Решение № 458 от 18.04.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 458 гр. София, 18.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20231000502756 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 13.07.2023г по т.д. № 77/2022г Софийски окръжен съд, ІV първоинстанционен търговски състав, е отхвърлил изцяло предявените искове от Юробанк България АД против Е. Х. С. и Д. Й. С. за изпълнение на договорни задължия, породени от договор за банков кредит, сключен между Юробанк България АД, от една страна и Е. С. и Й. С., с наследник Д. С. - за заплащане на посочени суми на осн. чл. 79,ал.1 от ЗЗД вр. чл.430 от ТЗ общо в размер на 75 675.62лв като претендираните суми представляват дължима главница по договора за кредит, възнаградителна лихва, мораторна лихва, такси, застраховки и нотариални разноски. С решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора и доказаните разноски от страните.

Решението на СОС е обжалвано с въззивна жалба от Юробанк България АД, изцяло, като незаконосъобразно. Въззивникът поддържа, че многократно е уточнявал исковата си молба, че неправилно съдът не е разгледал предявените искове, като според въззивника, ако не е налице солидарност между ответниците, то съдът дължи произнасяне по исковете за разделна отговорност. Поддържа, че исковата молба е 1 редовна, а предявените искове- доказани. Поддържа оплакване, че СОС в изготвен проекто-доклад не е очертава фактите, които се нуждаят от доказване за ангажиране на отговорността на двамата ответници- твърдение за допуснато нарушение на процесуалния закон. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение изцяло и да уважи предявените искове изцяло.

Ответниците Е. и Д. С.и, представлявани от адв. В. депозират писмен отговор, с който оспорват жалбата като неоснователна. Поддържат, че решението на СОС е правилно , мотивирано и обосновано.

В о.с.з. въззивникът – ищец Юробанк България АД се представлява от адв. Е., кайто поддържа депозираната въззивна жалба, направените уточнения на исковата молба и моли първоинстанционното решение да бъде отменено. Претендира разноски съобразно представен списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани от насрещната страна.

Въззиваемите Е. и Д. С.и се явяват лично в о.с.з. и се представляват от адв. В., който оспорва въззивната жалба. Въззиваемите оспорват исковете, поддържат, че решението на СОС е правилно. Поддържат, че кредитополучателя Д. С. не е приел наследството, оставено от Й. С., като се позовават на ТР № 1/2021г от 23.01.2024г.

Оспорват, че банката не е успяла да докаже своите искове. Оспорват, че кредитното досие не е представено по делото.

В депозираната писмена защита въззиваемите поддържат, че вземането на банката е погасено по давност, която е започнала да тече съобразно договореното между страните - след неплащане на три последователни месечни вноски или от 19.10.2015г кредитът е станал предрочно изискуем и е започнала да тече погасителна давност. Поддържат, че по делото не е станало ясно как са формирани претендираните от ищеца суми. Оспорват, че по делото няма доказателства в подкрепа на исковете на ищеца, няма подписани погасителни планове, не са представени общите условия при които е подписан договора, поради което правят възражение за липса на редовно сключен договор за кредит. Поддържат, че исковете не са конкретизирани по размер.

Поддържат възражението, че ответникът Д. С. не е приел наследството, оставено от Й.

С.. Поддържат възражението си за неравноправност и нищожност на договорните клаузи уреждащи размера на дължимата се възнаградителна лихва. Поддържат възражение за необоснованост на заключението на вещото лице, прието пред настоящата инстанция.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания от ВКС по тълкуването и приложението на закона с ТР 2

№1/2013г на ОСГТК на ВКС- т.т.1 и 4.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, частично недопустимо. Като краен резултат, първоинстанционното решение е частично неправилно по съображения , изложени във въззивната жалба и подлежи на частична отмяна.

По делото се установява от фактическа и правна страна следното :

Установява се по делото от представен в препис договор за кредит , че на 05.12.2007г между Юробанк Еф Джи България АД от една страна и от друга- Й. С. С. и Е. Х. С. като кредитополучатели е подписан договор за банков кредит, като банката предоставя на кредитополучателя кредит в размер на 34 000 евро, за покупка на недвижим имот, като е договорено, че кредитът следва да се погасява солидарно.

Договорено е връщането на кредитната сума на равни анюитетни кредитни вноски по 242.40 евро за срок от 264месеца/чл.5 и чл.6/. Страните са договорили /чл.3/годишна лихва в размер на сбора на БЛП на Юробанк за жилищни кредити в евро, действащ за съответния период, плюс надбавка от 0.15пункта като към датата на сключване на договора лихвата е в размер на 6.35%. Съгласно чл.3, т.3 от договора при просрочие или предсрочна изискуемост на кредита кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от редовната лихва плюс надбавка от десет пункта. Съгласно чл.3, т.5 от договора действащият БЛП на банката става незабавно задължителен, а съгласно чл.6.3 от договора размерът на анюитетната вноска се променя автоматично. Съгласно чл.4 от договора кредитополучателя заплаща такса за управление- 0.3% върху размера на непогасената главница, еднократно, годишна такса. Съгласно чл.10 т.2 в тежест на кредитополучателя са разноските за застраховане на обезпеченията. Съгласно чл.14 в тежест на кредитополучателя е да застрахова предоставения като обезпечение имот.

