Решение № 1451 от 05.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1451 гр. София, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Попова при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева като разгледа докладваното от Даниела Попова Гражданско дело № 20251100110041 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл.55, ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че между страните били сключени два договора за кредит от 24.01.2008г. Банката е предоставила на кредитополучателите кредитен лимит в шв.франкове в размер на равностойността на 68 511 евро по курс купува за шв.франк към евро в деня на усвояване на кредита. Сочи освен това, че през 2016г., във връзка с увеличение курса на щвейцарския франк между страните е сключен договор, по силата на който банката е предоставила 215 500 лева за пълно предсрочно погасяване на задълженията по договорите от 2008г. Твърди нищожност на договора на основание чл.146 от ЗЗП поради неравноправност и непрозрачност на клаузите на чл.1, чл.23 и чл.24 от договорите от 2008г., която, доколкото касае основния им предмет има за последица цялостната му нищожност, което от своя страна водело и до нищожност на договора за рефинансиране от 2016г. Твърди се, че е върнато на Банката в повече от дължимото - сумата от 80 853.85 евро, която претендира. Претендира разноски.

Ответникът „Юробанк България“ АД оспорва исковете. Оспорва твърдението, че оспорените от ищцата договорни клаузи са нищожни. Посочва, че те са съставени на ясен и разбираем език. Твърди изпълнение на задълженията на Банката да предостави информация относно условията за теглене на кредит в чужда валута и икономическите последици от това. Оспорва твърдението валутния 1 риск да е възложен в тежест на ищеца. Оспорва всички твърдения, свързани с нищожност на договора за кредит. Оспорва качеството потребител на ищцовата страна, Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение претендираните суми. Иска отхвърляне на претенцията и присъждане на разноски.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

От представените по делото писмени доказателства се установява, че н а 24.01.2008г. е сключен Договор за рефинансиране на потребителски кредит № HL 32678 от 24.01.2008г. със страни „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД, чиито правоприемник е ответника, и Д. И. И. и Т.Д.Т. – в качеството им на кредитополучатели. Съгласно чл. 1, ал.1 от Договора, банката се задължава да предостави на кредитополучателите кредит в размер на равностойността в швейцарски франкове на 5 110 евро.

На същата дата и между същите страни е сключен втори договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 32677/24.01.2008г., по силата на който банката се задължава да предостави на кредитополучателите кредит в размер на равностойността в швейцарски франкове на 63 000 евро. Съгласно Приложение № 1 към договора, кредитът е усвоен на 06.02.2008 г. при курс „купува" за швейцарския франк в размер на 1.6431863 евро, съобразно който предоставения и усвоен от кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове е 103 521 швейцарски франка.

Съгласно чл.2 от Договора, кредитът се усвоява по блокирана сметка на кредитополучателя, като усвоеният кредит в шв.франкове се превалутшра служебно от банката в евро по търгонски курс „купува“ на швейцарския франк към евро на банкатаза съответната валута в деня на усвояването като се превежда по открита в банката сметка на кредитополучателя. По силата на чл.3, ал.1 от договора, за усвоения кредит кредитополучателят дължи на Банката годишна лихва в размер на 5%. Съобразно ал.5 на чл.3, при съществени промени в пазарните условия (свързани с колебания/измененията на борсовия курс/индекс и/или размера на лихвения процент на финансовия пазар и др.) Банката има право едностранно да промени размера на договорените, съгласно горепосочените условия, лихви, за което с подписване на настоящия договор кредитополучателят дава неотменимото си и безусловно съгласие. Промените в приложимата покредита годишна лихва не подлежат на договаряне и стават незабавно задължителни за страните от датата на влизането им в сила. А съобразно 2 свързаната с чл.3, ал.5 клауза на чл.6, ал.3-в случай, че по време на действие на настоящия договор банката промени БЛП на „Юробанк И Еф Джи България“ АД за жилищни кредити, размерът на погасителните вноски, определен в ал.1 се променя автоматично, в съответствие с промяна, за което кредитополучателят с подписването на договора, дава своето неотменяемо и безусловно съгласие.

