Решение № 16298 от 31.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16298 гр. С., 31.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря В.А ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20231110141637 по описа за 2023 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по искова молба вх. № 211899/26.07.2023 г., уточнена с молба вх. № **** г., на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК , срещу Г. С. Л., ЕГН **********, и В. Д. М., ЕГН **********, с която са предявени пасивно субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят при условията на разделност на ищеца следните суми във връзка с топлоснабден имот с абонатен № .: 1./ сумата 2 062,86 лева – главница, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж. к. , бл., вх., ет., ап., с абонатен № ., 2./ сумата 34,99 лева – главница, представляваща неплатена цена на предоставена услуга за дялово разпределение за периода 01.06.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка една главница, считано от датата на подаване исковата молба в съда – 26.07.2023 г. до окончателното плащане, 3./ сумата 288,27 лева – мораторна лихва върху първата главница за периода 15.09.2021 г. – 11.07.2023 г., и 4./ сумата 7,14 лева – мораторна лихва върху втората главница за периода 15.08.2020 г. – 11.07.2023 г., при следните квоти: за В. Д. М. – ¾, за Г. С. Л. – 1/4.

В исковата молба се навеждат твърдения, че ответниците, като съсобственици на процесния жилищен имот – по наследствено правоприемство от Л. Т. Н. / Г. С. Л./ и Г. Н. Д. / В. Д. М./, са имали качеството на потребители на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ за исковия период, поради което са били обвързани от договор за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди се, че през исковия период за процесния имот е била доставяна ТЕ, цената за която е платима месечно, като падежите за плащане са определени в съответните приложими през този период Общи условия. Поддържа се, че съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за 1 дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на имота. Посочва се, че съсобствениците не са изпълнили задълженията си за заплащане цената на потребената ТЕ и на услугата дялово разпределение през исковия период, като поради забавата за плащане се дължи и мораторна лихва върху главниците след изтичане на установения в Общите условия падеж.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответниците В. Д. М. и Г. С. Л., с изразено становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва се наличието на облигационна връзка между страните по делото с предмет доставка на топлинна енергия до исковия имот. Оспорва се да са носители на вещни права върху исковия имот. Позовават се на изтекла тригодишна погасителна давност досежно част от претендираните суми. Оспорва се дължимостта на обезщетение за забава. Моли се за отхвърляне на исковете.

С определение № 1153/09.01.2025 г. съдът е конституирал, на основание чл. 219 ГПК, „Т. С.“ ЕООД като трето лице-помагач на ищеца „Т. С.” ЕАД.

С молба от 07.03.2025 г. третото лице–помагач изразява становище за основателност на предявените искове.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представено и прието Удостоверение за наследници изх. № **** от 12.09.2023 г., издадено от Столична община – район „Н.“ (л. 50-51), от което се установява, че Л. Т. Н. е починала на 29.05.2006 г., като е оставила за свои наследници по закон следните лица: Г. Н. Д. – съпруг, и Г. С. Л. – внук.

По делото е представено и прието Удостоверение за наследници изх. № РНД/4 от 12.09.2023 г., издадено от Столична община – район „Н.“ (л. 49), от което се установява, че Г. Н. Д. е починал на 17.01.2007 г., като е оставил за свой единствен наследник по закон следното лице: В. Д. М. – племенник.

По делото е представен Списък за броя на живущите по апартаменти в жилищна сграда на адрес: ж. к. ,, част, бл., вх., съставен на 29.09.1973 г. (л. 10), в който за апартамент № е вписано лице с имена Г. Н. Д.. Съгласно писмо от 13.06.2013 г., адресирано от Столична община – район „Н.“ до „Т. С.“ ЕАД (л. 13), между стар адрес: ж. к. , бл. и нов адрес: ж. к. , бл., съществува идентичност.

Видно от представения по делото протокол от проведеното на 22.07.2002 г. Общо събрание на собствениците на етажната собственост, находяща се в гр. С., ж. к. , бл. (л.

16), етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Т. С.“ ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение. Под № за имот с абонатен № . е вписано лицето Г. Н. Д..

На 23.07.2002 г. е сключен договор между „Т. С.“ ЕООД и етажната собственост с адрес: в гр. С., ж. к. ,, бл., вх., по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация от "Т. С." ЕАД за показанията на топломера за отчетния период.

По делото е ангажиран Договор № Д-0-67/03.06.2020 г., сключен между „Т. С.“ ЕАД 2

– възложител и „Т. С.“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на този договор възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. С., при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ – 024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение. Съгласно Раздел II, т. 1 от договора същият се сключва за срок от 3 години и влиза в сила от 01.05.2020 г.

От третото лице – помагач, с писмена молба от 07.03.2025 г. (л. 115), са представени и приети като доказателства по делото 2 броя индивидуални справки за използвана топлинна енергия, съставени от топлинния счетоводител относно топлоснабден имот с абонатен № ., за периодите 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. и 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., както и 2 броя протоколи за неосигурен достъп от 11.05.2021 г. и 10.05.2022 г.

За установяване факта на предоставяне на ТЕ в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице А. Ж. по допуснатата съдебно–техническата експертиза (СТЕ).

По делото е постъпило писмо изх. № РНД/1/22.01.2025 г. от Столична община – район „Н.“ (л. 113), в което се удостоверява, че Столична община – район „Н.“ не разполага с документ за собственост на апартамент № , находящ се в гр. С., ж. к. ,, бл., вх., ет..

По делото е постъпило писмо рег. № СИС/02.04.2025 г. от Столична община – Дирекция направление „А. и Г.“ (л. 197), в което се удостоверява, че след извършена проверка в архива на дирекцията, не е открито досие на бл., находящ се в гр. С., ж. к.

„Толстой 2“, поради което и посочената дирекция не разполага с документ за собственост на процесния апартамент.

По делото е постъпило писмо рег. № /19.05.2025 г. от А. по в. – гр. С. (л. 220), в което се посочва, че в „Стара архива“ при агенцията не се установява договор за продажба № 479 от м.2 1974 г.

По делото е постъпило писмо изх. № /1/03.04.2025 г. от Столична община – Дирекция „О. п.“ – „Н./В.“ (л. 198), в което се посочва, че процесният имот е деклариран от Г. С. Л.. Към писмото се прилага копие от декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. №/07.09.2005 г., подадена от Г. Н. Д., с посочено ЕГН на декларатора ********** (л. 199-202).

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съдът е сезиран с пасивно субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на предявените искове за цена на потребена ТЕ и услуга за дялово разпределение изисква кумулативното установяване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: съществуването на облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.

Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца 3 наличието на следните материални предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

П о възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ:

Според действащата от 05.03.2004 г. и към настоящия момент разпоредба на чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 ЗЕ/.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, напр. с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот /мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017 г., ОСГК/.

Разпечатката съдържа 36 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/99c125a9-3a78-439d-8b15-4d37d4b7338e