Решение № 509 от 20.11.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 509 гр. София, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Биляна Чочева

Членове:

Милена Панева

Надежда Трифонова при участието на секретаря Илияна Т. Рангелова в присъствието на прокурора Камелия Николова като разгледа докладваното от Надежда Трифонова Наказателно дело за възобновяване ВКС № 20258002200788 по описа за 2025 година

Производството по чл.423, ал.1 НПК е образувано по искане на осъдения А. А. А. З. за проверка по реда на възобновяването на влязла в сила присъда постановена по НОХД № 391/2023 г. на Окръжен съд- гр.Пловдив. В искането се излагат доводи, че осъденият не е знаел за проведеното срещу него съдебно производство по НОХД № 391/2023г., поради което същото е протекло и приключило неприсъствено. Желае да се възобнови производството, да се отмени съдебният акт и делото да се върне за ново разглеждане на първоинстанционния съд.

В съдебно заседание пред Върховния касационен съд защитата на осъдения се солидаризира с доводите, изложени в искането. Акцентира на обстоятелството, че З. не е бил уведомен за провеждането на наказателното производство и са налице основанията за възобновяване на същото, с цел гарантиране правото му на защита.

Осъденият поддържа искането си. Потвърждава пред настоящата инстанция, че не е знаел за това, че в съда се е гледало дело по повод причиненото пътно произшествие. След като е бил осъден и е изтърпял наказание „лишаване от свобода“ е смятал, че с това е приключило производството срещу него. Отрича да е провел телефонен разговор със служебния си защитник, при който да му е съобщено за насрочено съдебно заседание. Моли да се отмени присъдата на окръжния съд и делото да се гледа отново с негово участие.

1

Представителят на Върховната прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно. Аргументи в подкрепа на виждането си, че осъденият е бил уведомен за началото на съдебното производство, черпи от заявеното от служебния защитник в съдебно заседание от 05.04.2023г., проведено пред окръжния съд, а именно, че е разговарял по телефона със З. и му е съобщил, че е насрочено съдебно заседание. Не намира основания за възобновяване на производството.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по приложеното дело, за да се произнесе констатира следното:

С присъда № 7 от 30.01.2024г, постановена по НОХД 391/2023 г. по описа на ОСгр.Пловдив, А. А. А. З. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.4, вр. ал.3, пр.2,3,5, б.“б“, пр.1, вр. ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1,пр.3 НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 10 години, което да се изтърпи при първоначален строг режим. Приспаднато е времето, през което е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“. Съдът се е произнесъл и по въпросите относно веществените доказателства по делото и направените разноски.

Присъдата не е обжалвана и е влязла в сила. Производството пред съда е протекло в отсъствие на подсъдимия.

По повод изпълнение на издадена от Софийска градска прокуратура европейска заповед за арест А. З. е бил задържан в Германия и предаден на българските власти за изпълнение на наложено наказание „лишаване от свобода“.

Искането за възобновяване е процесуално допустимо, подадено на 21.07.2025г в законоустановения 6 месечен срок от узнаване за постановената присъда. За З. това е денят, в който е предаден на българските власти в изпълнение на ЕЗА -14.02.2025г.

Разгледано по същество, искането е основателно макар и не изцяло по наведените в него доводи.

Развитието на наказателното производство по отношение на З., бележи следната хронология:

Осъденият е египетски гражданин, който към 21.06.2021г. се е ползвал с хуманитарен статут в Р.България. Привлечен е в качеството на обвиняем по ДП 52/2021г. по описа на Окръжен следствен отдел към ОП-гр.Пловдив, РПД при ОД на МВР Пловдив, с постановление от 21.06.2021г. за престъпление по чл.343, ал.4 НК. От този момент на наказателното производство, до приключването му, той е бил представляван от служебно назначен защитник. В производство по чл.64 НПК, с определение на съда от 24.06.2021г., му е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

На 20.08.2021г., след изтичане на предвидения в чл.63, ал.4, изр.2 НПК срок, мярката за неотклонение „Задържане под стража“ е отменена, не е взета по-лека като на З. е наложена мярка за процесуална принуда „Забрана да напуска пределите на страната“.

