Решение № 260298 от 10.08.2020, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№…………………….../………..2020г. гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА

ИВАНКА ДРИНГОВА при секретар Доника Христова, като разгледа докладваното от съдията Кавърджикова въззивно гражданско дело № 1001 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивната жалба вх. № 7535/28.01.2020г. от В.Д.Д., чрез адв. Ив.В., против решение № 220/16.01.2020г. по гр.д. № 8319/2019г. на 30-ти състав в частта, в която му е определен режим за осъществяване на лични контакти с детето Д.В.Д., ЕГН**********, както следва:

1. Всяка първа и трета седмица от месеца от 10.00 ч. в събота с преспиване до 18ч. в неделя, както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск;

2.

Всяка Коледна ваканция и всяка Пролетна ваканция на всяка четна година първите пет дни, а на всяка нечетна година —вторите пет дни и обратното всяка нечетна година първите пет дни ще е при майката, а вторите пет дни ще е при бащата, като ако времето през това време не се прилага режимът по т.1.

3. На рождения ден на детето – първи март на четна година детето ще е при баща си от 10:00 часа до 18:00 часа.

4. На рождения ден на бащата – 14 ноември считано от 10:00 часа на 14 ноември до 10:00 часа на 15 ноември.

5. На рождения ден на майката – 16 октомври детето ще е при нея, като ако този ден съвпада с режима на бащата, то той няма да се упражнява, а бащата ще взима детето през следващите се събота и неделя; в частта, в която е осъден на осн. чл. 143 от СК да заплаща в полза на детето Д.В.Д., ЕГН**********, чрез неговата майка и законна представителка П.Д.Б. ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 190,00лв., считано от 01.06.2019 г. и дължима до 5-то число на месеца, за който се дължи, до настъпване на законно основание за изменението или прекратяването плащането на издръжката и в частта, в която е осъден на осн. чл. 149 от СК, да заплати в полза на детето Д.В.Д.,

ЕГН**********, чрез неговата майка и законна представителка П.Д.Б. ЕГН ********** издръжка за периода от 01.07.2018 г. до 30.05.2019 г. в размер на 697,10 лв.

Считайки обжалваното решение за неправилно, понеже не са обсъдени голяма част от изложените факти и доказателства. Необосновано е прието ,че е в състояние да предоставя месечна издръжка от 190.00лв., вместо тази в законово определения минимум от 152.50лв. Няма основание и за миналия период да бъде определен същия размер на издръжката на детето от 190.00лв., когато нуждите му са били по-малки, а не е приспаднати всички заплатени от него суми, за които е представил доказателства. Определеният от съда режим на лични отношения е стеснен, като следва да има по-широк такъв.

Иска да бъде определена по иска с правно осн. чл. 143 от СК месечна издръжка за детето Д.в размер на 152.50лв., като искът с правно осн. чл. 149 от СК бъде отхвърлен, както и да му бъде определен по-разширен режим на лични отношения.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от П.Д.Б., чрез адв. М.А. оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Издръжката за бъдещ и минал момент е съобразена с нуждите на детето Д.и възможностите на родителите. Режимът на лични отношения е такъв, какъвто е бил предложен от бащата в отговора на исковата молба и не е имало спор пред ВРС.

Постъпила е и въззивна жалба вх. № 16782/26.02.2020г. от В.Д.Д., чрез адв. Ив.В., против решение № 843/20.02.2020г. на 30-ти състав на ВРС, с което е отстранена допуснатата от ВРС очевидна фактическа грешка относно размера на издръжката с правно осн. чл. 149 от СК, като вместо сумата от 697.10лв. се чете сумата от 997.10лв. Обжалваното решение е неправилно. Моли се да бъде отменено.

Постъпил е писмен отговор от П.Д.Б., чрез адв. М.А., в който моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Постъпила е и частна жалба вх. № 1678/26.02.2020г. от В.Д.Д., чрез адв. Ас.Д., против определени № 3034/20.02.2020г., с което е оставена без уважение молбата му с правно осн. ч.

248 от ГПК за изменение на решение № 220/16.01.2020г. в частта за разноските.

С писмен отговор П.Д.Б., чрез адв. М.А. оспорва и частната жалба, намирайки я за неоснователна.

