Решение № 2163 от 07.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2163 гр. С., 07.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20231110119099 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу И. Б. Т., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК по ч. гр. д. № 67433/2022г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно:

2291,59лв. - цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2019г.-30.04.2021г., ведно със законната лихва от 09.12.2022г. до изплащане на вземането, 388,17лв. мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020г.31.08.2022г., 59,86лв. - цена на извършена услуга дялово разпределение за периода 01.11.2019г.-30.04.2021г., ведно със законната лихва от 09.12.2022г. до изплащане на вземането, и 13,84лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 31.12.2019г.-29.11.2022г.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи са обвързали абонатите на топлопреносното предприятие без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил до процесния имот, находящ се в /населено място/, аб. № ********, топлинна енергия на претендираната стойност, която не е заплатена. Посочва, че ответникът дължи и заплащане на цената за извършване на услугата дялово разпределение в етажната собственост, както и лихва за забава върху главните вземания.

Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който се оспорват предявените искове. Прави възражение за прихващане с насрещно вземане в размер от 20 000лв., представляващо дължимо от страна на ищцовото дружество обезщетение (цена) за ползване на изградените от етажните собственици енергийни обекти и съоръжения, които не са изкупени, но се ползват от него, за периода 08.09.2006г.-05.09.2023г. Посочва, че баща му – Б. Т. закупил правото на строеж върху ап. № 3 в сградата на /населено място/ през 1994г., като същият починал 1 на 27.12.2017г. и оставил за единствен наследник И. Т., която се явява правоприемник на всички негови права и задължения. Твърди, че абонатната станция и външният топлопровод в сградата са изградени със средства на собствениците, като ответникът притежава ¼ идеална част от общите части, включително от съоръженията. Поддържа, че договор за прехвърляне на съоръженията на ищцовото дружество не е сключван, въпреки отправено искане на 01.02.2008г. от етажните собственици към дружеството.

Третото лице – помагач – /фирма/ изразява становище за основателност на исковете.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

Според задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

По делото не е спорно и е отделено за безспорно с доклада по чл. 146 ГПК, че до 27.12.2017г. Б. Т. е бил собственик на процесния ап. № 3, находящ се в сградата на /населено място/ в гр. С., която е присъединена към топлофикационната мрежа, като след неговата смърт негов законен наследник се явява И. Т., която от този момент е придобила по наследствено правоприемство собствеността върху имота. Не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства и експертното заключение, че сградата е присъединена към топлопреносната мрежа, а имотът е топлоснабден, с оглед на което през процесния период страните са се намирали в облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по което ответникът дължи заплащане на потребената стойност.

От допуснатото, изслушано и прието заключение по съдебно-техническата експертиза, което не е оспорено от страните и съдът възприема като обективно и компетентно дадено, се установява, че през процесния период в имота е имало шест броя отоплителни тела с монтирани ИРРО и един брой щранг-лира. Вещото лице посочва, че потребеното количество топлоенергия в имота за отопление, БГВ и сградна инсталация през процесния период възлиза на сумата от 2245,85лв. С оглед на това, 2 съдът намира за доказано, че до имота през процесния период е доставена топлинна енергия на стойност 2245,85лв., но не и за разликата до пълната претендирана сума от 2291,59лв.

През процесния период в отношенията между страните са действали общите условия, одобрени с Решение на КЕВР от 27.06.2016г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.

32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. От това следва, че денят на изпълнение на задължението за плащане на цената на топлоенергията е определен и с настъпването му задълженията стават изискуеми и длъжникът изпада в забава за плащане. Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не твърди и доказва да е погасил паричните задължения, поради което е изпаднал в забава и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи законна лихва за тях. В ОУ е посочен моментът на настъпване на изискуемостта /чл. 33/ и от деня, следващ деня на падежа, се дължи мораторна лихва. На основание чл. 162 ГПК съдът, с помощта на интернет калкулатор, намира, че мораторната лихва върху дължимата главница от 2245,85лв. възлиза на сумата от 380,42лв. за периода 15.09.2020г.-31.08.2022г. Ето защо, този иск се явява доказан до размер на сумата от 380,42лв., но не и за разликата до пълния предявен размер от 388,17лв.

