Решение № 590 от 17.11.2021, Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 590

11.2021 г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- гр.

ПЛЕВЕН, VІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на осми ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ

При секретаря Десислава Добрева, като разгледа докладваното от съдията Николаев адм.д.

№ 868/2020 г. по описа на Административен съд – Плевен, на основание закона и данните по делото, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по жалба от МБАЛ „Св.

Пантелеймон-Плевен“ ООД гр. Плевен, чрез адв. Х.Н. от САК, против Решение № РД-НС-04-89/16.09.2020 г. на Надзорния съвет на НЗОК, с което не се разрешава на МБАЛ „Св. Пантелеймон-Плевен“ ООД гр. Плевен сключването на договор с НЗОК, за болнична медицинска помощ, за изпълнение на КП по Приложение № 17 на НРД за МД между НЗОК и БЛС за 2020-2022 г., по КП №№ 182 - Блок 2; 192 - Блок 2; 194 - Блок 2; 195 - Блок. 2; 196 - Блок 2; 197 - Блок 2; 199.1 - Блок 2 и 199.2 – Блок 2. Блок 2 касае лица под 18 г.

В жалбата се излагат съображения, че обжалваното решение е издадено при пълна липса на мотиви, което противоречи на императивните изисквания на чл. 59, ал. 1 от АПК.

Твърди се, че не е налице заявление за сключване на договор с НЗОК за нова КП, което да обоснове подобно решение. Излагат се аргументи, че съгласно чл. 1, ал. 1 от Договор

№ 150667/23.05.2018 год. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки /ИД за 2018 г./, Допълнително споразумение № 15 към Договор № 150667/23.05.2018 год. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки от 19.02.2019 г. /ДС за 2019 г./ и заявените със Заявление изх. № 30/30.01.2020 г. и вх. № РЗОК Плевен № 51-07-9/30.01.2020 г. КП са едни и същи, т.е. не е налице заявление за нови КП, както е прието от РЗОК.

Твърди се, че единствената разлика в съдържанието на заявлението от 2020 г. и чл. 1 от ИД 2018 г. и ДС за 2019 г. се състои във включването и на блок 2 за съответната КП, което касае извършване на съответната КП и за лица под 18 г., като се сочи, че в случая не се касае за нова КП, нито за увеличение обема на съответната КП, още по-малко за увеличение лимита на бюджета на ЛЗ. Твърди се, че е изпълнено изключението, посочено в т. 1 на § 11, ал. 2 от ПЗР на ЗБНЗОК за 2020 г. и аналогичната разпоредба на §7, ал. 2 от ПЗР на НРД за МД 2020-2023 – „тези КП, АПр и КПр не са изпълнявани на територията на съответната РЗОК“. Посочва се, че на територията на РЗОК – Плевен няма достатъчно специалисти, които да поемат пациентите под 18 г. за отказаните 8 бр. КП и този факт категорично обосновава необходимост от още специалисти педиатри на територията на РЗОК Плевен. Счита се, че Решението на НС на НЗОК е незаконосъобразно, поради противоречие със Закона за защита от дискриминация. Излагат се твърдения, че Надзорният съвет, взима решения за лечебни заведения на територията на цялата страна, включително и за МБАЛ „Св.

Панталеймон-Плевен“ – гр.Плевен, без да изложи каквито и да е мотиви и без посочване на критерии, по които преценява сключването на договорите с лечебните заведения. Счита се, че дейността на администрацията следва да почива на обективни, предвидими и изначално ясни правила, валидни за всички адресати.

Навеждат се доводи, че одобрявайки едни ЛЗ, а отхвърляйки други без каквито и да е обективни критерии или мотиви, НС на НЗОК, а от там и съответната РЗОК допускат различно третиране на лица при сходни обстоятелства, което изцяло покрива състава на дискриминация по смисъла на чл. 4 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр/. Твърди се, че отнемайки възможността на пациенти да се лекуват в МБАЛ „Св. Панталеймон“ – Плевен по цитираните 8 бр. КП, НС на НЗОК, а оттам и Директорът на РЗОК – Плевен пряко нарушават конституционно гарантираните права на гражданите за достъпна медицинска помощ заложени в чл.

