Решение № 624 от 23.10.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 624 гр. София, 23.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Десислава Попколева при участието на секретаря Райна Г. Стоименова като разгледа докладваното от Десислава Попколева Касационно гражданско дело № 20258002100122 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 2926/7.06.2025 г. по касационна жалба на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, чрез юрк. Лора Топалова е допуснато касационно обжалване на решение № 5457/8.10.2024 г., постановено по в.гр.д. № 12582/2023 г. на Софийски градски съд, с което като е потвърдено решение от 31.08.2023 г. по гр.д. № 65066/2020 г. на Районен съд София, са уважени предявените от Н. П. З. против касатора отрицателни установителни искове за недължимост на сумата от 12 724,36 лв., начислена по фактура № 0003291750 от 12.11.2020 г. по едностранна корекция за сметка за периода от 10.08.2020 г. до 10.11.2020 г. и на сумата от 12 724,36 лв., начислена по фактура № 0003291769 от 12.11.2020 г. по едностранна корекция за сметка за периода от 10.08.2020 г. до 10.11.2020 г.

Касаторът обжалва въззивното решение с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – основания по чл.281, т.3 ГПК. Поддържа се, че въпросът за наличието на облигационна връзка между касатора, в качеството му на потребител на ел. енергия и крайния снабдител – 1

„Електрохолд Продажби“ ЕАД за същия обект е разрешен с влязло в сила решение № 305 от 23.05.2024 г. по гр.дело № 1773/2023 г. на III г.о. на ВКС.

Изводът на въззивния съд, че ищецът не е потребител на ел.енергия за битови нужди за процесния период и имот противоречи на посоченото решение на ВКС, което е постановено във връзка с образуваното по искова молба на Н. З. производство по гр.дело № 5875/2021 г. по описа на Районен съд София и в което е прието, че ищецът е бил обвързан от договор за доставка на ел.енергия за процесния обект, сключен с „ЧЕЗ Електро България“ АД /сега „Електрохолд Продажби“ ЕАД/ и в периода след 18.12.2001 г. и до 13.01.2021 г. вкл., като са изложени съображения, че приетият по делото нот.акт № 191 от 18.12.2001 г. за дарение на идеална част от сграда, не установява твърденията на ищеца, че не притежава право на собственост в процесния имот, както и че след процесното разпореждане, той е продължил да се легитимира като потребител по договор за продажба на ел.енергия, подавайки заявления от 31.05.2013 г., от 21.04.2017 г., от 7.06.2018 г. и 27.06.2018 г. за отсрочване и разсрочване на задълженията, начислени по съответния клиентски номер и подписвайки в това си качество три броя споразумения за разсрочено плащане на дължимата цена за потребена ел.енергия за същия клиентски номер. В открито съдебно заседание, процесуалният представител на касатора заявява, че в конкретния случай са били налице предпоставките за спиране на въззивното производство до приключване с влязло в сила решение на производството по гр.д. 10400/2021 г. по описа на Софийски районен съд., по което той е трето лице-помагач на ответника „Електрохолд Продажби“ АД, за което настоящият състав на ВКС е обявил, че му е служебно, че е приключило с решение № 139 от 11.03.2025 г. на I I I г.о. на ВКС, с което е отхвърлен предявения от Н. З. срещу „Електрохолд Продажби“ АД отрицателен установителен иск за установяване, че ищецът не дължи на ответника сумата от 6096,56 лв., представляваща цена на консумирана ел.енергия за периода 01.01.2021 г. – 31.01.2021 г. за процесния обект на потребление. В тази връзка се иска въззивното решение да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Претендират се сторените по делото разноски.

Насрещната страна, чрез адв. Борисова е депозирала отговор на касационната жалба, в който е изложено становище за неоснователност на доводите на касатора за неправилност и необоснованост на въззивното 2 решение. В открито съдебно заседание, страната не се явява и не се представлява.

