Решение № 1096 от 12.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1096 гр. Пловдив, 12.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20235330107998 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исково производство.

Искова молба на З. А. З., ЕГН **********, с адрес: *********, срещу двама ответници “ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, ЕИК 131576434, и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 202513690, и двете със седалище и адрес на управление: гр.

София 1324, ж.к. „Люлин 7”, бул. „Джавахарлал Неру” № 28 „Силвър център”, етаж 2, офис 40- 46, и искове с правно основание в чл. 22 от ЗПК, чл. 21 и чл. 19 ал. 5 от същия закон , чл. 146 от Закона за защита на потребителите, чл. 26 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите и чл. 55 ал. 1 предл. второ от ЗЗД.

Ищецът черпи права от неоснователно обогатяване на ответниците поради плащане по недействителни договори.

Твърди, че на дата 17.10.2022г., сключил с първия ответник „Изи Асет Мениджмънт“ АД, договор за паричен заем № *******, по силата на който получил назаем сума пари, която следвало да върне ведно с лихва и неустойка. С втория ответник „Файненшъл България“ ЕООД ищецът сключил акцесорен договор за предоставяне на поръчителство № *******, от същата дата, по който това дружества се задължило да обезпечи вземанията на кредитора по договора за кредит , а ищецът следвало да заплати гаранционно възнаграждение. Изложени са обаче доводи , че договора за кредит противоречи на императивни изисквания на Закона за задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит, и 1 се моли да се прогласи неговата нищожност.

Оплакванията на ищеца са:

1. С договорения фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40 % годишно се нарушават добрите нрави и се внася неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга;

2. Договорката за размера на законната лихва противоречи на добрите нрави, тъй като надхвърля повече от три пъти размера на законната такава; договорката била съществен елемент на договора и той не можел да съществува без нея.

3. Не били спазени и императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т.11 ЗПК в договора за потребителски кредит да е разписан действителния размер на годишния процент на разходите, която съставлявало заблуждаваща търговска практика и обуславяло нищожност на кредитната сделка;

4. Възнаграждението на поръчителя неправилно не било включено в размера на годишния процент на разходите, който щял при такова включване да надхвърли допустимата от закона максимална граница.

Изложени са и доводи, че договора за предоставяне на поръчителство № ******* от 17.10.2022г., с втория ответник „Файненшъл България“ ЕООД, е лишен от правно основание, съставлява неравноправна уговорка , противоречи на добрите нрави и не е породил правни последици, тъй като обезпечавал нищожна сделка.

С оглед изложеното , иска се двата договора да бъдат прогласени за нищожни; да се осъди първия ответник „Изи Асет Мениджмънт“ АД да върне на ищеца 50 лева платена без основание възнаградителна лихва по договора , ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на исковата молба , и да се осъди втория ответник „Файненшъл България“ ЕООД да заплати на ищеца сумата от 50 лева платено без основание гаранционно възнаграждение по договора за гаранция, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на исковата молба – 02.06.2023г. до окончателното изплащане на вземането. Иска и присъждане на направените по делото разноски, а на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата - възнаграждение на адвоката на ищеца за безплатна защита по настоящото производство.

В своевременен отговор, двата ответника оспорват исковете като неоснователни.

Отричат каквито и да било пороци на договорите. Моли се исковете да бъдат отхвърлени и да се присъдят направените по делото разноски.

В хода на производството, осъдителните искове са изменени по размера си , като се иска първия ответник да бъде осъден да заплати на ищеца 17.15 лева – недължимо платена по договора за кредит възнаградителна лихва, а ответника „Файненшъл България“ ЕООД да заплати на З. З. 86.57 лева недължимо платено гаранционно 2 възнаграждение по договора за гаранция / поръчителство, ведно със законната лихва върху двете суми от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

Предвид изложеното от страните и ангажираните от тях доказателства, съдът съобрази следното:

Сключването на двата договора не е спорен по смисъла на чл. 153 от ГПК факт.

Договорът под номер за потребителски кредит под номер ******* от 17.10.2022г., е недействителен – нищожен – на основанието по чл. 22 от Закона за потребителския кредит, тъй като в съдържащия се в него погасителен план няма посочване на отделните компоненти на вноската ( лихва и главница). Липсата на посочване на отделните компоненти на вноската съставлява особено тежък порок на договора , тъй като дава възможност на кредитора да твърди различна от договорената поредност на плащанията, а потребителят не знае какво (лихва или главница ) плаща с конкретната вноска. Само заради изложеното, съдът следва да прогласи нищожността на договора по реда на чл. 22 от Закона за потребителския кредит. Договорът за гаранция съответно е лишен от предмет в частта си , с която се гарантират вземанията на кредитодателя, различни от главницата по договора ( аргумент от чл. 23 от ЗПК).