ДСП-Варна не подава писмен отговор на постъпилите жалби, не изпраща представител, не взема становище.

В редовно проведените о.с.з. въззивникът лично и чрез адв. Ив.В. поддържа становището си, изразено в пжодаданите жалби, а въззваемата от своя страна и чрез процесуалния си представител адв. М.Д.-писмените си отговори .

ВОС съобрази следното:

В исковата си молба, уточнена с молба вх. № 44088/18.08.2019г. П.Д.Б., ЕГН ********** ***6, чрез адв. М.А., насочена срещу В.Д.Д., ЕГН ********** ***, излага, че с ответника живели на съпружески начала и на 01.03.2012г. се родила дъщеря им Д.В.Д.. От 05.06.2018г. заживели разделени, като детето останало при нея. От раздялата им бащата изпратил издръжка за детето в общ размер на 600.00лв.. Плащанията били нередовни и сумата от 100.00лв. месечно крайно недостатъчна за отглеждането на детето. То често боледувало и освен нуждата от храна и облекло се нуждаело от лекарства.

От есента предстояло детето да бъде в първи клас, с което нуждите му още повече щели да нараснат. Тя работела като маникюристка, но доходите й не позволявали да покрива всички разходи по салона и наема на помещението, както и сама да поема нуждите по отглеждането на Д.. Ответникът работел като шофьор към „Транстриумф“ АД-Варнаи трудовото му възнаграждение позволявало да заплаща месечна издръжка от 250.00лв. за детето си. Иска да й бъдат предоставени родителските права, да бъде определено местоживеенето на детето Д.при нея, а на бащата да бъде определен следния режим на лични отношения с детето: всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване от 10.00ч. в събота до 17.00ч. в неделя, по един месец през лятото, когато тя не ползва годишен отпуск, както и на втория ден от Коледните и Великденските празници на четна година, а на нечетна-на първия ден от Коледните и Великденските празници. Иска още бащата да заплаща месечна издръжка за дъщеря си в размер на 250.00лв. месечно, считано от завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска и по 250.00лв. за периода от 01.07.2018г. до датата на подаване на исковата молба 30.05.2019г., т.е. 2750.00лв., но след приспадане на заплатеното за този период от 600.00лв. или 2150.00лв.

В писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК В.Д.Д., ЕГН ********** ***, чрез адв. А. Д., изказва съгласие родителските права по отношение на детето Д.да бъдат предодставени за упражняване на майката, като местоживеенето на детето бъде определено при нея. Счита, че размерът на дължимата от него издръжка следва да е в минималния размер от 140.00лв. месечно. Той работи в „Транстриумф“ АД, но на 6 часа, кото доходите му не позволяват да задоволява собствените си нужди и искания размер на издръжката от 250.00лв. Освен издръжка за детето си от 100.00лв. ежемесечно е заплащал и таксата за детската градина за детето в размер на 40.00лв.. При осъществяване на режима на лични отношения винаги купувал дрехи, обувки, играчки, лекарства за Д.. Оспорва твърденията на майката, че като маникюристка има ниски доходи. Детето няма и допълнителни нужди, които следва да бъдат задоволени. Продължава да плаща издръжка по 100.00лв месечно. На 19.06.2019г. е заплатил и 30.00лв. за очила на детето.

Изплатил е и кредита на ищцата към БНП „Париба“ в размер на 9892.71лв., както са се били уговорили, в замяна на което не водят дела помежду си по повод детето. Иска да му бъде определен по-широк режим на лични отношения с детето, както следва: всяка първа и трета седмица от месеце от 10.00ч. в събота до 18.00ч. вд неделя, както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; всяка Коледна ваканция и всяка пролетна ваканция- първите пет дни на всяка четна година и вторите пет дни на всяка нечетна гидина; всяка четна година на 03.03., 24.05., и 22.09. и всяка нечетна година на 06.05, 06.09. и на рождения ден на детето 01.03.

ВОС установи следното от фактическа страна.:

Видно от удостоверение за раждане на Д.В.Д., р. 01.03.2012г., изд. въз основа на акт за раждане № 101/01.03.2012г на длъжностното лице по гражданско състояние в гр. Варна, страните по спора-П.Д.

С. /Б./ и В.Д.Д. са нейни родители.

