Определение № 278 от 17.07.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 278 гр. Пловдив, 17.07.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20235000500363 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на П. Г. Н. и Т. С. Н. против Определение № 176/ 31.03.2023 г. по в. гр. д. № 88/ 2023 г. на ОС – Пазарджик, с което е прекратено производството по делото.

Жалбоподателите считат, че компетентен да се произнесе по частната жалба е ВКС, на когото следва да се изпрати за разглеждане, а не Апелативен съд Пловдив, както е приел окръжния съд. По същество оспорват извода на окръжния съд за липса на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск поради липса на спор относно правото на собственост върху процесния имот. Искат да се отмени обжалваното определение и делото се върне на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от държавата в качеството й на ответник и третите лица – помагачи В. В., Т. В. и Д. Г..

Съдът, като провери правилността на обжалваното разпореждане въз основа на материалите по делото и изложените в жалбата доводи, констатира следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от лице с правен интерес и против акт, подлежащ на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима.

П. Г. Н. и Т. С. Н. са предявили пред Районен съд Пещера иск по чл.

124, ал. 1 ГПК, с който са поискали да бъде установено по отношение на държавата, че не е собственик на част от поземлен имот с идентификатор ....... по КККР на землището на гр. Б., к. к. „Я. Б.“, м. „Ц.ч.“, Зона „А“, която част е с площ от 4093 кв. м. и е индивидуализирана с идентификатор ...., по който е образувано гр. д. № 1320/ 2020 г.

С Решение № 260020/ 12.10.2022 г. районния съд е отхвърлил предявения иск, че държавата не е собственик на имот с идентификатор .....

1

Против така постановеното решение ищците П. Г. Н. и Т. С. Н. са подали въззивна жалба до Окръжен съд Пазарджик, който с Разпореждане № 204/ 24.02.2023 г. по в. гр. д. № 88/ 2023 г. е оставил исковата молба без движение с указания да се изложат обстоятелства относно наличието на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск – дали държавата чрез М. на з.,х. и г. оспорва правото на собственост на ищците върху процесния имот, както и петитумът да се приведе в съответствие с обстоятелствената част на исковата молба.

С подадената в определения едноседмичен срок уточняваща молба ищците са посочили, че правният спор между страните произтича от факта, че с постановеното по гр. д. № 38/ 2011 г. на РС – Пещера държавата е призната за собственик на част с площ от 4093 кв. м. от ПИ с идентификатор ......., въз основа на което е инициирала промяна на кадастралната карта и обособяването на посочената част в самостоятелен поземлен имот с идентификатор ..... Считат, че по този начин е възникнал правен спор между страните относно правото на собственост върху ПИ с идентификатор ...., по отношение на който предявяват отрицателен установителен иск.

С обжалваното определение окръжният съд е приел, че с уточняващата молба ищците не са отстранили констатираните нередовности на исковата молба, въз основа на което е върнал въззивната жалба и е прекратил въззивното производство.

При тези данни по делото съдът намира следното от правна страна:

На първо място следва да се посочи, че по силата на чл. 274, ал. 2 ГПК компетентен да се произнесе по частната жалба е Апелативен съд Пловдив, а не ВКС, както настояват жалбоподателите. Цитираната разпоредба по недвусмислен и ясен начин сочи, че в случаите, когато окръжния съд в качеството му на въззивна инстанция за пръв път постанови преграждащо производството по делото определение, както е в настоящия случай, то подлежи на обжалване с частна жалба пред съответния апелативен съд. На обжалване с частна жалба (по реда на чл. 274 и сл. ГПК) пред ВКС подлежат само преграждащите определения, постановени от апелативен съд и от друг състав на ВКС.