Разпоредбите на Закона за потребителския кредит се прилагат и в случаите, когато между потребителя и кредитора са сключени няколко договора за кредит, такива, „чието сключване е с цел или резултат заобикаляне изискванията на закона“. Тъй като гаранта е свързано с кредитодателя лице по смисъла на §1 от Търговския закон, то закона следва да бъде приложен и тогава , когато има сключен с трето свързано лице договор за гаранция, по която е договорено възнаграждение, дължимо и при точно изпълнение. Такова възнаграждение всъщност прикрива печалба на кредитора, доколкото се дължи и при точно изпълнение; гаранционното възнаграждение обаче не е включено в годишния процент на разходите по кредита, при което същия ще надвиши законоустановената си горна граница ( чл. 19 ал. 4 от ЗПК). Тоест, в договора за кредит е посочен неточен годишен процент на разходите , което е съществен негов порок и води до недействителност на целия договор за кредит.

На следващо място, нищожна е договорна конструкция , при която трето на договора за кредит лице „гарантира“ за изпълнението на задължението на кредитополучателя срещу безусловно дължимо от последния възнаграждение- такова , което се дължи дори в случай, че длъжникът по договора за кредит изпълни задължението си точно – и когато гаранта е свързано с кредитодателя лице по смисъла на §1 от Търговския закон, както е в случая. Такава конструкция съставлява нелоялна или заблуждаваща търговска практика по смисъла на глава ІV , раздел ІІІ от Закона за защита на потребителите, доколкото се отклонява значително от изискването за добросъвестност и професионална компетентност на кредитодателя и 3 гаранта и на потребителя е дадена невярна информация. Клаузата за гаранционно възнаграждение е сама по себе си по дефиниция нееквивалентна, тъй като налага задължение на длъжника – потребител, срещу което същият не получава насрещна престация, а кредитодателя не получава никакво обезпечение на вземането си , тъй като на практика липсва втори патримониум, срещу който кредиторът да насочи изпълнение на вземането си. Доколкото обаче възнаграждението е съществен елемент на договора за гаранция ( съдът не намери друг мотив за сключването му от гаранта) , то нищожността на тази клауза влече след себе си и нищожност на целия договор за гаранция поради противоречието му и с добрите нрави.

Исковете са основателни.

Разноските по иска се присъждат в тежест на ответниците.

Дължи се хонорар на представител на ищеца, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата ( не се ангажираха доказателства за имущественото състояние на ищеца и съдът не може да отрече отрицателното му твърдение за липса на средства), които се определя да е в размер от 300 лева за всеки иск. Разноските за експертиза се разпределят по равно между двамата ответници.

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

Признава за установено по отношение на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление в София, бул. Джавахарлал Неру“ № 28 , сграда „Силвър Център“ ,ет. 2 офис 40 -46, че е нищожен на основанието по чл.

22 от Закона за потребителския кредит договор № ******* от 17.10.2022г с ищеца З.

А. З., ЕГН **********, с адрес: *********

Осъжда „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление в София, бул. Джавахарлал Неру“ № 28 , сграда „Силвър Център“, ет. 2 офис 40 -46 да заплати на З. А. З., ЕГН **********, с адрес: *********, сумата от 17.15 лева недължимо платена по договора за кредит възнаградителна лихва, ведно със законната лихва от дата 02.06.2023г до окончателното изплащане на вземането.

Осъжда „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление в София, бул. Джавахарлал Неру“ № 28 , сграда „Силвър Център“, ет. 2 офис 40 -46 да заплати на З. А. З., ЕГН **********, с адрес: *********, сумата от 190 лева разноски по делото.

Признава за установено по отношение на ответника „Файненшънъл България „ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление в София, бул.

Джавахарлал Неру № 28 ет. 2 офис 40 - 46, че е нищожен на основанието по чл. 19 ал.

5 от Закона за потребителския кредит договор за предоставяне на гаранция № 4

******* от 17.10.2022г. с ищеца З. А. З., ЕГН **********, с адрес: *********.

Осъжда „Файненшънъл България „ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление в София, бул. Джавахарлал Неру“ № 28 , сграда „Силвър Център“, ет. 2 офис 40 -46 да заплати на З. А. З., ЕГН **********, с адрес: *********, сумата от 86.57 лева недължимо платено по нищожен договор за гаранция № ******* от 17.10.2022г възнаграждение за гаранция , ведно със законната лихва от дата 02.06.2023г до окончателното изплащане на вземането.

Осъжда „Файненшънъл България „ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление в София, бул. Джавахарлал Неру“ № 28 , сграда „Силвър Център“, ет. 2 офис 40 -46 да заплати на З. А. З., ЕГН **********, с адрес: *********, сумата от 190 лева разноски по делото ( държавна такса и част от хонорар на вещо лице).

Осъжда „Файненшънъл България „ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление в София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28 , сграда „Силвър Център“, ет. 2 офис 40 -46 да заплати на ЕАД „Е. И.“ БУЛСТАТ *************, адрес на дейност *************, сумата от 300 лева хонорар по делото, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Осъжда „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление в София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28 , сграда „Силвър Център“, ет. 2 офис 40 -46 да заплати на ЕАД „Е. И.“ БУЛСТАТ ************, адрес на дейност *******************, сумата от 300 лева хонорар по делото, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

5