За да потвърди решението на първата инстанция, с което е уважен предявения от Н. П. З. срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, отрицателен установителен иск чл.124, ал.1 ГПК, въззивният съд е приел че, към момента на извършване на корекционната процедура ищецът не е бил собственик или титуляр на вещно право на ползване на електроснабдения имот и следователно няма качеството на „битов клиент“ на електрическа енергия през процесния период, респ. ползвател на мрежата, поради което не дължи стойността на коригираното количество ел.енергия, начислено по реда на ПИКЕЕ. Във връзка с доводите във въззивната жалба е посочил, че по делото не са ангажирани доказателства ищецът, след като се е разпоредил с имота, да е сключил изричен договор за продажба на ел.енергия в имота след прехвърлянето му на трето лице, като това обстоятелство не се установява от факта на открита на негово име партида в електропреносното дружество, тъй като липсва представено заявление или молба с искане да бъде открита партида на негово име, нито друг документ, който обективира изразено от него съгласие да ползва и да заплаща потребяваната в имота ел.енергия, поради което последният не дължи и претендираната стойност на коригираното количество ел.енергия, доставено в имота през периода 10.08.2020 г.-10.11.2020 г., доколкото не е „битов клиент“ на ел.енергия през този период и съответно не се намира в облигационни отношения с доставчика на ел.енергия, съответно и с оператора на електроразпределителната мрежа. И първоинстанционният, и въззивният съд не са обсъдили представеното по делото от ответника пред първата инстанция доказателство – молба /изявление/ от ищеца до крайния снабдител – доставчика на ел.енергия, установяващо, че между тях е налице спор пред Софийски районен съд за дължимост на начислена по фактура от 31.12.2020 г. сума в размер на 6 981,53 лв., представляваща стойност на доставена ел.енергия в периода 01.12.2020 г. 31.12.2020 г., по предявена от Н. З. срещу „ЧЕЗ Електро България“ АД искова молба в Софийски районен съд, по която е образувано гр.д. № 5875/2021 г. и производството по което е било висящо към момента на образуване на въззивното производство.

Отделно от това, в определението си по чл.288 ГПК, настоящият състав на ВКС е обявил, че му е служебно известно и решение № 139 от 11.03.2025 г.

3 н а III г.о., постановено по гр.д. № 1173/2024 г. по описа на ВКС, с което е отхвърлен предявения от Н. З. срещу „Електрохолд Продажби“ АД отрицателен установителен иск за установяване, че ищецът не дължи на ответника сумата от 6096,56 лв., представляваща цена на консумирана ел.енергия за периода 01.01.2021 г. – 31.01.2021 г. за процесния обект на потребление. Това решение е постановено при участието на настоящия касатор - „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД в качеството му на трето лице помагач на ответника „Електрохолд Продажби“ АД.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.2, предл. 2 ГПК поради наличието на вероятност въззивното решение да е недопустимо поради допуснато нарушение на нормата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК.

Съгласно разясненията по т.1 от ТР №1/09.07.2019 г. по т.д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, съдът служебно следи за абсолютните процесуални предпоставки - за липсата на положителните и съответно за наличието на отрицателните такива, обуславящи съществуването и надлежното упражняване на правото на иск. Процесуалните предпоставки трябва да бъдат налице не само при предявяване на иска, но и през цялото развитие на гражданския процес, като по-късното отпадане на процесуална предпоставка, респ. възникването на процесуална пречка в хода на делото, препятства развитието на процеса и винаги осуетява допустимостта на решението като процесуално действие на съда, защото прави ненадлежно упражняването на правото на иск, като това има за последица липса на право и задължение за правораздавателния орган да извършва процесуални действия, насочени към разглеждане и решаване на спора по същество. Разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК предвижда, че съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Законодателят няма предвид всяка възможна връзка между две висящи дела, а точно определена зависимост, при която задължително следва да се зачетат последиците от влязло в сила решение или присъда по обуславящото дело. В мотивите на ТР № 2/19.11.2014 г. по т.д. № 2/2014 г. и ТР № 8/07.05.2014 г. по т.д. № 8/2013 г. на ОСГТК е посочено, че основанието за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право на спряното производство. Обусловеността между двата спора се 4 основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения. В тълкувателните мотиви по т.5 на ТР № 7/31.07.2017 г. по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК тази зависимост е обяснена и със съотношението между различните спорни предмети на двете дела, при което разрешаването на спора по обусловения иск и предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението по преюдициалното правоотношение.