След сключено споразумение по друго наказателно производство/ НОХД № 6712/21г.

2 по описа на РС-гр.Пловдив/, образувано след отделяне на материали от воденото ДП 52/21г., с определение влязло в сила на 22.10.2021г на З. е наложено наказание от 1 година „лишаване от свобода“ за извършено престъпление по чл.281 НК. Наказанието е ефективно изтърпяно за периода 15.03.2022г.-23.12.2022г. След освобождаването му от мястото за лишаване от свобода, З. е принудително настанен в Специален дом за временно настаняване на чужденци /СДВНЧ/- София към Дирекция „Миграция“ /с.Б./ с цел организиране изпълнението на наложена принудителна административна мярка / ПАМ/- „Връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“ със заповед № ОЧ196/08.11.2019 Разследването по ДП 52/2021г. е приключило като материалите са били предявени на служебния защитник на осъдения и на 20.02.2023г. е внесен обвинителен акт в ОСгр.Пловдив, съдържащ факти, които не се отличават от тези, по които З. е бил привлечен като обвиняем. Образувано е НОХД № 391/2023г. по описа на окръжния съд. Насрочено е разпоредително заседание за 05.04.2023г. и съдът е изпратил съобщение и превод на обвинителния акт до обвиняемия на известния по делото адрес в гр.София, ж.к. „С. Т.“, бл.***, вх.Б, ап.25. Документите са били доставени, но З. не е бил открит на адреса, поради което не са били връчени.

В съдебно заседание проведено на 05.04.2023г. З. не се е явил. Служебният му защитник е уведомил съда, че е разговарял с него по телефона и че той се намира в Специален дом за временно настаняване на чужденци в с.Б.. Съобщил е на съда, че е предал на обвиняемия информация, че по делото има преведен на арабски език обвинителен акт и че ще се разглежда от съда. С оглед на направеното изявление на защитника, съдът не е дал ход на делото, отложил е разглеждането му за 17.05.2023г. и е постановил съобщение за предстоящото съдебно заседание да се изпрати на З. до СДВНЧ в с.Б.. За местонахождението на осъдения там съдът вече е разполагал и с информация от Дирекция „Миграция“, съдържаща се в писмо, приложено по делото, потвърждаващо дадените от защитника разяснения.

В резултат на реализирано бягство от специалния дом на 25.04.2023г., връчването на призовката за съдебно заседание и на обвинителния акт изпратени до обвиняемия в с.Б., не се е осъществило.

Последвало е щателно издирване на З. – съдът е изискал необходимите справки за актуален адрес на чуждия гражданин, информация дали не е в затворите или арестите на страната, за това дали няма данни да е напускал пределите на страната, взета му е мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и е обявен за общодържавно издирване. Положените усилия да се открие З. са останали неуспешни и производството пред съда е проведено и приключило в негово отсъствие, съобразно възможностите, които дава чл.269, ал.3,т.2 НПК. В съдебното производство пред окръжния съд по НОХД № 391/2023г. З. е бил представляван от служебния защитник, назначен още на досъдебното производство. На 15.02.2024г. е постановена присъда, с която е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.4, вр. ал.3, пр.2,3,5, б.“б“, пр.1, вр. ал.1, б.“в“, вр. чл.342, 3 ал.1,пр.3 НК и му е наложено наказание от 10 години “лишаване от свобода“.

В отделно производство по НЧД № 565/2024г., съдът на основание чл.306 НПК е направил кумулация на наказанията на осъдения по НОХД № 6712/2021г. и по НОХД № 391/2021г. и с определение от 16.04.2024г. / в сила от 02.05.2024/, е определил на А. З. едно общо наказание - най-тежкото от двете, а именно 10 години „лишаване от свобода“.