С клаузата на чл.6, ал.2 от договора, страните са се договорили, че погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен-швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл.2, ал.1,но има средства в лева или евро по своите сметки в Банката, погасяването на кредита може да се извърши от банката освен във валутата на кредита и в лева или евро, след служебното превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по официално обявения курс за швейцарския франк към евро на Централната банка, за което кредитополучателят с подписването на договора е дал своето съгласие.

На 22.03.2016г. между същите страни е сключен договор за банков кредит HL 76679/23.06.2016г. Съгласно чл. 1, ал. 1 от Договора от 2016г., банката предоставя на кредитополучателите банков кредит, обезпечен с ипотека в размер на 215 000 лв., за целите на пълно предсрочно погасяване на задълженията по договори HL 32677 и HL 32678, двата от 2008г.

Сключените между страните договори са потребителски, като ищецът има качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 от Закона за защита на потребителите и чл.2, буква „б“ от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Ищецът като физическо лице, на което е предоставен кредит, който не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, има качеството на потребител по см. на § 13, т. 1 ДРЗЗП, а банката – ищец се явява търговец по см. на § 13, т. 2 ДРЗЗП. Ищецът е основал иска си на недействителност на договорите от 2008г. поради включени в тях неравноправни клаузи за валутата на кредита, определящи основния предмет на договора, след чието премахване счита, че е заплатил на ответника суми, които не му се следват, а на договора от 2016г. – като уреждащ спор, произтичащ от прилагане на неравноправни клаузи, и иска връщане на надплатените по договорите суми. В случая, активната легитимация на ищцата да иска връщане на надплатени въз основа на нищожни договори суми произтича от това, че независимо, че в договора има и друг 3 кредитополучател/съдлъжник, тя е лицето, на което са предоставени паричните средства, сметката, по която е усвояван кредита е нейна и отново от нейна сметка са извършвани погашенията. Доводите в противната насока, поддържани от ответника, съдът отхвърля като неоснователни.

В своята значителна по обем практика, формирана по повод отправени от националните съдилища запитвания във връзка с тълкуване на Директива 93/13, приложима към договори за кредит между продавач/доставчик и потребител, деноминирани или индексирани в чуждестранна валута /швейцарски франкове/, приложима и в настоящия случай, съдът на ЕС е разяснил, че клаузите, отнасящи се до валутния риск, следва да бъдат разглеждани като група уговорки, която определя основния предмет на договора, т. е. това са клаузи, определящи основните престации по договора, които сами по себе си го характеризират и описват съотношението цена/качество на доставените стоки или услуги. Клаузите, които имат акцесорен характер спрямо клаузите, определящи самата същност на договорното отношение, не попадат в обхвата на понятието „предмет на договора“ /решение по съединени дела С-776/19 – С-782/19, т. 56 и 60; решение по дело С26/13, т. 49; решение по дело С-118/17, т. 48 и т. 52; решение по дело C-186/16, т. 38; решение по дело С-51/17, т. 68; определение по дело С-117/23, т.27 и т. 45 и др./.

Разяснено е още / определение по дело С-117/23 г. СЕС /, че, ако установи непрозрачност на клаузите относно валутния риск, които представляват основния предмет на договора, сезираният със спора национален съд следва да прецени дали тези клаузи са неравноправни по смисъла на чл. 3, § 1 от Директива 93/13 и дали, въпреки изискването за добросъвестност, те не създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност /в този смисъл и решение по дело С-118/17, т. 49/.

Идентифицирани са клаузите, възлагащи валутния риск върху потребителя, като неравноправни по смисъла на чл. 3, § 1 от Директива 93/13 /така решение по дело С-84/19; решение по дела С-222/19 и С-252/19, т. 93; решение по дело С-186/17, т.