Съгласно 18. 2 от договора при неиздължаване на три последователни вноски, изцяло или частично, целият кредит се превръща в предсрочно изискуем, считано от падежа на третата вноска. В договорът е посочено, че за обезпечение на вземането на банката кредитополучателя учредява договорна ипотека- като нотариалния акт за учредяване на такава е описан в чл. 27 от договора. Договорът е двустранно подписан, подписите не са оспорени.

Представено е удостоверение за наследници , издадено от СО, район Надежда, видно от което Й. С. С. е починал на ********г и е оставил свои наследници по законответниците.

В о.с.з. на 30.06.2023г е изслушано заключение на ССчЕ, изготвено от в.л. Р. С., според което заключение кредитът е усвоен на 19.12.2007г Вещото лице дава заключение за размера на дължимите се суми от ответниците съобразно претенцията на банката, като сочи, че са налични 49 месечни вноски с настъпил падеж за периода от 19.10.2015г до 19.10.2019гза сумата от 5 049.66евро и неплатена редовна главница от 3

22 877.20евро към 28.10.2019г. Вещото лице сочи по размер задълженията за неплатена възнаградителна и дължима се наказателна лихва. Сочи, че не са платени 49 месечни вноски за възнаградителна лихва за сумата от 8454.31евро. Според вещото лице след 28.10.2019г няма постъпили плащания за погасяване на кредита В о.с.з. на 14.12.2023г съдът е отделил за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване обстотяелството, че процесният кредит е усвоен от кредитополучателите, както и обстоятелството , че Д. С. не е депозирал формален писмен отказ от наследството на Й. С.

В о.с.з. на 07.03.2024г е изслушана допълнителна ССчЕ, изтовена от в.л. Р. С.,, който дава заключение за размера на задълженията на кредитополучателите при различни падежни дати и при различни условия на изчисляване на задълженията.

В о.с.з. на 07.03.2024г Д. С. заявява по реда на чл. 176 от ГПК, че не е приемал наследството, оставено от Й. С.. Уточнява, че е бил страна по сделка за покупкопродажба на имот, притежаван в съсобственост по наследство от Й. С., която сделка се е осъществила след разрешение на съда и по която сделка е бил представляван от майка си.

При така установеното фактическо положение съдът прави следните правни изводи:

Ищецът е предявил искове за реално изпълнение на договорни задължения, поети от ответниците – лично и като наследници на кредитополучателя Й. С.- по договор за банков кредит от 05.12.2007г. С молба от 29.106.2022г ищецът уточнява, че предсрочната изискуемост на вземането на банката е настъпила с връчването на исковата молба на ответниците. С молба от 24.11.2023г ищецът е уточнил исковите си претенции като е посочил, че търси солидарно осъждане на ответниците, евентуалноразделно и е конкретизирал по размер и период търсените суми като договорни задължения.

В депозирания отговор на исковата молба ответниците възразяват , че вземанията на банката са погасени включително и по давност, договорът за банков кредит съдържа нищожни клаузи поради противоречие с императивни правни норми и поради неравноправие. Навеждат се възражения за недоказаност на исковете от представените доказателства.

В о.с.з. на 14.12.2023г ответниците навеждат възражение, че Д. С. не е приел наследството , оставено от Й. С..

По допустимостта на производството

Допустимостта на исковото производство зависи от наличието на процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск и съответноот липсата на процесуални пречки.

4

По делото се установяват процесуалните предпоставки за допустимост на производството, както и липсата на процесуални пречки- заявен е за разглеждане гражданскоправен спор между правоспособни и дееспособни страни, подсъден на гражданските съдилища, неразрешен със СПН. Редовността на исковата молба е предпоставка за надлежното упражняване на право на иск и съдебният състав намира, че настоящото дело е образувано по искова молба, която отговаря на изискванията на чл.127 от ГПК- индивидуализирани са страните, посочено са правопораждащи факти, формулирано е адекватно искане към съда. Предявените искове са ясни като основание, като твърдения и като търсена защита.

Неоснователни са оплакванията на ответниците за това, че по делото не е ясно как са формулирани по размер исковете и че те многократно са уточнявани.

Претенциите на ищеца са обосновани на ясни факти- сключен договор за банков кредит, неточно изпълняван, с настъпила предсрочна изискуемост. Уточненото твърдение на ищеца е за солидарна отговорност на ответниците, като следва да се съобрази, че дори и ищецът да не търси евентуално и разделна отговорност за изпълнение на поетите по договора задължения от ответниците, съдът дължи да се произнесе и по разделната отговорност на длъжниците /решение № 15/2017г по гр.д. № 40/2016г III ГОна ВКС/. В случая ищецът претендира солидарна отговорност , евентуално разделна при посочени по пера искови претенции. Без значение е фактът, че ищците са депозирали неколкократно молби за уточняване на исковите претенции по размер. Въззивната инстанция, като конститари нередовност на исковата молба, на осн. чл.129,ал.3 от ГПК дължи указания на ищеца за отстраняване на установените нередовности, като неизпълнението на това задължение от страна на въззивната инстанция представлява нарушение на съдопроизводствените правила.

Според въззивният състав, така както е уточнена исковата молба пред настоящата инстанция, претенциите са ясни като твърдения и искания и исковата молба подлежи на разглеждане по същество.