Решение № 21 от 15.01.2020, Районен съд - Казанлък

Р Е Ш

Е Н И Е №....... гр.К., ............2020 год.

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

К. районен съд, гражданско отделение в публично заседание на четиринадесети ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П. при секретаря.....................Х.К.…...………………............................като разгледа докладваното от съдията..........................гр.дело №188 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Предявените при условията на евентуалност искове са с правно основание чл.79, ал.1 вр. с чл.240 и чл.138 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че е бил отпуснат заем на ответника А.М.О. като заемател в размер на *** лева през месец октомври на 2017 г., за срок от 18 месеца, платим до м. април на 2019 г. /вкл./, на равни месечни вноски от по *** лева всяка. Той станал член на касата през м.септември 2017 г. При отпускането на заема поръчителствали ответниците А.А.О. и Т.И.О., които се задължили спрямо касата да отговарят за изпълнението на задължението на заемателя. А.О. внесъл чрез единия поръчител - А.О. /негова дъщеря/ седем погасителни вноски за месеците от м.11.2017 г. до м.05.2018 г. вкл./, а натрупаните му в касата лични вноски възлизали на *** лева. Задължението, по което А.О. е длъжник по отпуснатия от касата заем, след прихващане на натрупаните лични вноски и приспадане на внесените месечни вноски по заема, възлизало на *** лева.

Поръчителите с оглед на разпоредбата на чл.147 от ЗЗД и изтичането на преклузивния шестмесечен срок по отношение на неплатената от главния длъжник месечна вноска в размер на *** лева за м.06.2018 г., чийто падеж бил просрочен към 01.07.2018 г., били солидарно отговорни /наред със заемателя/, но за сумата от *** лева, получена след приспадане от задължението на „юнската“ неплатена вноска за 2018г. След м.май 2018 г. макар, че длъжниците били търсени многократно от касиера на посочения от тях адреса, но се установило, че заемателят О. и А.О. са го напуснали - бил е тяхна квартира. Това обуславяло необходимостта от волеизявление на кредитора за настъпила предсрочна изискуемост на заема. Волеизявлението на кредитора, че обявява заема за предсрочно изискуем е стигнало до длъжниците, в този случай следвало да се приеме с връчването на преписите от исковата молба- Решение №198/18.01.2019г. по т.д.№193/2018 г., на ВКС, 1 т.о./. По отношение на поръчителите, с оглед на разпоредбата на чл.147 от ЗЗД и изтичане на преклузивния шестмесечен срок, по отношение на неплатената от главния длъжник месечна вноска от *** лева за м.06.2018 г., чийто падеж бил просрочен към 01.07.2018 г., били солидарно отговорни /наред със заемателя/. Сочи, че ЗПК не се прилагат в случая -чл.4, ал.1, т.13 от ЗПК. Заемателят станал член на касата през м.септември 2017г. В 2 бр.молби за поправка на искова молба ищецът заявява, че с искането се търси на солидарна отговорност от О. като длъжник, а от другите ответници като поръчители. Моли съда да постанови решение, с което ответниците да бъдат осъдени да му заплатят солидарно сумата от *** лева главница по неиздължен заем и законната лихва върху главницата от *** лева, считано от момента на връчването на преписи от исковата молба, до окончателното изплащане на главницата. Предявява п.условията на евентуалност ответниците А.А.О. и Т.И.О. като поръчители в случай, че искът срещу тях не бъде уважен, да заплатят солидарно на В.к.при Д.С.п. сумата от *** лв. намалена главница с една месечна вноска по неиздължен заем, ведно със законната лихва, считано от момента на връчването им на преписи от исковата молба, до окончателното изплащане на сумата. Претендира съдебни разноски.

С влязло в сила определение производството по отношение на ответника Т.И.О. е прекратено поради оттегляне на исковете.

В отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, ответниците А.М.О. и А.А.О., считат предявеният иск за недопустим поради липса на юридическа правосубектност на ищеца. Обстоятелството, че ищецът разполагал с банкова сметка, *** правосубектност по смисъла на закона.

