Определение № 151 от 11.04.2023, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 151 гр. Сливен, 11.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Мая П. Величкова

Галина Хр. Нейчева като разгледа докладваното от Галина Хр. Нейчева Въззивно частно наказателно дело № 20232200600196 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 341, ал. 2 вр. чл. 323, ал. 2 НПК.

Образувано е по частна жалба срещу Определение № 279 / 21.02.2023 г. по ЧНД № 699 / 2022 г. по описа на РС – Сливен, с което е оставена без разглеждане като недопустима жалбата на А. П. П. против определение от 27.06.2022г., с което съдът постановил принудителна медицинска мярка - настаняване в ДПБ - Раднево по отношение на това лице.

В жалбата се навеждат доводи, че определението на съда е незаконосъобразно.

Жалбоподателят счита, че срокът за обжалване на постановеното в открито съдебно заседание определение на съда от 27.06.2022 г., за него не е изтекъл на 04.07.2022г., тъй като той бил поставен в невъзможност да подава жалби срещу постановени срещу него съдебни актове, които освен това не му били съобщавани, а след като не бил уведомяван за образувани срещу него дела, не би могъл дори да предполага за тяхното съществуване. Той не бил редовно призоваван за участие във водения срещу него процес, не му били връчвани постановените срещу него съдебни актове, бил и в невъзможност да упражни личното си право на защита като подаде жалби срещу съдебните актове. Моли съдът да приеме, че срокът за обжалване не само не бил изтекъл, но за него въобще не бил започвал да тече, поради което жалбата му срещу определението на СлРС от 27.06.2022г. била подадена в срок. Искането му е въззивният съд да отмени като незаконосъобразно обжалваното определение № 279 / 21.02.2023г., постановено по ЧНД № 699 / 2022г. на СлРС и да даде указания на първоинстанционния съд по правилното приложение на закона и за администриране на жалбата.

Окръжен съд – Сливен, след като обсъди изложените в частната жалба доводи, извърши проверка на атакуваното определение на СлРС и оцени събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа и правна страна:

1

Производството по ЧНД № 699 / 2022 г. на СлРС е образувано по повод внесено предложение от РП-Сливен за прилагане на принудителни медицински мерки спрямо лицето А. П. П.. В открито с.з. на 27.06.2022 г. съдът е постановил определение, с което е наложил на А. П. П. принудителна медицинска мярка по чл.89 от НК, а именно настаняване в ДПБ-Раднево. След проведеното лечение, с определение от 17.01.2023 г. на РС-Раднево е прекратено принудителното лечение, поради което СлРС с определение от 23.01.2023 г. е прекратил производството по ЧНД № 699/2022 г. Получавайки съобщението за прекратяване на производството по делото, лицето А. П. П. е депозирал жалба с вх.№ СД-02-030-2814 от 15.02.2023 г. против определението от 27.06.2022 г., с което съдът е постановил принудителна медицинска мярка. С Определение № 279 / 21.02.2023 г. по същото дело жалбата е оставена без разглеждане като недопустима. В мотивите си районният съд е приел, че срокът за обжалване на определението от 27.06.2022 г. е започнал да тече от следващия ден – 28.06.2022 г., доколкото е постановено в открито с.з. и е изтекъл на 04.07.2022 г., поради което жалбата се явява недопустима. Това определение е съобщено на жалбоподателя на 20.03.2023г.

Срещу така постановеното определение на РС – Сливен е постъпила частна жалба с вх. № СД-02-03-5265 / 27.03.2023 г. от А. П. П. по повод на която е образувано съдебното производство пред настоящата инстанция.

Жалбата е подадена в преклузивния седемдневен срок от процесуално легитимирано лице срещу годен на обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното определение потвърдено.

Действително с Определение 990 / 27.06.2022г. по ЧНД № 699 / 2022г. на СлРС А.

П. П. е настанен на принудително лечение в ДПБ – Раднево по реда на чл. 89 и сл. от НК.

Той не е присъствал в съдебното заседание на 27.06.2022г., тъй като е бил постъпил доброволно на лечение в ДПБ – Раднево. Делото е разгледано с участието на назначения му служебен защитник адв. Д.О. от АК – Сливен. Районинят съд е спазил разпоредбите на чл.

430 и чл. 431 от НПК за разглеждане на делото. Определението е обявено в съдебното заседание и срокът за обжалването му съгласно разпоредбата на чл. 431, ал. 2 от НПК е започнал да тече от следващия ден - 28.06.2022г. В закона не е предвидена възможност, респ. задължение за допълнително съобщаване на определението на неприсъствалите в съдебно заседание страни, независимо от причините за това. В 7 – дневния срок за обжалването на определението не са постъпили жалби, поради което то е влязло в сила на 05.07.2022г., а подадената от А. П. жалба срещу това определение едва на 15.02.2023г. правилно е преценена от районния съд като просрочена.

След като първоинстанционният съд е констатирал, че жалбата е подадена извън срока, то е следвало диспозитивът на обжалваното определение да бъде „ВРЪЩА ЖАЛБАТА", а не „ ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ ". Този непрецизно формулиран диспозитив на първоинстанционния съд обаче не влияе върху правилността и обосноваността на атакуваното определение, поради което същото като правилно и 2 обосновано следва да се потвърди.

Предвид изложеното и на основание чл. 345, ал. 3 вр. 338 НПК, Окръжен съд – Сливен

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 279 / 21.02.2023 г. по ЧНД № 699 / 2022г. по описа на РС – Сливен.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3