По отношение иска за заплащане на услугата дялово разпределение:

Съгласно задължителните за страните общи условия към договора за продажба на топлинна енергия, дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС. Клиентите заплащат на продавача (тоест на топлофикационното дружество) стойността на услугата “дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец.

По делото са представени протокол от проведено ОС на етажните собственици, на което е взето решение за сключване на договор за извършване на услугата дялово разпределение. Представен е и договор за извършване на услугата. Видно от представените отчети и експертното заключение, това дружество е продължило да извършва услугата и към процесния период. Ето защо, ответникът дължи на продавача - ищцовото дружество (съгласно изричната клауза от общите условия) и цената на тази услуга, като нейният размер не е спорен и възлиза на претендираната сума от 59,86лв., което се и установява от събраните писмени доказателства и заключението по СТЕ. Ето защо, ищецът дължи и тази сума от 59,86лв.

Искът за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение се явява недоказан, поради което същият подлежи на отхвърляне.

С оглед изложеното, съдът приема, че по делото е установено, че в полза на ищеца са възникнали вземания в размер на 2245,85лв. за доставена топлинна енергия, 380,42лв. мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия и 59,86лв. стойност на извършена услуга дялово разпределение. При това положение, следва да бъде разгледано наведеното своевременно от ответника възражение за прихващане със сумата 20 000,00лв., представляваща цена за използване на изградени от ответника съоръжения за присъединяване към топлопреносната мрежа на процесната жилищна сграда за периода 08.09.2006г.-05.09.2023г.

Преди да започне разглеждане на възражението за прихващане по същество обаче, съдът намира за необходимо да коментира, че идентично възражение за прихващане е правено в предходни производства между същите страни – по гр. д. № 47757/2015г. по описа на СРС, 73-ти състав, по гр. д. № 55846/2018г. по описа на СРС, 50-ти състав, и по гр. д. № 22784/2021г. по описа на СРС, 38-ми състав, като и в трите 3 производства възраженията са приети за разглеждане и са послужили за отхвърляне на предявените от ищцовото дружество искове поради погасяването им чрез насрещно вземане. С Решение № 20033437/04.02.2021г., постановено по гр. д. № 55846/2018г., влязло в сила на 26.06.2023г., съдът е приел, че в полза на ответника е възникнало вземане за обезщетение за ползването на обектите за периода 08.09.2006г.-20.12.2019г. в размер на 5070лв. и същият е извършил прихващане с тази сума с вземанията на ищеца, а за разликата над 5070лв. до пълния размер на предявеното насрещно вземане от 20 000лв. го е отхвърлил. Исковете по гр. д. № 47757/2015г. и гр. д. № 22784/2021г. също са отхвърлени поради уваженото възражение за прихващане със същото вземане.

Съгласно чл. 298, ал. 4 ГПК решението влиза в сила и по отношение на разрешените с него искания и възражения за право на задържане и прихващане. С оглед на това, съдът намира, че по отношение на насрещните вземания на ответника за обезщетение за периода 08.09.2006г.-20.12.2019г. е формирана сила на пресъдено нещо, като част от тях са приети за основателни, а друга част са отхвърлени с влязлото в сила съдебно решение по гр. д. № 55846/2018г. Тези решения обвързват настоящия съдебен състав, който е длъжен да приеме, че част от вземанията на ответника за този период вече са прихванати с вземания на ищеца, а другата част не съществува поради изричния отхвърлителен диспозитив по влязлото в сила решение. Ето защо, в настоящото производство следва да бъде разгледано единствено дали ответникът има вземания по чл. 137, ал. 2 ЗЕ вр. пар. 4, ал. 4а от ПЗР на ЗЕ спрямо ищеца за периода, който не е обхванат от горните решения, а именно 21.12.2019г.-05.09.2023г.

Според чл. 137, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕ, при присъединяване на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, присъединителният топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция се изграждат от топлопреносното предприятие и са негова собственост. Изграждането на съоръженията може да се извършва от клиентите след съгласуване с топлопреносното предприятие. В този случай топлопреносното предприятие заплаща цена за ползване на съоръженията по ал. 1, изградени от клиентите. Собствеността върху съоръженията, изградени от клиентите, се прехвърля в срок до три години, като отношенията се уреждат в договора за присъединяване по чл.