Решение № 12 от 05.01.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. гр. Хасково, 05.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христина З. Жисова при участието на секретаря Милена Д. Борисова като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело № 20225640103053 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на А. Х. С., ЕГН **********, с адрес: гр.**************, против Д. Я. П., ЕГН **********, с адрес: гр.************, съдебен адрес: гр.*******************, адв. Г. П. от АК - Хасково, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединение осъдителни искове с правно основание чл.

79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 и чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищецът твърди, че съгласно Договор за паричен заем, сключен на 30.05.2017 год. между него, като заемодател и ответницата Д. П., като заемополучател, й предоставил лично и в брой заемна сума от 21 000,00 лв. Съгласно клаузите на Договора ответницата се задължила безусловно да му върне лично, в брой и в лева, цялата заемна сума най-късно до 01.12.2017 год. За предоставяне и получаването на заемната сума била съставена Разписка неразделна част от Договора. Като обезпечение и гаранция за връщане на заемната сума заемателят издал в полза на заемодателя Запис на заповед за сумата от 21 000,00 лв. неразделна част от Договора.

Посочено е в исковата молба, че до този момент ответницата не била изпълнила поетото си задължение по Договора да върне заемната сума, както и уговорените лихви. На многократните покани на ищеца да изплати заемната сума ведно с дължимите лихви, тя не изпълнявала задълженията си.

Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца заемната сума по Договор за паричен заем, сключен на 30.05.2017 г. в размер на 21 000.00 лв. главница, ведно с лихва за периода от датата на падежа 01.12.2017 г. до датата на предявяване на иска - 16.11.2022 г. в размер на 10 559,18 лева, както и от 17.11.2022 г. до окончателното изплащане на задължението. Претендират се направените по делото разноски, за което е представен списък по чл. 80 ГПК.

Ответницата оспорва исковете като счита претенциите за неоснователни. Прави се възражение за изтекла погасителна давност на вземането на ищеца. От представения по 1 делото договор за заем било видно, че същият е сключен на 30.05.2017 г., поради което до датата на предявяване на иска бил изтекъл срок, по-дълъг от предвидения в закона за търсене на вземането, респ. и лихвата върху същото. Според ответницата, истинските отношения между страните били различни от изложените твърдения като подписаният договор за заем уреждал други отношения, различни от заемните. Тя не била получила реално в заем исковата сума от ищеца. Изложено е в отговора на исковата молба, че през 2007 г. ответницата работила като служител в банка с изнесено работно място ОС - Хасково.

В това си качество познавала С. А. К. като управител на „***********“ *****гр.З., което дружество било клиент на „Райфайзенбанк“ АД. Поради финансови затруднения, К. помолил ищцата да го свърже с някой, който може да му отпусне паричен заем. По тази причина ответницата го свързала с ищеца, за когото знаела, че има такава възможност.

Известно време след това, К. и донесъл сума в размер на 11 300 лв., които средства тя внесла по сметката на „Екостройметал“ ЕООД гр.Златоград от свое име. Същевременно подписала Запис на заповед от 22.01.2007 г., според който се задължила спрямо ищеца А. С. за сумата от 10 000 лв., която сума следвало да върне на 01.03.2007 г.

Управителят на „*********“ *****гр.З. не върнал получените в заем суми, които на практика му отпуснал ищецът, но които били внесени по банковата сметка на посоченото дружество от ответницата. Това обусловило правният и интерес от завеждане на иск против дружеството в РС – Златоград като било образувано гр. дело № 33/2010 г. по описа на този съд. По делото било постановено решение, влязло в сила, след което ответницата се снабдила с изпълнителен лист за сумата от 11 300 лв. срещу „**********“ЕООД гр.З., ведно със законната лихва и деловодни разноски. Въз основа на изпълнителния лист било образувано изпълнително производство като последно изпълнителното дело било пренесено при ЧСИ Николета Кавакова – изп. дело № 755/2021 г. Нямало постъпили суми по делото и взискателката не била удовлетворена.

По повод на така развилите се отношения между ответницата и управителя на „Екостройметал“ЕООД гр.Златоград, ищецът, който всъщност дал пари в заем на посоченото дружество, започнал да търси нея с претенции тя да му върне парите.

Независимо от отказа на същата да изпълни чуждо задължение, ищецът бил твърде настоятелен като започнал да я притеснява на работното и място. За да избегне спорове, притеснения и злепоставяне, ответницата се съгласила и подписала процесния договор за заем, респ. разписка и запис на заповед, всички с дата 30.05.2017 г., макар реално никога да не била получавала заем в посочения в договора размер.

Освен това по време на водените от ответницата спорове с „***********“******гр.З., както и по-късно по повод събиране на присъдените и суми с решението на РС – Златоград, ищецът я съветвал и консултирал по правните въпроси, свързани с тези производства като получавал съдебни книжа и призовки, предназначени за нея.