Представеният Устав за устройството и дейността на ВСК към системата на социални грижи било посочено, че същият „влиза в сила от 10.09.1993г. и приет от Общо делегатско събрание с протокол №2 от 06.12.1993г., а първоначалното вписване в Регистър БУЛСТАТ е под вх.№*** и номер на вписване ***, с датата на подаване на заявлението- 30.03.2017г. Ако вписването на регистър БУЛСТАТ е от 2017г., въз основа на какво следвало да се приеме, че представеният Устав от 1993г. има отношение към регистрацията на субект от 2017г. При липсата на категорични доказателства за юридическа правосубектност и икономическа самостоятелност не можело да се приеме, че е налице активна процесуалноправна легитимация на ищеца да предявява искове пред съд. Исковата молба била подписана от лицето Й.Т., която твърдяла да е председател на УС, но не били представени никакви доказателства за представителната й власт. В исковата молба се търсела солидарна отговорност от „заемополучателя“ и поръчителите, но ищецът не обосновал на какво основание следва да се приеме, че се носи солидарна отговорност, от къде произтича по отношение на ответниците. В случай, че не се уважат тези възражения, заявяват, че оспорват предявения иск по основание и по размер. В исковата молба се твърдяло, че на първия от тях бил отпуснат заем в размер на *** лв. през м. октомври 2017г., но нямало представен договор за заем, от който да се установява какви са условията, п.които бил отпуснат заема, какви са отговорностите на заемополучателя, изискванията за неговата обезпеченост, условия за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, какъв бил срокът за връщането му. Представената разписка, нямала нито номер, нито дата, т.е. не било ясно кога и от кого е получена сумата. Наред с това от тази разписка не можело да се установи за какво е дадена процесната сума от *** лв. Подписът, положен след реквизита „Длъжник“ не бил положен от първия от тях /О./, за който се твърдяло, че бил заемополучател, поради което оспорва твърдението, че е получил сумата от *** лв. и твърди, че не е подписвал на разписка. Очевадно било, че разписка съдържала записвания с различни почерци. Записаното срещу реквизита „цифром“ - ***лв., както и срещу реквизита „словом“ - две хиляди лева - не било изписано от О.. В представената Молба до Взаимоспомагателната каса при ДСП - К. било посочено, че О. е приет за член, считано от 01.09.2017г., а в същото време била налице молба отново от негово име за отпускане на заем с дата 31.08.2017г. В тази молба било посочено, че е налице протокол №247 от 20.09.2017г. /вероятно за отпускане на заем/. Към молбата за членство във ВКС било посочено „Протокол на управителния съвет №249 /29.09.2017г./ - вероятно за приемането на членството. При това положение как било възможно с протокол №247/20.09.2017г. да се отпусне заем, а с протокол №249 /последващ номер/ от 29.09.2017г. да бъде приет първия от тях за член на ВСК. На следващо място, в представената по делото молба с дата 31.08.2017г. имало записване „Да се отпусне заем две хиляди лева“ и по-долу срещу думата „протокол“ било записано /цифром/ „247“ дата: „20.09.2017г.“. Ищецът не е представил въпросния протокол №247, поради което не било ясно какво е неговото съдържание, кога и за какво бил съставен. Представено било копие на личен картон /партида/, в който фигурирало името на първия от тях преди графа дългосрочни заеми, но никъде нямало положен от него подпис, нямало печат. Ръкописният текст в „личен картон /партида/ също не бил изпълнен от него, поради което оспорва съдържанието на тези две представени писмени доказателства - разписка без номер и дата и личен картон /партида/. В представения личен картон /партида/ имало записване в графата за лични вноски - „06,18 - РКО" и в графа „върнати" била отбелязана сумата „***=.“ Ако ищецът с това записване желаел да установи и докаже, че сумата от *** / вероятно лева/ е била върната на лицето А.М.О., същият следвало да бъде задължен да представи този РКО, тъй като заявява, че той, А.О., не е получавал от ВСК тази сума от *** лв. С исковата молба ищецът представил копие на Устав за устройството и дейността на ВСК към системата на социални грижи. От никъде обаче не можело да се установи по категоричен начин, че това е уставът, по който функционира В.к.при Д. „С.п."***. На второ място в чл.30 т.2 от Устава било посочено, че „ВСК отпуска... Т.2 - дългосрочни заеми със срок на погасяване до 18 месеца в максимален размер ***0.00 лв. при наличие на 1/3 лични средства на члена на ВСК от размера на искания заем." Това би означавало, че при искан заем в размер на *** лв. /по твърдения на ищеца за искан от А.О. заем/, той е следвало да има 1/3 от *** лв. лични средства или това била сумата от ***лв. В представения личен картон / партида/ имало записване в графа „лични вноски - ***" за сума ***", което било далеч по-малко от ***лв. В чл.32 ал.3 от Устава било посочено, че „Дългосрочен заем се отпуска срещу двама поръчители с осигурени доходи, като поне единият е член на касата“, но липсвали доказателства, дали някой от поръчителите е бил член на ВСК и откога. Оспорват предявения иск и по размер. Молят съда да прекрати производството по делото, поради недопустимост на предявения иск с оглед липсата на активна процесуалноправна предпоставка - липса на юридическа правосубектност на ищеца, а при невъзприемане на възражението им молят съда да отхвърли изцяло предявения против тях иск като неоснователен и недоказан. Претендират съдебни разноски.