С цел изпълнение на наказанието са били издадени две ЕЗА - от 15.02.2024, отнасяща се за наказанието, наложено по НОХД № 391/2023г. и втора от 22.05.2024. за изпълнение на общото наказание след направената кумулация. Осъденият е задържан в Германия на 10.12.2024г. и е предаден на българските власти на 14.02.2025г.

Разпоредбата на чл.423 НПК предоставя възможност на задочно осъдения да поиска отмяна по реда на възобновяването на влязлата в сила присъда, когато наказателното дело е разгледано в негово отсъствие. Настоящата инстанция е имала нееднократно повод да отбележи, че по този начин се гарантира прокламираното от чл. 6 т. 3 от Конвенцията за защита на правата и основните свободи и от чл. 55 от НПК право на осъдения да участва лично във всички стадии на наказателното производство и да бъде изслушан от съда в процеса на вземане на решението за осъждането му.

Преценката относно съществуването на предпоставките по чл.423, ал.1 НПК изисква разглеждането на казуса съобразно критериите, които се поставят в чл.8, параграф 2 Директива (EС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство / Директивата/ и предвидените в нея гаранции по чл.9. Това е обусловено от прякото приложение на общностното право, конкретно в случая на Директива 2016/343 и обвързаността на съда от произнасянето на СЕС с решение от 20.05.2025г. по дело С-135/25г., в което се съдържа тълкуване на изискванията на чл.8 от Директивата и оценка за съответствието на националното законодателство / чл.423, ал.1 НПК/ с общностните разпоредби. Следва да се отбележи, че правото на ЕС не отрича възможността да бъде постановен съдебен акт в рамките на процес, воден в отсъствие на обвиняемото лице/подсъдимия. Въпросът е, в кои случаи това лице ще има право да поиска преразглеждане на делото, по което е постановено неприсъствено решение.

Прегледът на практиката на СЕС и изискванията на Директивата в чл.8 параграф 2, очертават две алтернативни хипотези с включени кумулативни изисквания във всяка една, които трябва да се съобразят, за да се прецени, дали проведеният в отсъствие на обвиняемия съдебен процес нарушава правото му на лично участие в производството и респективно искането му за възобновяване на производството би било основателно. Съгласно чл.8, параграф 2 „Държавите членки могат да предвидят възможност съдебния процес, в който може да бъде постановено решение относно вината или невиновността на заподозрения или обвиняемия, да се проведе в негово отсъствие, при условия, че „а“ заподозреният или обвиняемият е бил уведомен своевременно за съдебния процес и за последиците от неговото неявяване и „б“ заподозреният/обвиняемият, след като е бил уведомен за съдебния 4 процес, се представлява от упълномощен да го защитава адвокат, избран от самия него или назначен от държавата“.

Предпоставките на чл.8, параграф 2, б.“а“ и „б“ от Директивата разширяват обхвата на изискванията, посочени в чл.423 , ал.1, изр.2 НПК, като правото на участие на обвиняемия в производството се гарантира от изискването той да е бил уведомен за съдебното производство, както и за последиците от неявяването си или уведомен за съдебния процес да се е представлявал от упълномощен или назначен защитник и то нарочно упълномощен да го представлява в негово отсъствие. Приматът на нормите на общностното право и директният им ефект задължават съда да се съобрази с изискванията на чл.8 параграф 2 от Директивата, както и с последиците от тълкувателния характер на съдебните актове на СЕС касаещи тази материя.

Относно първата кумулативна предпоставка - обвиняемият да е бил своевременно уведомен за съдебния процес, съдържаща се и в двете алтернативни хипотези на чл.8, параграф 2 от Директивата, настоящата инстанция констатира следното: Основното твърдение на осъдения, изложено в искането за възобновяване, касае именно неприсъствието му при разглеждане на делото, като резултат от това, че не е информиран за началото на съдебното производство.

Разпечатката съдържа 35 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/99c586a1-57a0-42b6-baa8-925ce04ea3db