От това следва, че връзката между делата, която има предвид чл.229, ал.1, т.4 ГПК, е обективната зависимост между две спорни правоотношения и съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела. Процесуалното значение на тази зависимост се изразява в това, че висящността на преюдициалния спор временно препятства упражняването на правото на иск по обусловеното дело, доколкото нормата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК императивно задължава съдът да преустанови процесуалните действия по разглеждането и приключването на делото с решение по съществото на спора, независимо от това дали страните са поискали, или са се противопоставили на спирането. Наличието на обуславящо дело, без значение какъв е видът му

/граждански, административно, наказателно/ и кога е образувано /преди или след обусловеното дело/, актът по което следва да бъде зачетен от съда по обусловения иск с оглед разпоредбите на чл.297-чл.298, чл.300, чл.302 ГПК, е абсолютна отрицателна предпоставка за упражняването на правото на иск и за развитието на процеса по обусловеното дело. Ето защо, при наличие на основание за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК /независимо кога са възникнали предпоставките за това - пред първоинстанционния или пред въззивния съд/, въззивното решение ще е недопустимо и подлежащо на обезсилване като постановено при наличие на отрицателна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск по обусловеното дело-висящ преюдициален спор, от значение за правилното решаване на обусловения спор.

Въпросът за наличието на облигационна връзка между Н. З., в качеството му на потребител на ел. енергия и крайния снабдител – „Електрохолд Продажби“ ЕАД за същия обект е разрешен с влязло в сила решение № 305 от 23.05.2024 г. по гр.дело № 1773/2023 г. на III г.о. на ВКС, с което е прието, че 5 ищецът е обвързан от договор за доставка на ел.енергия за процесния обект, сключен с „ЧЕЗ Електро България“ АД /сега „Електрохолд Продажби“ ЕАД/ и в периода след 18.12.2001 г. и до 31.12.2021 г. вкл., като са изложени съображения, че приетият по делото нот.акт № 191 от 18.12.2001 г. за дарение на идеална част от сграда, не установява твърденията на ищеца, че не притежава право на собственост в процесния имот, както и че след процесното разпореждане, той е продължил да се легитимира като потребител по договор за продажба на ел.енергия, подавайки заявления от 31.05.2013 г., от 21.04.2017 г., от 7.06.2018 г. и 27.06.2018 г. за отсрочване и разсрочване на задълженията, начислени по съответния клиентски номер и подписвайки в това си качество три броя споразумения за разсрочено плащане на дължимата цена за потребена ел.енергия за същия клиентски номер. Последиците на така влязлото в сила съдебно решение са зачетени в последвалия между страните спор - гр.д. № 10400/2021 г. по описа на Софийски районен съд, приключил с решение № 139 от 11.03.2025 г. по гр.д. № 1137/2024 г. на III г.о. на ВКС, с което е отхвърлен предявения от Н. П. З. срещу „Електрохолд Продажби“ АД отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за недължимост на сумата от 6096,56 лв., представляваща цена на доставена електрическа енергия за периода 01.01.2021 г. – 31.01.2021 г. за процесния обект на потребление, което решение е постановено при участието на настоящия касатор - „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, в качеството му на трето лице помагач на ответника „Електрохолд Продажби“ АД.

Разпечатката съдържа 23 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/99c51e7f-52a8-43a1-a619-2ff6d823bd6d