57; решение по обединени дела С-776/19-С782/19, т. 96, 98, 100/. В постановените актове СЕС посочва, че чл. 6, § 1 от Директивата трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която дава възможност на решаващия съд да допълва договор като измени съдържанието на отделна негова клауза - например премахвайки единствено елементи от нея, които я правят неравноправна.

Националният съд би могъл да премахне елемент от неравноправна клауза, само ако този елемент представлява договорно задължение, отделно от останалите уговорки, чийто евентуален неравноправен характер може да бъде предмет на индивидуализирана проверка./решение по съединени дела С-70/17 и С-179/17, т.

4

53; решение по дело С-19/20, т. 67; решение по съединени дела С-80/21 – С-82/21, т.

59; решение по дело С-212/20, т. 70 и 71, решение по дело С-260/18, т. 62; решение по дело С-118/17, т. 46; решение по съединени дела С-154/15, С-307/15, С-308/15, т.

60 и др./.

Принципът, прокламиран от Директива 93/13, е, след премахване на неравноправните клаузи, договорът да продължи да се изпълнява, ако това е възможно съгласно нормите на вътрешното право на държавите членки. В случай, че това е невъзможно и неравноправните клаузи съставляват основния предмет на договора, съответно недействителността им влече недействителност на целия договор, съдът, прилагайки обективен критерий, следва да обяви тази недействителност на потребителя, както и нейните последици /решение по дело С645/22, т. 31, решение по дело C‑472/11, т. 23, 27 и 35; решение по дело С-260/18, т.48, т. 53, т.62; решение по съединени дела С-80 - С-82/21, т. 73 , решение по дело С-705, т. 42, т. 50, и решение по дело С-472/2020 г., решение по дело С-321/20, т.

43, решение по обединени дела С-154/15, С-307/15 и С-308/15, т. 54, 58, 60, 62, 63 , решение по дело С-269, т. 42; решение по дело С-6/22, т. 61/.

В най-общ план СЕС разяснява, че обявяването на договор за недействителен, до което може да се достигне в случай, че потребителят не желае запазването на договорната връзка, има реституционен ефект и всяка страна дължи на другата това, което е получила без основание /решение по дело С-472/20, т. 50 и 55; решение по дело С-705/21, т. 39/, т. е. отношенията между страните се разрешават на принципа на неоснователното обогатяване. В този случай при договорите за кредит, деноминиран или индексиран в чуждестранна валута, банката ще има право да иска връщане на даденото по договора, заедно със законната лихва от поканата за връщане /решение по дело С-520/21, т. 84, вкл. т. 64 от заключението на генералния адвокат/, а потребителят ще има право да иска връщане на даденото, което надхвърля предоставената за ползване сума.

Анализирайки сочената практика на СЕС в Решение № 50011/26.11.2024 г., т.д. № 1060/2022 г., ВКС, І ТО, ВКС приема, че п ри релевирано от потребителя възражение за нищожност на договор за банков кредит, по силата на който заеманата сума е деноминирана в чуждестранна валута /швейцарски франкове/ и клаузите, отнасящи се до валутния риск, определят основния предмет на този договор по смисъла на чл. 4, § 2 от Директива 93/13, ако съдът, след прилагане на обективен подход и при извършена служебна проверка, прецени неравноправност на сочените клаузи, той следва да прогласи целия договор за недействителен, в случай че не може да приложи диспозитивна правна норма и с това не излага 5 потребителя на особено неблагоприятни последици. Съдът не може, с цел да запази действителността на договора, да неутрализира неравноправния характер на клаузите, определящи основния предмет на договора по смисъла на чл. 4, § 2 от Директива 93/13, като ги адаптира/измени посредством промяна на валутата, в която страните са договаряли предоставянето на заемната сума, или посредством промяна на обменния курс на тази валута към конкретен времеви момент. Съдът може да неутрализира част от клаузите единствено, ако тази именно част може да бъде окачествена като отделна самостоятелна договорка. /в т.вр. и Решение № 50008/05.03.2025 г., т.д. № 1367/2021 г., ВКС, ІІ ТО /