Определение № 331 от 25.02.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 331 гр. Плевен, 25.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

Т. Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА

Въззивно частно гражданско дело № 20254400500163 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. с чл. 577, ал. 1 от ГПК.

Производство по делото е образувано по жалба, подадена от ЧСИ Т. К. против определение № 12/05.02.2025 г. на съдия по вписванията при Никополски Районен съд, с което е отказано вписване на възбрана с изх. № 6980/31.01.2025 г. по изп.д. №1224/2024 г. по описа на същия ЧСИ.

В жалбата се поддържа, че неправилно съдията по вписванията е приел, че следва да се депозират два отделни акта на ЧСИ за вписване на две отделни възбрани върху съсобствения имот, респ. да се заплатят две отделни ДТ. ЧСИ се позовава на разпоредбите на чл. 5 от ТДТСАВ, чл. 6 ал. 1 б. „в“ и чл. 26 от ПВ. Посочва, че с молба с изх. № 6980/31.01.2025 г. е поискано вписване на една възбрана в полза на взискателите „ДИ СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ“АД и НАП върху два поземлени имота в с. *** – съсобственост на длъжниците и съпрузи К.Б.К. и А.Ж. К., поради което е внесена една държавна такса. ЧСИ се позовава на т. 6 от ТР № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС и сочи, че обхвата на проверката, която съдията по вписванията извършва по чл. 32а, ал. 1 П В , се ограничава до това дали представеният за вписване акт подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание.

ЧСИ иска от въззивния съд да отмени обжалвания отказ и да постанови извършване на исканото вписване. Претендира присъждане на направените разноски за заплатена държавна такса в размер на 25 лв. по сметка на Плевенски Окръжен съд.

1

Плевенски Окръжен съд, като прецени доводите в частната жалба и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Частната жалба се явява подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, при наличие на правен интерес за ЧСИ от обжалване на атакуваното определение, поради което е допустима. Съгласно т. 8 на ТР № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС съдебният изпълнител има право да обжалва отказ на съдията по вписванията, постановен по негова молба.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна, защото:

От представените по делото доказателства се установява, че ЧСИ Т. К. е депозирала молба с изх. №6980/31.01.2025 г. до АВ-Никопол за вписване на възбрана в полза на взискателите „ДИ СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ“АД и НАП върху два поземлени имота в с. *** – съсобственост на длъжниците по изп.д. №1224/2024 г. К.Б.К. и А.Ж. К.. Посочено е, че изп.д. е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 06.11.2017 г. по ч.гр.д.

№772/2017 г. на Плевенски Районен съд. Посочено е, че към 31.01.2025 г. общото задължение е 262 692.68 лв. Към молбата е приложена квитанция за внесена държавна такса в размер на 15 лв.

За да постанови обжалваното определение, съдията по вписванията е приел, че с представената молба се иска вписване на две отделни възбрани по отношение на персоналните партиди на две отделни лица по отношение на един имот и че молбата е нередовна, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 449, ал. 2 от ГПК, чл. 26 вр. с чл. 24 от ПВ. Приел е, че в охранителното производство по чл. 530 и сл. от ГПК при искане за вписване на възбрани по отношение на имоти на две лица следва да се депозират отделни молби, като всяка молба следва да съдържа данни за длъжника и за имота съгласно изискванията на чл. 449, ал. 2 от ГПК и чл. 26 вр. с чл. 24 от ПВ, а за всяко отделно искане следва да бъде внесена държавна такса в размер на 15 лв. съгласно изискванията на ТДТСАВ. С оглед нередовността на депозираната молба за вписване е приел, че са налице основанията на чл. 32а от ПВ и следва да постанови отказ без да дава указания на молителя да отстрани нередовността по молбата.

Съгласно разпоредбата на чл. 26 от ПВ възбраната върху недвижим имот, срещу който е насочено изпълнението, се вписва по искане на съдебния изпълнител, който извършва публичната продан, с писма в два еднакви екземпляра, съдържащи освен данните в точки "а" - "в" на чл. 24, още и номера на изпълнителното дело и датата на изпълнителния лист и от кой съд е издаден.

С разпоредбата на чл. 24 от ПВ, към която норма чл. 26 от ПВ препраща, са въведени следните изисквания за вписване на възбрана:

2 а/ описание съгласно чл. 6 ал. 1 б. "в" на недвижимия имот, който се поставя под възбрана; б/ данните, посочени в чл. 6 ал. 1 б. "а", на кредитора и длъжника; в/размера на сумата, за обезпечаване на която се налага възбраната, или указване, че искът е за собственост на самия имот.

При съобразяване на цитираните разпоредби на закона и установената задължителна практика на ВКС по отношение на охранителното производство по вписване на възбрана върху недвижим имот, започнало по молба на съдебен изпълнител, въззивният съд приема, че ЧСИ е задължен да депозира искане отговарящо на изискванията на чл. 23, чл. 25 и чл. 26 и чл. 6 от ПВ и да представи документ за платена държавна такса в размер на 15 лв. съгласно чл. 5 от ТДТСАВ, когато такава се дължи.

В ПВ липсва разпоредба, която да постановява при вписване на възбрана по отношение на имот, съсобствен изцяло или частично между длъжниците по едно изпълнително дело, оправомощеното лице да е задължено да направи отделно искане за вписване на възбрана по отношение на всеки от длъжниците.

При съобразяване на съдържанието на конкретната молба на ЧСИ Т. К., може да се направи обоснован извод, че изискванията на цитираните по-горе разпоредби на ПВ са спазени, като е налице яснота относно взискателите, длъжниците, датата на изпълнителния лист и делото, по което е издаден, размера на вземането, по отношение на което се осъществява принудително изпълнени. Недвижимите имоти, по отношение на които се иска вписване на възбрана, са индивидуализирани надлежно – така, че да се извърши вписване на възбраната по персоналната партида на всеки от длъжниците и да настъпят последиците по чл. 451 - 453 от ГПК.

При искане за вписване на една възбрана се дължи една държавна такса съгласно чл.

5 от ТДТСАВ и в конкретният случай такава безспорно е внесена от ЧСИ като задължено лице.

С оглед гореизложеното, Плевенски Окръжен съд намира, че искането за вписване на възбрана е редовно и отговаря на изискванията за съдържание и форма и че във вр. с него е внесена дължимата държавна такса. Това прави изводите на съдията по вписванията в обратния смисъл неправилни и налага отмяна на обжалваното определение.

С оглед едностранния характер на производството, в същото не се прилага разпоредбата на чл. 78 от ГПК относно разноските.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 12/05.02.2025 г. на съдия по вписванията при СВ при Никополски Районен съд, с което е отказано вписване на възбрана по искане, обективирано в молба на ЧСИ Т. К., рег. № *** на КЧСИ, с изх. № 6980/31.01.2025 г. по изп.д. №1224/2024 г. по описа на същия ЧСИ по отношение на конкретно посочените в молбата поземлени имота в с. *** с идентификатори *** и *** – съсобственост на длъжниците по изп.д.

№1224/2024 г. К.Б.К., с ЕГН: ********** и А.Ж. К., с ЕГН: **********.

ВРЪЩА преписката на съдията по вписванията при СВ при Никополски Районен съд за извършване на исканото вписване на възбрана.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4