Решение № 228 от 19.10.2023, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 228 гр. Монтана, 19.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Живкова при участието на секретаря Мадлена Н. Митова като разгледа докладваното от Таня Живкова Гражданско дело №

20231600100099 по описа за 2023 година

Настоящото производство е образувано е по искова молба на К. А., чрез пълномощника адв.К. против ЗК „Л.И.” АД, ЕИК *.

Предявен е иск с правно основание чл.432 КЗ за сумата 200 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди ,ведно със законната лихва,считано от деня на увреждането . Ищцата твърди , че е съпруга и наследница на Д.А. с ЕГН ********** , който е починал на 02.07.2022 год. след претърпяно ПТП , станало на 27.06.2022 год. на път * км.

72+500 в землището на с. * , област *. На посочената дата пострадалият е пътувал с велосипед от с. *в посока към гр. *,като в района на с. * при маневра изпреварване е блъснат от лек автомобил *с per. № * , управляван от К. К. с ЕГН **********. В следствие на настъпилото ПТП и причинените му травми Д.А. е откаран по спешност от екип на ЦСМП в Спешно отделение на МБАЛ„Д-р С.И.“ АД гр.*, след което е настанен за лечение в Хирургично отделение. Въпреки проведеното лечение починал на 02.07.2022 год.

По случая е образувано и водено ДП № 672 / 2022 год. по описа на РУ Монтана и е образувано НОХД № 8 / 2023 год. по описа на МОС , което е приключило с присъда на 15.02.2023 год., влязла в законна сила на 03.03.2023 год., с която К. К. с ЕГН ********** от с. *, област *е признат за виновен по повдигнатото му обвинение и е наложено съответното наказание.При извършена справка се установило,че управляваният от К. автомобил е застрахован при ответното дружество .

С молба с вх.№ 12621 /13.12.2022 г. ответното дружество е сезирано за катастрофата и за изплащане на ищцата на обезщетение за претърпени неумуществени вреди, като е образувана Щета № 0000-1000-01- 22-7857/ 13.12.2022 г. ,по която са определени за изплащане 70 000 лева.Тази сума не е приета от ищцата, поради което и не било постигнато споразумение . Ищцата твърди,че със съпруга си Д. А.са живели заедно от от 1994 год. ,като никога не са се разделяли . Отношенията помежду им са били основани на голяма взаимна привързаност, обич и разбирателство, подкрепа и уважение.Цялата издръжка на 1 семейството се осигурявала от А. ,тъй като по здравословни причини ищцата не е могла да работи и е била домакиня в къщи . Все още не може да приеме загубата на съпруга си и често посещава гроба му. След смъртта му изпаднала в тежка депресия, започнала да страни от хората и да избягва всякакви контакти . Предвид гореизложевоно моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата 200 000 лв.,представляваща обезщетение за причинени с деянието неимуществени вреди,ведно със законната лихва,считано от 26.06.2022 г. до окончателното изплащане и направените в производството разноски.

Ответникът ЗК „Л.И.” АД чрез своя процесуален представител е представил писмен отговор, в който се въвеждат няколко основни твърдения. На първо място твърди,че пострадалият има изключителна вина за настъпване на катастрофата .Поддържа също така,че с поведението си пострадалият е допринесъл за настъпване на вредовосния резултат – управлявал е мотоциклет, който не е оборудван със светлоотразителни елементи и фарове,освен това не е бил с каска, кори и наколенки/ чл.76 ЗДвП/ . На трето място се оспорва размера на претендираното обезщетение,като в тази насока се изтъква,че същият не кореспондира с икономическата действителност и настъпилото увреждане,като в тази насока оспорва твърдението,че ищцата и пострадалия са имали много силна връзка .

Ответникът не оспорва,че към датата на ПТП е налице сключен договор за застраховка . В отговора също така се оспорва иска в частта по отношение на претендираната лихва-същата не се дължи от датата на произшествието ,а след изтичане на тримесечния срок,регламентиран в разпоредбата на чл.496,ал.1 КЗ. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск или да редуцира сумата на претендираното възнаграждение ,като приеме,че е налице 50% съпричиняване.Претендират се и разноски в производството.

Доказателствата по делото са писмени и гласни, като за изясняване на същото от фактическа страна са назначени и извършени съдебно техническа и медицинска експертиза .

Съдът , след преценка на доказателствата в тяхната взаимна връзка и логическо единство, във връзка с твърденията на страните и въз основа на закона , приема следното:

Съгласно чл.429, ал.1 от КЗ, с договора за застраховка “Гражданска отго- ворност”, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се осъществява чрез заплащане обезщетение на увреденото лице за претърпените от него вреди, които могат да са имуществени и неимуществени и са пряк и непосредствен резултат от увреждането. С чл.432, ал.1 от КЗ е уредена възможността пострадалото лице, спрямо който застрахованият е отговорен, да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”. Отговорността на застрахователя е функционално обусловено и тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да е налице отговорността на застрахователя е необходимо към момента на увреждането за съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка “Гражданска отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетение на причинените вреди.

Безспорно е установено обстоятелството , че е сключена гражданска отговорност към ответното дружество по отношение на лек автомобил *с per. № *, актуална към времето 2 на настъпването на ПТП/ 27.06.2022г./

Анализирайки доказателствата по делото, съдът намира,че в настоящото производство са доказани и елементите на хипотезата на чл.45 ЗЗД по следните съображения:

Не се спори,че с влязла в сила присъда от 15.02.2023 год,постановена по НОХД № 8/23 г. Окръжен съд Монтана е признал подсъдимия К. К. за ВИНОВЕН в това, че на 27.06.2022 г. на път *-*, км. 72+500 в землището на с. *, обл. *, при управление нал лек автомобил марка „*“ модел „*“ с рег. № *, нарушил правилата за движение по пътищата, разписани в разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП „ Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко видимо препиятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност“ и по непредпазливост причинил смъртта на Д.А.от гр. *, поради което и на основание чл. 343, ал.1, б. „в“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК го е осъдил на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, които на основание чл. 58А, ал. 1 от НК намалява с една трета и определя ОКОНЧАТЕЛНОТО НАКАЗАНИЕ на ЕДНА ГОДИНА и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието изтърпяване е отложено за срок от три години от влизане в сила на присъдата.

