Решение № 261 от 03.12.2024, Районен съд - Враца
- Съд
- Районен съд - Враца
- Дело
- Административно наказателно дело 714/2024
- Вид
- Решение № 261
- Подписан
- 03.12.2024
- В сила
- 28.05.2025
- Състав
- Вероника Антонова Бозова
Цитирани разпоредби
- чл.93в, ал.19, пр.3 · Закон за автомобилните превози
- чл.93в, ал.2 · Закон за автомобилните превози
- чл.34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.32, пар.3, изр.2, пр.3 · Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 година относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт текст от значение за ЕИП
РЕШЕНИЕ
№ 261 гр. Враца, 03.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Вероника Ант. Бозова като разгледа докладваното от Вероника Ант. Бозова Административно наказателно дело № 20241420200714 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба от Й. Г. Р., с. ***, против НП №260001234/11.07.2024 г., издадено от началник ООАА – Враца, с което за нарушение по чл.32, пар.3, изр.2, пр.3 от Регламент (ЕС) №165/2014 г., на основание чл.93в, ал.19, пр.3 ЗАвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1500,00 лв.
В жалбата се твърди, че атакуваното НП следва да се отмени, тъй като са допуснати редица процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, както и се твърди, че е налице неяснота на обвинението и недоказаност на нарушението. При това и при излагането на подробни съображения в подкрепа на всяко от възраженията срещу НП, се прави искане за отмяна на санкционния акт.
В с.з. жалбоподателят и въззиваемата страна, редовно призовани, не се представляват.
Като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, Врачански районен съд приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
1
На 10.06.2024 г., жалбоподателят управлявал товарен автомобил *** от кат N3 с прикачено към него ремарке *** с рег. №*** от кат О4 и извършвал обществен превоз на товари от гр.Стряма до гр. Враца. На входа на гр. Враца, на път Е-79, до бензиностанция *** същият бил спрян за проверк от св. К. К. – инспектор при ОО АА Враца. В хода на проверката св. К. К. установил, че жалбоподателят има валиден пътен лист за извършвания превоз №********** от 06.06.2024 г., както и че влекачът е оборудван с дигитален тахограф. При проверката се установило също, че върху дигиталната карта на водача е отразено, че същият е в „почивка“ вместо в „управление“. При това св. К. К. приел, че е извършено манипулиране на данните записани върху дигиталната карта на водача и възприел, че на път Е-79, посока гр. Враца е извършено нарушение по чл.32, пар.3, изр.2, пр.3 от Регламент (ЕС) №165/2014 г. При това съставил на място на жалбоподателят АУАН, който последният подписал без възражения.
На 11.07.2024 г., въз основа на съставения АУАН, при идентично словесно описание на нарушението, на основание чл.93в, ал.19, пр.3 ЗАвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лв.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства. Съдът кредитира доказателствената съвкупност в цялост, като намира, че същата безпротиворечиво установява кога и къде е извършено деянието, възприето като нарушение, кога и къде е установено, както и при какви обстоятелстав е съставен АУАН. Доколкото, обаче същата не съдържа съществени противоречия по отношение на подлежащите за доказване факти, излагането на по-подробен анализ е ненеобходимо и обременяващо съдебния акт.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:
Жалбата е депозирана от легитимна страна, в предвидения от законодателя преклузивен срок и срещу акт от категорията на обжалваемите, поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да се разгледа по същество.
Разглеждайки жалбата по същество, по аргумент на чл.314, ал.1 НПК, 2 вр. чл.84 ЗАНН, независимо от посочените от жалбоподателя основания, съдът изследва правилното приложение на материалния и процесуалния закон. При тази проверка настоящата инстанция констатира, че и АУАН и НП са издадени от компетентни органи и са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН. Установи обаче, че входа на административно-наказатеното производство са допуснати процесуални нарушения водещи до отмяна на санкционния акт, а именно:
Видно е, че и в АУАН и в НП е посочено, че нарушението е извършено на път Е-79, посока гр. Враца. Път Е-79 обаче е европейски път, който на територията на Р България започва от гр. Видин и достига до Кулата. При това посочването, че нарушението е извършено на път Е-79 в посока гр. Враца не може да се третира като ясно посочено място на нарушението. Действително, в показанията си св. К. К. уточнява, че жалбопотаделят е спрян за проверка на входа на гр. Враца, до бензиностанция ***. Тази конкретика обаче е трябвало да бъде отразена и в санкционния акт и предхождащия го АУАН и липсата й обосновава извода за липса на посочване на място на извършване на нарушението. А мястото на извършване на нарушението е задължителен реквизит в АУАН и НП и липсата му всякога представлява съществено процесуално нарушение, обуславящо на самостоятелно основание отмяната на санкционния акт, тъй като препядства правото на защита и възможността за осъществяване на пълноценен въззивен контрол.
Отделно от това следва да се посочи още, че не се доказва вмененото на жалбоподателя манипулиране на дигиталната карта на водача. Безспорно се установява, че към момента на извършване на проверката жалбоподателят е управлявал превозното средство. Установява се и това, че при проверката според данните на дигиталната карта жалбоподателят е бил в режим „почивка“. Но това по-скоро установява, че жалбоподателят е бездействал и не е изпълнил задължението си по чл.34 от Регламен (ЕС) №165/2014 г. да въведе периода на управление като „време на управление“. Манипулирането на данни изисква конкретно действие, насочено към въвеждането на данни, неотговарящи на действителността и няма как да се извърши чрез бездействие. На практика чрез бездействието си жалбоподателят е извършил нарушение, санкциониращо се по чл.93в, ал.2 ЗАвП, а не по приложената от наказващия орган норма на чл.93в, ал.19 ЗАвП. С констатираното съдът 3 приема, че е допуснато второ процесуално нарушение, обуславящо на самостоятелно основание отмяната на санкционния акт.
Съдът не споделя останалите наведени в жалбата и необсъдени към момента доводи за порочност на НП. Но доколкото достигна до извод, че НП следва да се отмени, детайлното им обсъждане не би променило крайния изход на делото и би се явило обременяващо съдебния акт.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
О Т М Е Н Я Наказателно постановление №26-0001234/11.07.2024 г., издадено от началник ООАА – Враца, с което за нарушение по чл.32, пар.3, изр.2, пр.3 от Регламент (ЕС) №165/2014 г., на основание чл.93в, ал.19, пр.3 ЗАвП, на Й. Г. Р., с. ***, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1500,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
Враца в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________ 4