По тези съображения, ответницата счита предявения иск за неоснователен, тъй като не била получавала реално исковата сума. Моли да бъде постановено решение, с което предявения иск да бъде отхвърлен изцяло. Претендира присъждане на направените по делото разноски, за което представя списък по чл.80 ГПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен Договор за паричен заем о т 30.05.2017 г., сключен между ищеца А. Х. С. като заемодател и ответницата Д. Я. П. като заемател, по силата на който заемодателят е поел задължение да предаде в собственост на заемателя сумата от 21 000 лева, срещу насрещното задължение на заемателя да върне предоставената му сума в брой в срок до 01.12.2017 г. – чл.2, ал.3 от Договора. Уговорено е между страните в чл.1 от Договора, че до датата на падежа – 01.12.2017 г. върху заемната сума не се дължат лихви. В 2 чл. 2, ал.1 от Договора е посочено, че предаването на заемната сума ще се извърши в брой при подписване на договора, като реалното предаване на заемната сума ще се установява с писмена разписка за това, а ал.4 на чл.2 от Договора предвижда, че като обезпечение и гаранция за връщане на заемната сума заемателят издава в полза на заемодателя запис на заповед за сумата от 21 000 лева. В разпоредбата на чл. 6 от Договора е установено, че в случай на забава, заемателят дължи законовата лихва върху заемната сума от датата на падежа – 01.12.2017г.

Видно от приложената по делото разписка от същата дата – 30.05.2017 г., подписана собственоръчно от ответницата, същата е удостоверила получаването на сумата от 21 000 лева в брой от ищеца на основание сключения договор за паричен заем от 30.05.2017 г.

Приобщен към доказателствения материал по делото е и подписан от ответницата запис на заповед от 30.05.2017 г., с който се е задължила безусловно да плати на ищеца заемната сума от 21 000 лева до 01.12.2017 г., ведно със законната лихва от датата на падежа до окончателното й изплащане, без разноски и без протест. С подпис ответницата е удостоверила, че записа на заповед и е бил предявен за изплащане на дължимата сума на 01.12.2017 г. в гр.Хасково.

За обосноваване на възраженията си, от страна на ответницата са представени удостоверение от ЧСИ Николета Кавакова с изх. № 522/05.01.2023 г., Изпълнителен лист №2/18.01.2012 г., издаден от РС Златоград; Запис на заповед, подписана на 22.01.2007 г. от Д. Я. П.; Вносна бележка за сумата от 2000 лв. с вносител Д. П. и получател Екострой метал ЕООД; Вносна бележка за сумата от 9300 лв. с вносител Д. Я. П. и получател Екострой метал ЕООД; Съобщение до Д. Я. П. от ЧСИ Захари Запрянов по Изп. д. № 253/2012 г.;

Съобщение до Д. Я. П. от ЧСИ Захари Запрянов по Изп. д. № 253/2012 г.; Нотариална покана Акт № 402, том 3, общ. Рег. № 1628/2011 г. от А. Х. С. до Д. Я. П. за заплащане на сумата от 10 000 лева по договор за заем /запис на заповед/ от 22.01.2007 г.

На поставени въпроси по реда чл. 176 ГПК ищецът дава отговор, че през 2017 г. за пореден път ответницата поискала от него парични средства и след като той набрал сумата, изготвил документите в адвокатската си кантора в гр. Хасково на 30.05.2017 г. В кантората на 30.05.2017 г. се осъществило предаването на сумата от 21 000 лева. На същата дата подписала и договора, разписката и записа на заповед. На 01.12.2017 г. било подписано и допълнението към записа на заповед за предявяването му за плащане.

В хода на съдебното дирене са ангажирани и гласни доказателства по искане на ответницата посредством разпита на свид. З. Д. Т., която сочи, че не е присъствала на предаване на суми в заем от ищеца на ответницата, нито знае ответницата въобще да е заемала суми от някого.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, които са процесуално допустими.

Разгледани по същество, първият от тях се явява изцяло основателен, а вторият – частично основателен, като съображенията за това са следните:

По своята правна природа договорът за паричен заем представлява неформален, реален, едностранен, възмезден и комутативен договор, чиито правни последици настъпват при предаване в собственост на вещите, предмет на тази сделка – уговорената парична сума, като за заемодателят възниква притезателното право да иска от заемополучателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер. Възникването на претендираното от ищеца субективно притезателно право се обуславя от положителното установяване при условията на пълното и главно доказване на основание чл. 154, ал. 1 ГПК от негова страна на следните 3 материалноправни предпоставки (юридически факти): 1. наличие на действително правоотношение по договор за заем; 2. получаване на претендираната сума от страна на ответника - заемополучател на основание договора за заем; 3. настъпване на падежа за изпълнение на задължението за връщане на заетата сума – изтичане на уговорения срок.

Договорът за заем е неформален договор, за действителността на който не се изисква нарочна писмена форма. За да бъде доказано, обаче, сключването на действителен договор за паричен заем за суми над 5 000 лева е необходима винаги писмена форма, предвид разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК. В случая не се оспорва от ответницата автентичността на изявленията й, т.е. факта, че същата е подписала договора за паричен заем от 30.05.2017 г. за сумата от 21 000 лева, както и разписката към него за получаването й от същата дата и записа на заповед, но се излагат доводи за това, че заемната сума не й е реалното предадена като повод за това са предходни отношения между страните.

В тази връзка следва да се посочи, доколкото договорът за заем е реален договор, че следва да бъде доказано и това обстоятелство, а именно реалното предаване на сумата, чрез надлежни писмени доказателства. Задължението за връщане на получена сума пари на основание договор за заем възниква при наличие на валидно възникнало заемно правоотношение. Тъй като договорът за заем е неформален, последният може да бъде сключен и в устна форма, но с оглед реалния му характер, се счита за сключен от момента, в който заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата сума или друга заместима вещ, а не от момента на писмения договор или от постигане на съгласието за сделката, независимо от формата на волеизявленията. В този смисъл е и константната практика на Върховния касационен съд, постановена на основание чл. 290 ГПК с Решение № 142/27.04.2015 г. по гр. д. № 5917/2014 г. на IV г. о. на ВКС.