че съдът неправилно е възприел събраните по делото свидетелски показания, приемайки, че сочените от свидетеля спирания и подновявания на конкретното наказателно производство можело да означават водене на други такива. Нещо повече, свидетелят бил категоричен, че неимуществените вреди се дължат на ищеца именно на процесното наказателно производство, започнало през 2004 г. и приключило през 2014 г., което често било спирано и възобновявано, а той и не знаел за други дела. Неправилни били и доводите на съда, че наличието на други наказателни производства означавало, че се изключва вредите от процесното. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен.

1

Претендира и направените разноски за две инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от Прокуратура на Репубика България.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

Производството по гр.д. № 61364/2019 г. по описа на СРС, 169 състав е образувано по искова молба, подадена от Г. Л.Я., с която е предявен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди против Прокуратура на Р.Б..

Ищецът твърди, че в далечната 2004 г. бил привлечен в качеството му на обвиняем по ДП № ЗМ1001/2004 г. пр.пр. 4800/2004 г. по описа на СРП. На 17.05.2014 г. му било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 210, ал.1, т. 5 , вр. чл. 209, ал.1 от НК и чл. 316 , вр. 309, ал.1, вр. чл. 20, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, което по смисъла на НК било тежко умишлено престъпление. Бил внесен обвинителен акт и било образувано НОХД № 9404/2004 г. по описа на СРС, 18 състав, което с протоколно определение от 20.10.2015 г. било прекратено и върнато на СРП. Прокурорската преписка била преобразувана в предварително производство с № НСН 616/2005 г. по описа на СРП и отново бил внесен обвинителен акт в СРС, но наказателното производство отново било прекратено с разпореждане на съдия – докладчик през 2008 г. и върнато на СРП за отстраняване на процесуални нарушения. След извършване на процесуални действия през 2011 г. отново ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем по пр.пр. НСН 616/2005 г., но вече сл.д. № 169/2006 г. като обвинението му останало в частта по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1, пр.1 от НК. Отново бил внесен обвинителен акт в СРС, като на 19.12.2011 г., отново производството било прекратено и върнато за отстраняване на констатирани процесуални нарушения. Обвинителен акт бил внесен през 2013 г. и отново производството било прекратено и върнато в досъдебна фаза. Последен опит за ангажиране на наказателната му отговорност бил направен на 13.04.2017 г., когато отново бил внесен обвинителен акт, но отново преписката била върната за отстраняване на процесуални нарушения. С Постановление от 17.11.2017 г. по отношение на ищеца било постановено прекратяване на наказателното производство, което било потвърдено с Определение от 05.03.2019 г. по чд № 21554/2017 г. Поддържа, че в продължение на 13 години по отношение на ищеца е водено незаконно наказателно производство по обвинение в тежко престъпление и той изпаднал в тежко стресово състояние, свързано с негативни психически преживявания.Към него било създадено силно негативно отношение в обществото на неговите познати и близки, пред които бил сериозно злепоставен и дискридитиран като обвиняем за извършено тежко умишлено престъпление от общ характер, въпреки че 2 бил с чисто съдебно минало. Освен това, наказателното производство продължило извън всякакви разумни срокове. Моли предявеният иск да бъде уважен като ответникът бъде осъден да заплати сумата от 10000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на уврежданията.

Претендира направените разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който П. на Р.Б. оспорва предявения иск. Поддържа, че ищецът не е провел пълно и главно доказване съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК за претърпени от него неимуществени вреди, както и че те са настъпили в резултат на процесното обвинение. Не били установени и претърпените неимуществени вреди. При условията на евентуалност поддържа, че претендирания размер е завишен. Посочва, че в периода, в който е водено наказателното производство е имало общо 15 наказателни производство срещу ищеца за тежки умишлени престъпления. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателства и е приложено ДП № 9-Е/ 2015 г. по описа на ОСлО при ОП – София, пр.пр. НСН 616/2005 г. (предишен № 59799/2005 г.) по описа на СРП.

На 19.03.20104 г. Г. Л.Я. е привлечен като обвиняем по ЗМ № 1001/2004 г. за престъпление по чл. 210, ал. 1 т. 5, вр. чл. 209 от НК. С Определение в съдебно заседание, проведено на 20.03.2004 г. по НЧД № И-595/2004 г. по описа на СРС, 94 състав по отношение на уличения Я. е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 1000 лева.

На 17.05.2004 г. Г. Л.Я. е привлечен като обвиняем по ЗМ № 1001/2004 г. за престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.

С постановление от 15.06.2004 г. на Г. Л.Я. е наложена забрана за напускане на пределите на Р.Б..

На 28.09.2004 г. е внесен обвинителен акт срещу Г. Л.Я. и е образувано НОХД № 9404/2004 г. по описа на СРС, 18 състав, като с определение в съдебно заседание от 28.10.2005 съдебното производство е прекратено и е върнато на СРП.

