Определение № 10803 от 18.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10803 гр. София, 18.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20261110104784 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 57064/23.02.2026 г., подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК: ........ срещу Й. С. В., ЕГН: **********, за установяване дължимостта на вземания, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № 1297/2025 г. на Районен съд – Търговище, След като разгледа материалите по него, съдът счита, че настоящият процес е недопустим, тъй като предпоставките за предявяване на иска не са налице. Исковият съд следи служебно за допустимостта на производството, при което извършва самостоятелна преценка дали заповедта е редовно връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, респ. - изпълнени ли са изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК, обуславящи залепване на уведомление на известния адрес и спазване на процедурата по залепването, доколкото тези обстоятелства са законова предпоставка за разглеждане на специалния установителен иск.

Видно от документите по ч.гр.д. № 1297/2025 г. на Районен съд – Търговище, съобщението до длъжника е връчено по реда на чл. 47 ГПК, чрез залепване на уведомление.

Преди залепване на уведомлението са направени посещения на 03.12.2025г., 20.12.2025г. и 05.01.2026г., като е посочено, че лицето не е открито на адреса. Следва да се посочи, че връчителят е събрал конкретни сведения с посочване на техния източник дали длъжникът живее или не на адреса, като е посочен изрично адрес, на който длъжникът е можел да бъде открит. Същевременно, съдът констатира, че след извършена справка в НАП за сключени трудови договори на длъжника, по ч.гр.д. № 1297/2025 г. по описа на РС-Търговище, е установено, че същият има работодател – „........... ЕООД. Видно от сканирания отрязък от призовката, заповедта за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК е връчена на длъжника чрез работодател на 20.11.2025 г. От данните по делото не се установява да е постъпило възражение в законоустановения срок. Връчването чрез работодател е надлежно и редовно, поради което в тази хипотеза съдът не следва да се дават указания на заявителя да предявява иск за установяване на вземанията си, а да бъде издаден изпълнителен лист за тях, след изтичане на срока за подаване на възражение, считано от изтичане на установения в ГПК едномесечен срок.

Предвид събраните данни по делото, съдът счита, че не са били налице предпоставките за даване на указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК /в редакция след изменението с ДВ бр. 100 от 2019г./. След като заповедта е връчена чрез работодателя и не е подадено възражение в срок, то заповедта влиза в сила.

С оглед изложеното, предпоставки за даване на указания по чл. 415, ал.1, т. 2 ГПК не са налице, а предявените установителни искове се явяват преждевременно заведени и като такива - недопустими. В случая исковият съд не контролира законосъобразността на постановени съдебни актове на друг, равен му по степен съд, а преценява допустимостта на 1 образуваното пред него производство, тъй като той не е обвързан от изводите на заповедния съд относно необходимостта от предявяване на иск за претендираното вземане ( в този смисъл - Определение № 1542 от 20.07.2018 г. на Окръжен съд - Пловдив по в. ч. гр. д. № 1652/2018 г.).

Следва да се допълни, че в тази насока са и изричните разяснения, дадени вт. 10а на ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, където е отразено, че съдът, разглеждащ иска по чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, извършва самостоятелна преценка на тези специални процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство.

Исковата молба следва да бъде върната на осн. чл. 130 ГПК, а производството по делото – прекратено. Заповедта не подлежи на обезсилване в тази хипотеза, а след стабилизиране на определението, частното производство следва да се върне на състава на РС- Търговище, за преценка за издаване на изпълнителен лист.

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба вх. № 57064/23.02.2026 г., подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК: ........, против Й. С. В., ЕГН: **********, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 4784 по описа за 2026 г. на СРС, 171-ви състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок, считано от връчването му на ищеца.

Препис от Определението да се връчи на ищеца.

След стабилизиране на определението, заверен препис от същото, ведно с ч.гр.д. № 1297/2025 г., да се изпратят на РС- Търговище, за преценка за издаване на изпълнителен лист.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2