52, ал. 1 от Конституцията. Излагат се съображения, че съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЗО, ЗОЛ имат право да получат медицинска помощ в обхвата на същия този пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета по чл. 45, ал. 1 от ЗЗО при свободен избор на лечебно заведение, срещу което ЗОЛ заплаща здравна вноска /чл. 35 ЗЗО/. Сочи се, че здравноосигурени лица са равни пред закона при ползването на медицинска помощ /чл. 6, ал. 1 от КРБ, чл. 2, т. 1 и чл. 81, ал. 2, т. 2 от ЗЗ и чл. 5, т. 5 ЗЗО/ и при възникнала необходимост всяко ЗОЛ е в правото си да се ползва от тези здравни дейности и то при равни условия. Излагат се твърдения, че с Решението на НС на НЗОК се създават предпоставки за монополно положение на територията на РЗОК Плевен в противоречие с императивни разпоредби на Закона за защита на конкуренцията.

Сочи се, че в областта само още едно лечебно заведение извършва тези КП на лица под 18 г. и това е УМБАЛ „Георги Странски” Плевен и като отказва на МБАЛ „Св. Панталеймон“ да извършва аналогична дейност, НС на НЗОК автоматично създава условия УМБАЛ „Г. Странски“ да има монополно положение в областта, което автоматично означава по-ниско качество на предлаганата медицинска помощ и липса на избор от страна на пациента при кой лекар да отиде. Твърди се, че действащ лекар с такава специалност на територията на област Плевен е само един. Счита се, че обжалваното решение е прието в нарушение на изискванията на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол над стопанската дейност (ЗОАРАКСД). Лечебните заведения се регистрират, като търговски дружества или кооперации (чл. 3 от ЗЛЗ) и въпреки някои, въведени със закон ограничения, те извършват стопанска дейност по смисъла на чл. 1 от Търговския закон. Сочи се, че лечебните заведения представляват предприятия по смисъла на Закона за защита на конкуренцията и по смисъла на правото на ЕС.

Осъществяването на дейността на лечебното заведение за болнична помощ става след издаване на разрешение от министъра - чл. 46, ал. 1 ЗЛЗ. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ лечебните заведения осъществяват дейността си при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ. Неспазването на стандартите представлява административно нарушение и обосновава налагането на имуществена санкция на юридическото лице - чл. 6, ал. 6, чл. 115а, чл. 116а ЗЛЗ. Твърди се, че с постановения акт, НС на НЗОК налага ограничения на ЛЗ, които не са необходими за постигане целта на закона. Счита се, че целта на НС на НЗОК е да „вмести” отчетената БМП от всички ЛЗ в предварително определения бюджет на НЗОК за 2020 г. в ЗБНЗОК и именно в изпълнение на тази цел, той отказва да сключи договор за КП с редица ЛЗ, като директорите на съответните РЗОК въвеждат в изпълнение това решение. Твърди се, че затова „по изключение” и „по целесъобразност” НС на НЗОК разрешава на някои ЛЗ да сключат договор, вкл. и за нови КП. Твърди се, че този подход би бил правилен и законосъобразен, ако по този начин се спестяват финансови средства, но видно от чл. 338 от НРД за МД за 2020-23, нито обемът, нито стойността на отчетената КП зависи от възрастта на пациента. Счита, че НС на НЗОК не постига целта на закона, което прави взетото решение незаконосъобразно и издадено в противоречие на ЗОАРАКСД. Твърди се, че оспореното решение на НС на НЗОК, противоречи и на Правото на Европейския съюз и нарушава свободното предоставяне на услуги в ЕС. Свободата на предоставяне на услуги е уредена в чл. 56 - 62 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС). Излагат се аргументи, че медицинските дейности представляват услуги по смисъла на чл. 57 ДФЕС, тъй като се предоставят срещу възнаграждение и в практиката на Съда на ЕС няма съмнение, че дейността на болничните заведения по предоставяне на медицинска помощ представлява услуга и следва да се ползва от гаранциите, предоставени от Договорите, за свободното й упражняване. Сочи се, че съгласно чл. 56 ДФЕС всяко ограничение на свободното предоставяне на услуги в Съюза е забранено. Счита се, че ограничаването на предоставените медицински дейности само за лица над 18 г., въпреки че това няма да надвиши бюджета на ЛЗ, представлява нарушение на свободата на предоставяне на услуги. Излагат се аргументи, че решението на НС на НЗОК представлява сериозно ограничение на дейността на ЛЗ, тъй като на практика се налага ограничаване на приеманите пациенти от болницата и на дейностите, извършвани в нея и по този начин ще е принудена да отказва лечение на деца, въпреки че разполага със специалисти, апаратура и бюджет. Счита се, че решението е издадено в противоречие с принципа на съразмерност, установен както в чл. 6 АПК, тъй като отказът на НС на НЗОК да разреши осъществяване на 8 бр. КП за деца не спестява финансов ресурс на бюджета на НЗОК и не увеличава възможностите на здравно осигурени лица да получат своевременна медицинска помощ, там където са избрали, поради което наложената крайна мярка е несъразмерно тежка и не отговаря на целите на закона. Претендира разноски.