От събраните по доказателства съдът приема за установено следното:

По делото са представени заверени копия на протокол

№1 от 10.09.93 г.,Протокол №2 от 06.12.93 г. на общото събрание на ВСК и решение за учредяване, молба изх.№89/28.09.1993 г. до Председателя на Синдикален съвет на КНСБ К. за регистрация на ВСК на работещите в системата на социални грижи, удостоверение №1 от 29.09.1993 г. на Председателя на КНСБ, Общински синдикален съвет-К., протокол №8/31.01.1996 г. за делегатско събрание на ВСК при РЦСГ-гр.К., Протокол от 13.02.1999 г. за отчетно изборно събрание на ВСК към Д“СП“-К., извадка от регистър булстат от 30.03.2017 г., Устав за устройство и дейността на ВСК към системата на социални грижи от 10.09.1993 г.

По делото е представено заверено копие на Молба от А.М.О. ***, с искане за приемането му за член на касата и желание да заплаща по 10 лв. лични вноски. В молбата е отразено, че молителят е приет, считано от 01.09.2017 г., с Протокол на управителния съвет №249/29.09.2017 г., секретар Т.Н. и Председател Й.Т..

Представено е и заверено копие на Молба от А.М.О., с ЕГН-********** ***, с положен подпис и дата 31.09.2017 г. с искане за отпускане на заем в размер на *** лв., на 18 месечно изплащане, необходима за отопление, че заемът „ще бъде с поръчители“, А.А.О. и Т. И.О., срещу които са положени подписи, като в молбата е отразено: решение на Управителния съвет на взаимоспомагателната каса: да се отпусне в размер на две хиляди лева, Протокол №247/20.09.2017 г. с положени подписи на председател и секретар. Прието като доказателство е заверено копие на личен картон /партида/ на А.М.О., съгласно който е събрана встъпителна вноска .. лв. с кв.№4948/10.2017 г., и с отразявания: заем в размер на *** лв., срок 18 м., поръчители А. А.О., Т.И..О., датата на отпуснатите *** лв., датите, на които са погасени 7 бр. вноски, всяка от *** лв., събраните лични вноски и датите на плащанията.

По делото е прието заверено копие на разписка без № и без дата, ръчно попълнена бланка, в която е отрезено, длъжник А.М.О. с ЕГН-**********, със записани № на лична карта и датата на издаването й, адрес и телефон, получих сумата *** лв., сумата да се удържи от заплатата ми на равни месечни вноски до окончателното издължаване на заема, мес.вноска *** лв., поръчители: А.А.О., с ЕГН-********** / с попълнени данни за адреса и № на лична карта и Т.И.О., с ЕГН-********** / с попълнени данни за адреса и № на лична карта/, и с положени подписи срещу реквизит длъжник и след поръчители. В разписката е отразено събрана лихва *** лв. с положен срещу вносител подпис, както и положени подписи срещу реквизити: касиер, счетоводител и Председател на ВСК при ДСП-К.. Разписката е оспорена от ответника А.О.. Във връзка с оспорването в с.з. пълномощникът на ищеца заявява, че „заемът е броен от касиера Б. лично на поръчителя А.О. като е дъщеря на заемополучателя, която се подписала не само в качеството на поръчител в разписката, но и в качеството на длъжник“. Разписката е частен свидетелстващ документ. Свидетелстващите документи са верни, когато отговарят на действителното фактическо положение, което удостоверяват и неверни- когато не отговарят на фактическото положение, което удостоверяват. Предвид оспорването на процесната разписката от ответника О., в отговора на исковата молба и тази връзка поясненията на ищеца в откритото заседание следва извода, че материализираното в разписката изявление за А.М.О., за получаване на сумата *** лв. не е направено от него.