На следващо място следва да се отбележи, че при констатацията на окръжния съд, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127 ГПК и в определения срок ищецът не е отстранил нередовностите на същата, той е следвало да прекрати производството по предявения иск и да обезсили първоинстанционното решение като постановено по нередовна искова молба (т. 4 от № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС , приложимо и при действащия ГПК съгласно т. 5 от № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК ), а не да прекрати само въззивното производство и по този начин да стабилизира обжалваното решение.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

Неправилно окръжният съд е приел, че ищците не са обосновали наличието на правен интерес като процесуална предпоставка за предявяване на отрицателен установителен иск. Съгласно т. 1 от ТР № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва. В съобразителната част на решението е посочено, че интерес от отрицателния 2 установителен иск за собственост е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект. Прието е още, че при отрицателния установителен иск за собственост и други вещни права ищецът следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича. Т. е. ищецът по отрицателния установителен иск като условие за неговата допустимост следва да докаже: 1. Че притежава права върху вещта, предмет на иска; 2. Че правото му е смутено от неоснователна претенция на ответника.

В настоящия случай ищците са въвели твърдения, подкрепени с писмени доказателства, че са собственици имот с идентификатор ....... с площ от 4756 кв. м. по КККР на землището на гр. Б., к. к. „Я. Б.“.

По отношение на втората предпоставка, обуславяща допустимостта на отрицателния установителен иск – наличие на правен интерес, следва да се отбележи, че когато предмет на иска е недвижим имот, правният спор може да се обективира в наличието на насрещни правни твърдения за притежание на правото на собственост или чрез предприемане на действия, ограничаващи неговото упражняване. В случая от обстоятелствената част на исковата молба става ясно, че с влязло в сила решение по гр. д. № 38/ 2011 г. на РС – Пещера държавата е призната за собственик на част от имот ....... с площ от 4093 кв. м., по отношение на който ищците твърдят, че са собственици, за която част впоследствие е инициирала промяна на кадастралната карта чрез обособяването на нов имот с идентификатор .... от 4093 кв. м. Съдебното признание на правото на собственост на държавата върху процесния имот само по себе си е достатъчно да обоснове наличието на правен спор като предпоставка за допустимост на отрицателен установителен иск, още повече, че въз основа на него е предприела действия за обособяване на спорната част в самостоятелен имот, с които реално е засегнала правата на ищците. От изложеното следва, че в исковата молба ищците надлежно са обосновали правният им интерес от предявяване на настоящия отрицателен установителен иск, поради което окръжният съд не е имал основание да остави същата без движение.

Не е налице и вторият констатиран от окръжния съд недостатък – наличие на неясен и неточен петитум на исковата молба, за неотстраняването на който е постановил обжалваното определение. Когато предмет на иска е поземлен имот, той следва да се индивидуализира като обект на собственост съобразно действащата за съответната територия кадастрална карта. В случая действително е налице известна непрецизност на петитума на исковата молба, тъй като спорният имот е индивидуализиран както с предходния му идентификатор – част от имот ....... с площ от 4093 кв. м., така и по настоящия – имот ...., но в обстоятелствената част на исковата молба изрично е посочено (стр. 2, абзац 3), че интересът на ищците е да предявят отрицателен установителен иск, че държавата не е собственик на имот ...., по отношение на който се е произнесъл и районният съд в обжалваното решение.

Съпоставяйки твърденията в исковата молба за промяна на кадастралната карта по отношение на имот ....... чрез обособяването от него на имот ...., по отношение на който собственически претенции предявяват и двете страни по делото, както и формулираният петитум, следва да се приеме, че предмет на предявения отрицателен установителен иск е актуалният според действащата кадастрална карта имот .... с площ от 4093 кв. м.

3

Що се отнася до формулировката в уточняващата молба, че ищците желаят да бъде установено по отношение на тях, че държавата не е собственик на спорния имот ...., а не спрямо държавата като ответна страна по иска, посочената непрецизност по никакъв начин не може да обуслови нередовност на исковата молба, тъй като може да бъде отстранена от решаващия съд в диспозитива на решението.

По изложените съображения настоящата инстанция намира, че предявеният от П. Г. Н. и Т. С. Н. отрицателен установителен иск не страда от констатираните от окръжния съд в качеството му на въззивна инстанция нередовности, поради което обжалваното определение следва да се отмени като незаконосъобразно, а делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 176/ 31.03.2023 г. по в. гр. д. № 88/ 2023 г. на ОС – Пазарджик.

ВРЪЩА делото на ОС – Пазарджик за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4