От служебна бележка № УД-27-184/07.11.2019г., изд. От ОУ „Цар Симеон Първи“-Варна се установява, че Д.В.Д. е ученичка в първи клас през учебната 2019/2020г.

Майката П.Д.Б. работи като ЕТ „Дали-12-П. Стойчева“, видно от удостоверение за актуално състояние-извлечение от ТР и е с основна икономическа дейност-маникюр и педикюр. Представила е годишната си данъчна декларация за 2018г., според която осигурителния й доход е в размер на 8582.11лв. Представила е още и отчета на ЕТ за приходите и разходите за 2018г. Според изисканата от НАП справка, П.Б. е работила към „Делтакар“ ЕООД и за м.април, м. Май и м. Юни 2018г. и е имала облагем доход от общо 1084.17лв.

От удостоверение за сключен брак на 19.05.2019г. се установява, че П.Д. Стойчева е сключила брак с Борис Илиев Борисов, приемайки фамилно име Б.. Семейството обитава жилище, находящо се в гр. Варна, ул. „Беласица“, №З6, ет. 1, ап. 1, ползвано при условията на наем, срещу месечен наем от 350.00лв., видно от договор за наем от 11.12.2018г. За периода от 01.02.2020г. до 01.03.2020г. П.Б. е била в болнични, според болничен лист за временна неработоспособност № Е20199424597, а на 24.04.2020г. е родила второто си дете си Моника Б.Б.. От 05.06.2020г. до 08.02.2020г., т.е. включително и до приключване на устните състезания по въззивното дело П.Б. е във временна неработоспособност поради раждане и майчинство.

Според трудов договор № 135/02.07.2019г., сключен с „Транстриумф Груп“ КДА, В.Д. е приел да изпълнява от 03.07.2019г. длъжността „Шофьор на автобус“с продължителност на работата от 6 часа и основно месечно възнаграждение от 420.00лв. Според изисканата от НАП справка обаче се установява, че В.Д. от м.12.2018г. работи в „Транстриумф“ АД на 8-часов работен ден до м.04.2019г. За периода от м.04.2019г. до м.06.2019г. е работил на 4-часов работен ден, а за м.05 и м.06.2019г.

–на 8 часов работен ден, а за м. 07.2019г.-на 6-часов работен ден. При работа на 8 часов работен ден Д. получава средно месечно трудово възнаграждение от 805.67лв. По въззвното дело е представена служебна бележка, изд. от „Транстриумф“ АД, затова, че в периода на извънредното положение В.Д. е работил на намалено на 4 часа, работно време, както и за периода на извънредната епидемична обстановка. Не се установява да име промяна в заеманата от Д. длъжност в дружеството, както той заявява пред въззивния съд.

В.Д. е представил доказателство за извършен от него в полза на БНП „Париба“ превод на сумата от 9892.71лв., където като основание е посочено предсрочно погасяване на кредит на П. С..

Представил е също така доказателства за платена такса на детска градина 39-„Приказка“ за детето Д.В.Д. за м. юни 2018г., м.юли 2018г. и м. ноември 2018г. в общ размер на 102.94лв. Видно от приложените по първоинстанционното дело 8бр. разписки, В.Д. е правил преводи за издръжка за Д.Д., чрез нейната майка П. Стойчева в размер на 100.00лв. месечно, но само за м. Ноември 2018г., м. Януари 2019г., м.февруари 2019г., м.март 2019г., м.април 2019г. и м. Май 2019г. или за 600.00лв. Доколкото разписката от 15.07.2019г. се отнася до плащане на издръжка за м. Юни 2019г. и разписката от 19.06.2019г. за превод на сумата от 30.00лв. за очила на Д.се отнасят за периода след завеждане на исковата молба, те са неотносими по спора, както и доказателствата представени от Д. по-късно относно заплатена от него издръжка за м.септември 2019г. и м.октомври 2019г. Тези разписки биха били от значение при евентуално заведено изпълнително дело и за доказване на направените от него плащания пред съдебния изпълнител. Няма да бъдат ценени от съда всички представени по първоинстанционното дело фискални бонове, доколкото не може да бъде установено, че са за направени разходи конкретно за детето Д.и съответно не може да бъде извършена от съда преценка за относимостта им по спора.