На 02.01.2008 г. е внесен обвинителен акт срещу Г. Л.Я. и е образувано НОХД № 53/2008 г. по описа на СРС, 18 състав, като с Разпореждане от 08.01.2008 съдебното производство е прекратено и е върнато на СРП за отстраняване на констатирани процесуални нарушения.

С Постановление от 13.12.2011 г. на следовател при отдел „Следствен“ на СОП по пр.пр. НСН 616/2005 г. на СРП Г. Л.Я. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1, т. 1 от НК

На 19.12.2011 г. е внесен обвинителен акт срещу Г. Л.Я. и е образувано НОХД № 24363/2011 г. по описа на СРС, 18 състав, като с Разпореждане от 26.01.2012 г.

3 съдебното производство е прекратено констатирани процесуални нарушения. и е върнато на СРП за отстраняване на

На 24.04.2013 г. е внесен обвинителен акт срещу Г. Л.Я. и е образувано НОХД № 13311/2013 г. по описа на СРС, 18 състав, като с Разпореждане от 10.10.2013 съдебното производство е прекратено и е върнато на СРП.

На 28.06.2016 г. с Постановление на следовател при СлО при ОП – София Г.

Л.Я. е привлечен като обвиняем по ДП № 9-Е/2015 г. по описа на Сл О за престъпление по чл. 210, ал.1, т. 5, вр. чл. 209, ал.1 вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 вр. ал. 1 от НК, за което е предвидено наказание от 1 до 8 години затвор.

На 05.04.2017 г. е внесен обвинителен акт срещу Г. Л.Я. и е образувано НОХД № 6147/2017 г. по описа на СРС, 106 състав, като с Разпореждане от 28.07.2017 съдебното производство е прекратено и е върнато на СРП.

С Постановление от 17.11.2017 г. по пр.пр. НСН – 616/2005 г. на СРП прокурор при СРП е постановил прекратяване на досъдебно производство № 9-Е/2015 г. по описа на ОСлО при ОП – София, пр.пр. НСН № 616/2005 г. по описа на СРП срещу Г.

Л.Я. по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК поради недоказаност на обвиненията. С Определение от 05.03.2019 г. по ЧД И№ 21554/2017 г. по описа на СРС постановлението е потвърдено.

Във връзка с установяване на размера на неимуществените вреди са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля А.А.А.. В показанията си Асенов установява, че познава Г.Я. от много години и познавал семейството му. Живеели близо врата до врата. Знаел, че е имал проблеми с полицията, като от 2004 г. у Я. започнал срив. Преди това бил весел, общителен, а изведнъж започнал да се срива, започнали и приятелите да го избягват. Имало дела, които ту започвали, ту спирали.

Всичко допринасяло за срива му. Не можел да работи. От няколко години започнал да работи като таксиметров шофьор. Майката на Я. постоянно ходела у свидетеля, помагали си взаимно, споделяли си неща. Споделяла през сълзи, че той не е виновен.

Били убедени, че е обвинен несправедливо. Най-големия стрес било непрекъснатото спиране и подновяване на делото. Свидетелят заявява, че не знае срещу Я. да са водени други дела. Знаел само за едно дело.

Във връзка с направеното оспорване на твърденията на ищеца за настъпили неимуществени вреди ответникът Прокуратура на Р.Б. е представена справка от Национална следствена служба и Столична дирекция на вътрешните работи, от които се установява, че в периода от 13.11.2002 г. до 30.03.2018 г. срещу Г. Л.Я. са образувани 15 досъдебни производства. Установява се от Справка за съдимост, че Г.

Л.Я. е осъден по НОХЗД № 1465/2002 г. със споразумение от 04.10.2002 г. за престъпление по чл. 316 от НК.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА 4

СТРАНА следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Предмет на първоинстанционното производство е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, П. и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. Пасивно легитимирана да отговаря по иск за обезщетение за незаконно обвинение в извършване на престъпление е П. на Р.Б., която съгласно чл. 127 от Конституцията е органът, който привлича към наказателна отговорност за извършени престъпления и поддържа пред съда обвинението по наказателните дела от общ характер. Следователно П. на Р.Б. (като централизирана и единна система) е пасивно материално легитимирана да отговаря по предявените искове, тъй като действията по повдигане на обвинение и по разследване на същото са извършени от лица, числящи се към структурата на държавното учреждение, в чийто персонален състав са били включени лицата, повдигнали незаконосъобразното обвинение, ръководили разследването срещу ищеца (чл. 46, ал. 2, т. 1 от НПК), и същевременно осъществяващи ръководство и надзор върху разследващите органи в рамките на досъдебното производство (чл. 52, ал. 2 от НПК).

Основателността на предявения иск се предпоставя от това по делото да се установи, че спрямо ищцата е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер, да е претърпяла твърдените неимуществени вреди, като между незаконното действие на правозащитните органи и вредите следва да е налице причинно-следствена връзка. Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК доказателствената тежест за установяване на релевантните факти е възложена на ищеца, като с оглед разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ той е освободен от задължението да установява вината на длъжностните лица за настъпване на претендираните вреди.