В съдебно заседание оспорващият - МБАЛ „Свети Панталеймон-Плевен“ ООД - гр. Плевен не се явява и не се представлява. Представено е становище /л.106/ за даване ход на делото и искане за отмяна на заповедта и присъждане на разноски пред настоящия съд и пред ВАС.

В постъпило писмено становище от НС на НЗОК се излагат аргументи, че по отношение на заявените от жалбоподателя нови клинични пътеки е приложим §11 ал. 2 от

Преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на НЗОК за 2020 г., съгласно който лечебните заведения, сключили договор през 2019 г. при условията и по реда на НРД за медицинските дейности за 2018 г. и анексите към него, не може през 2020 г. да сключват с НЗОК договори или допълнителни споразумения за дейности по нови клинични пътеки, амбулаторни процедури и клинични процедури, спрямо договореното от съответното лечебно заведение през 2019 г., освен когато тези клинични пътеки, амбулаторни процедури и клинични процедури не са изпълнявани на територията на съответната РЗОК и дейностите по новите клинични пътеки, амбулаторни процедури и клинични процедури не се надхвърлят утвърдените стойности по чл. 4, ал. 1, т. 1, буква ,,б“ на съответния изпълнител на болнична медицинска помощ - по решение на Надзорния съвет на НЗОК. Отбелязва се, че посоченото ограничение е възпроизведено и в § 7, ал. 2 от ПЗР на НРД за МД 2020-2022 г. Излагат се твърдения, че договорите за оказване на медицинска помощ се сключват между директора на РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ в съответствие с НРД за съответната година, съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). В съответствие с чл. 596, ал. 1, 2 и 3 от ЗЗО, директорът на РЗОК в срок от 30 дни от подаване на заявлението сключва договор, съответно допълнително споразумение с изпълнителите, които отговарят на условията по чл. 55, ал. 2, т.

1 от същия нормативен акт и на критериите за осигуряване на достъпност и качество на медицинската помощ по чл. 59в. В същия срок директорът на РЗОК издава заповед, с която прави мотивиран отказ за сключване на договор, съответно допълнително споразумение в случаите, когато лечебното заведение не отговаря на условията и критериите по ал. 1, която подлежи на обжалване по реда на АПК. С оглед на приложимите норми, решението на НС на НЗОК е част от производството по сключването на договор с изпълнителите, съответно от издаването на заповед за отказ да се сключи договор и като такова попада в обхвата на чл. 21, ал. 5 от АПК, който отрича качеството му на индивидуален административен акт. В съответствие с разпоредбата на чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК, във връзка с чл. 98, ал.

2, предл. второ от АПК, на оспорване подлежи заповедта на директора на съответната районна здравноосигурителна каса, с която се отказва сключването на договор с лечебното заведение. Твърди се, че процесното решение е част от административната процедура по сключване на договора и като такова не подлежи на самостоятелно оспорване, но ако по подаденото от жалбоподателя заявление последва заповед за отказ на директора на РЗОК и този отказ бъде оспорен от лечебното заведение, при проверката на неговата законосъобразност следва да бъде преценена и законосъобразността на Решение № РД-НС-04-89/16.09.2020 г. на НС на НЗОК. Сочи се, че правомощията на НС на НЗОК са уредени в чл. 15 от ЗЗО, като в конкретния случай по чл. 15, ал. 1, т. 5 от ЗЗО „осъществява контрол върху дейността на директорите на РЗОК, вкл. и за изпълнението на чл.44 б./а/", съответно не може да вземе решение, с което да се въздейства пряко в правната сфера на изпълнителите на болнична помощ. Навеждат се доводи, че адресати на оспорвания акт са РЗОК и управителят на НЗОК, на които е възложено изпълнението и чиято оперативна дейност по изпълнението на бюджета се контролира от НС на НЗОК. Волеизявлението, макар и формирано от административен орган, няма властнически характер и не е с обвързващо действие по отношение на други лица. Оспореният акт няма пряко и непосредствено действие спрямо изпълнителите на здравна помощ. В тази връзка се твърди, че жалбоподателят не е легитимиран, съобразно чл. 147, ал. 1 от АПК да оспори решението на НС на НЗОК. Счита се, че за оспорващото лечебно заведение правният интерес е отпаднал, поради което се прави искане жалбата да бъде оставена без разглеждане като недопустима на основание чл. 159, т. 1 и т.