Определение № 2334 от 15.09.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2334 гр. София, 15.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно частно гражданско дело № 20251000502123 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на “ЗНДК – Банско“ ООД срещу определение № 49 от 14 януари 2025г. по ч. гр. д. № 4/2025г. на ОС – Благоевград, с което частната му жалба срещу определение № 888/15.08.2024г. по ч.гр.д. № 335/2024г. по описа на РС-Разлог, с което съдът по заповедното производство е оставил без разглеждане възражение с вх. № 6925/15.07.2024г., депозирано от „ЗНДК Банско“ ООД срещу заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по чл. 410 ГПК, е оставена без разглеждане като недопустима. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като не може да обжалва разпореждането за издаване на изпълнителен лист поради невръчване на покана за доброволно изпълнение, а ИЛ не може да бъде обжалван и РС - Разлог е допуснал очевидна фактическа грешка при изчисляването на сроковете за подаване на възражение по чл. 414 ГПК. Иска, освен отмяна на обжалваното определение, и обезсилване на заповедта за изпълнение и на ИЛ, и прекратяване на изпълнителното производство, - искания, които са извън обхвата на правомощията на АС при проверка законосъобразността на атакувания акт в настоящото производство, в рамките на която при извод за основателност на частната жалба съдът може единствено да отмени атакуваното определение.

Софийски апелативен съд намира, че частната жалба срещу 1 посоченото определение на ОС - Благоевград е допустима - като подадена срещу преграждащ производството акт, подлежащ на съдебен контрол (определение, с което частна жалба не е разгледана), правото на жалба е упражнено от заинтересувано лице в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК с редовна жалба, но по същество тя е неоснователна.

В обжалваното пред ОС – Благоевград определение РС – Разлог като заповеден съд е отразил преценката си, че възражението срещу заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК – на длъжника - частен жалбоподател в настоящото производство, е просрочено, тъй като заповедта за изпълнение е влязла в сила, оставайки същото без разглеждане.

За да остави без разглеждане частната жалба срещу това определение на РС, ОС е приел, че съгласно т. 5а от ТР № 4/18.06.2014г. по т. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, липсва интерес от обжалване на акта на заповедния съд, с който се констатира, че възражението е недопустимо като подадено след срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, при издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, тъй като в тази хипотеза законът е предвидил друг ред за защита - обжалване на разпореждането за издаване на ИЛ въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение /чл. 407 ГПК/.

Обжалваното определение е законосъобразно. В приложение на задължителното за съда ТР № 4/18.06.2014г. по т. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС – т. 5а и т. 6, цитирано и от ОС, и в двете хипотези на издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, длъжникът има право на защита срещу констатацията на заповедния съд, че възражението е недопустимо като подадено след срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, но редът за това е различен. На самостоятелно обжалване с частна жалба подлежи само разпореждането за връщане като просрочено на възражението срещу издадена заповед за незабавно изпълнение, тъй като в тази хипотеза длъжникът няма друг път за защита срещу неправилната преценка на съда за пропускането на срока по чл. 414, ал. 2 във връзка с чл. 418, ал. 5 ГПК. Липсва интерес от такова обжалване при издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, тъй като в тази хипотеза законът е предвидил друг ред за защита обжалване на разпореждането за издаване на ИЛ въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение /чл. 407 ГПК/. Когато длъжникът твърди, че в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подал възражение срещу заповедта, както е в случая, 2 защитата му следва да се реализира именно по реда на чл. 407 ГПК, защото при подадено в срок възражение заповедта за изпълнение не е влязла в сила и няма основание за издаване на ИЛ на основание чл. 416 ГПК. Невръчването на ПДИ не лишава длъжника от право на частна жалба срещу разпореждането за издаване на ИЛ, връчването определя началния момент, от който започва да тече за него срокът за обжалване /чл. 407, ал. 1 ГПК/, като подадената и преди да започне да тече срокът за обжалване частната жалба не е недопустима и именно в производството по чл. 407 ГПК ще се извърши преценка допусната ли е грешка при изчисляване на срока за подаване на възражението по чл. 414 ГПК, което длъжникът счита, че е подал в срок.

По горните съображения САС прие, че обжалваното с процесната частна жалба определение, с което частната жалба, с която съдът е бил сезиран, е оставена без разглеждане поради липса на правен интерес от подаването й поради наличие на друг ред за защита, е правилно, ето защо тя е неоснователна и съдът я оставя без уважение.

Предвид горното, съдът :

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „ЗНДК – Банско“ ООД срещу определение № 49 от 14 януари 2025г. по ч. гр. д. № 4/2025г. на ОС – Благоевград.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3