Налице е присъда със задължителна сила за гражданския съд на основание чл.300 от ГПК, установяваща факта на извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца.

Не се оспорва и легитимацията на и щцата -същата е съпруга на пострадалия Денко Тодоров Алексов.

Безспорно е установено от извършената медицинска експертиза,че непосредствената причина за смъртта на Д.А. е тежката травма в областта на главата с кръвоизливи под твърдата и под меките мозъчни обвивки и в мозъчните стомахчета и контузията на мозъка, довели до оток на мозъка с вклиняване на малкият мозък в големият тилен отвор на черепа и притискане на жизнено важни мозъчни центрове - дихателен и сърдечносъдов, като между получените увреждания при станалото на 27.06.2022г. ПТП и настъпилата на 02.07.2022г. в 06,30 ч. смърт има пряка причинно-следствена връзка.

От показанията на разпитаните свидетели И.Т. и Г.Р. се установява,че между съпрузите са били налице изключително близки отношения,като същите от 1994г.никога не са се разделяли .Ищцата почти винаги е била издържана от своя съпруг/с изключение на първите години от брака в ТПК „*“ поради наличие на телково решение/.Грижите за домакинството,осигуряването на средства и всичко необходимо за всекидневите потребности е осъществявано от Д. .На практика съпругът й е бил не само най-важният човек в живота й, но същият е осъществявал и връзката й с околния свят.Свидетелките поясняват,че пострадалата е била в изключително лошо емоционално състояние след смъртта на съпруга си,което и до настоящия момент не може да преодолее.Св. Р. пояснява,че ищцата е с интелектуален капацитет на 10-12 годишно дете, поради което й е много трудно да се справи с ежедневните предизвикателства .Анализирайки тези показания се налага безспорния извод,че смъртта на Д. е причинила изключителна празнина в света на ищцата ,още повече предвид и наличието на умствено заболяване .

Предвид гореизложеното съдът намира,че ищцата е понесла изключително тежко загубата на съпруга си ,която на практика е преобърнала целия й живот.

3

Съгласно принципа за справедливо обезщетяване, уреден от нормата на чл. 52 от ЗЗД тежестта на непозволеното увреждане обуславя и решението за присъждане на също такова обезщетение, като размерът на обезщетението следва изцяло да отговаря на принципа на справедливостта.

Основни критерии при определяне на болките и страданията, претърпени от ищците са отношенията им с починалия, мъчителното понасяне и трудното преживяване на загубата на близкия човек, като се съобрази и константната съдебна практика в тази насока.

В случая е доказано, че неимуществената сфера на ищца т а е била засегната.

Смъртта на нейния съпруг й е нанесла сериозна психологическа травма. Обезщетението за неимуществени вреди имат за цел да репарира болките, страданията и другите нематериални последици, възникнали от деликта. Тези нематериални последици в житейски аспект не се ограничават само до изживените към момента на осъществяването на увреждането страдания, а продължават и след това. От събраните по делото доказателства се налага извода, че неговата смърт е причинила сериозен стрес, който не е преодолян и към настоящия момент. Ищцата е претърпяла и продължава да търпи негативни преживявания, психически дискомфорт, страдания и мъка от загубата на толкова близък за нея човек .

Съобразявайки вида на родствена връзка между починалия и ищцата, характера на съществуващите отношения на обич и привързаност между тях , обстоятелството, че ищцата на практика е останала без близък човек/ от показанията на св.Р. се установява,че единствения роднина е сестра,с която не поддържат никакви отношения/ , начина, по който смъртта на Д. се е отразила на ищцата и степента на преживените от нея психични страдания от загубата му, на основание чл. 52 ЗЗД съдът намира за справедливо обезщетение в размер на 120 000 лв.

В настоящето производство процесуалият представител на ответника е направил възражение за съпричиняване в размер на 50 % от страна на пострадалия .Твърдените нарушения са ,че Д.А. е управлявал МПС, без да вземе съответните мерки , за да се обезопаси , а именно не е бил поставил светлоотразителна жилетка и каска,самоделното МПС е било без светлинен сигнал отзад, нито със светлоотразител,имал е монтирана касетка,която е е разширявала конструкцията ,освен това не е имал и право да се движи по републикански пътища с разрешена скорост от 90 км.ч.,освен това не се е движил максимално вдясно към десния бурдюр.

Съдът намира така направените възражения за неоснователни.

На първо място, вещото лице по техническата експертиза пояснява изрично,че управляваното от МПС представлява велосипед с допълнително монтиран двигател, т.е. същото не е мотопед или мотоциклет ,поради което и няма задължение да носи каска, въпреки че такава е намерена на пътя.Медицинският експерт в съдебно заседание пояснява,че по удара не може да се прецени дали същият е бил с предпазно средство на главата, защото и в този случай би могло да се достигне до летален изход.От показанията на св.Т. се установява,че същото сутрин пострадалият е бил облякъл предпазна жилетка , а от страна на ответното дружество не са представени доказателства,установяващи обратното.Ето защо съдът намира,че в случая не е налице нарушение на чл.80,т.1 ЗДП .

Разпечатката съдържа 33 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/99c73ff5-0fc7-464f-8f78-9b3820a19f5d