Решение № 595 от 27.09.2024, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 595 гр. Враца, 27.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Хр. Христова при участието на секретаря Наталия Мл. Петрова като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело № 20241420101022 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от В. П. В., ЕГН **********, чрез адв. К. Т., против Д. С. Г., ЕГН **********.

В исковата молба се твърди, че през месец август 2023 г. ищецт превел на ответницата чрез „*****“ АД сумата от 2 000 евро за закупуване на 2 броя мотопеди от К.

И., но собствеността върху същите не била прехвърлена в полза на ищеца, тъй като мотопедите били обявени за издирване. Ищецът счита, че ответницата се е обогатила неоснователно за негова сметка, като се иска постановяване на решение, с което Д. С. Г. да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 2 000 евро, представляваща платена на неосъществено основание сума, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба - 04.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран писмен отговор от ответницата.

В проведеното на 11.09.2024 г. открито съдебно заседание по делото, ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Ответницата, редовно призована, не се явява и не изпраща представител в откритото съдебно заседание, не се представлява от пълномощник и не е заявено искане за гледане на делото в нейно отсъствие.

Съдът, след като обсъди направените доводи и доказателствата по делото, намира следното:

Налице са кумулативно предвидените в чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК предпоставки за постановяване на неприсъствено решение против ответницата. От същата не е депозиран писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, не е изразено становище, тя, респ. неи упълномощен процесуален представител не се е явила в първото заседание по делото, не е направено искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие, а ищецът е заявил изрично искане да бъде постановено неприсъствено решение.

Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК - на ответника са указани 1 последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание. С Разпореждане № 1401/08.04.2024 г., връчено й при отказ на 24.04.2024 г., е указано, че ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение, в случай че ответникът не подаде писмен отговор и не се яви в съдебното заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, респ. в отсъствие на негов представител.

Съдът намира, че е налице и условието, предвидено в чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – предявеният срещу ответницата иск е вероятно основателен с оглед изложените в исковата молба обстоятелства и събраните по делото доказателства.

С оглед наличието на всички кумулативни предпоставки, следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявеният от В. П. В., ЕГН **********, против Д. С. Г., ЕГН **********, иск да бъдя изцяло уважен, като ответницата бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 2 000 евро, представляваща платена на неосъществено основание сума, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба - 04.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

По разноските:

С оглед изхода на спора, за ищеца възниква правото на разноски, като същите се претендират съгласно списък по чл. 80 ГПК в размер на 170 лева – платена държавна такса и 705 лева – платен адвокатски хонорар. Видно от представения договор за правна защита и съдействие от 26.03.2024 г., ищецът е заплатил в брой на адв. Т. възнаграждението в размер на 705 лева, за което договорът служи като разписка.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 875 лева – разноски за производството.

При горните съображения и на основание горното и чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът РЕШИ:

ОСЪЖДА Д. С. Г., ЕГН **********, с адрес: **********, ДА ЗАПЛАТИ на В. П.

В., ЕГН **********, с адрес: ************, следните суми: основание чл. 55, ал. 1, предл. второ ЗЗД сумата от 2 000 евро /две хиляди евро/, представляваща платена на неосъществено основание и подлежаща на връщане сума, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба - 04.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 875 лева /осемстотин седемдесет и пет лева/ – разноски за производството.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________

2