Протокол № 9847 от 28.06.2022, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 9847 гр. София, 23.06.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА

Сложи за разглеждане докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело № 20211110150695 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

При спазване разпоредбата на чл. 142 ГПК

На именното повикване в 10:34 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ – К. СП. К. – уведомен от предходно съдебно заседание, не се явява, не се представлява.

ОТВЕТНИКЪТ – *** – уведомен от предходно съдебно заседание, представлява се от адв. Б., с пълномощно по делото.

СВИДЕТЕЛЯТ – Р. Л. К. – редовно призован, явява се лично.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА молба от ищеца от 23.06.2022 г., с която се моли да се даде ход на делото, изразява се становище по съществото на спора, претендират се разноски и се представя договор за правна защита и съдействие, както и списък на разноските.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

АДВ. Б. – Да се даде ход на делото.

1

СЪДЪТ НАМИРА, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ

ПРИСТЪПИ към разпит на допуснатия свидетел на ответника.

СНЕМА самоличност на свидетеля, както следва:

Р. Л. К. – 45 г., българин, неосъждана, без дела и родство със страните.

СЪДЪТ предупреждава свидетеля за наказателната отговорност за лъжесвидетелстване по чл.290 НК.

СВИДЕТЕЛЯТ обеща да каже истината.

СЪДЪТ ВЪРНА личната карта на свидетеля.

На въпроси на АДВ. Б.:

СВИДЕТЕЛЯТ К. – Познавам Я.М., той беше служител във фирмата, до***о аз бях управител на „****. Той беше мой служител много отдавна, предполагам, че и към 2018 г. е работил там. Работеше ***о барман и понеже имах друг бизнес в ***, той караше храната към парти център – имах. Много ясно си спомням за инцидент през януари 2018 г., защото той ми се обади, каза ми, че, тръгвайки, когато е светнала зелената светлина, е тръгнал нагоре по булеварда, някакво момиче е решило да се върне обратно на пътя, аз изтръпнах викам: „Стана ли нещо?“, той каза: „Не, девой***а искаше да си ходи, но аз настоях да я закарам в „***“, защото знам, че така е редно.

Девой***а изглежда малка“. Аз му казах: „Правилно, отиваш в „***“, аз идвам веднага“. Отидох в болницата, май***а беше дошла, попитах: „Има ли станало нещо?“, май***а каза: „Не изглежда да има някакъв проблем“.

Полиция бяха викнали както си е редно, полицаят каза: „Сигурно ще го викаме за свидетел“, викам: „Да, добре, ок, каквото трябва“. Попитах май***а има ли нужда от нещо, тя каза: „Не, ако може само да ни върнете обратно в, мисля, че беше ***, около 11-то училище. Казах , че няма проблем, качихме 2 се всички в колата, оставихме девой***а при нейна приятелка, пред входа на някакъв блок, май***а я закарахме, доколкото си спомням, след това, малко по-напред, оставихме и нея и това беше. Аз видях тогава ***. Нямаше никакви наранявания и травми. Вижте, аз се чувствах отговорна, защото *** беше мой служител и имам 10 години опит в съдене на застрахователни компании в Щатите, това ми беше работата, когато живеех там и абсолютно детайлно разгледах, попитах, направих абсолютно всичко необходимо, от гледна точка на това, да съм сигурна, че няма някакъв проблем. Девой***а сама ми каза, че колата почти не я е закачила, просто се е спънала и е паднала до колата, защото е решила да не пресича булеварда, а да се върне обратно, защото е пуснал зеленият сигнал за колите. При положение, че и май***а тогава реши, че можем да я оставим при нейна приятелка, аз бях абсолютно шокирана колко вече години са това, че такова нещо е станало. Абсолютно заявявам, че девой***а нямаше абсолютно нищо по нея, май***а я пусна да си отиде при приятел***а, аз абсолютно се погрижих да съм сигурна, че имат моят телефон. Полицията в последствие не мисля, че са викали ***. Ако девой***а е имала някакви оплаквания, според Вас дали щеше да си отиде при приятел***а си. Нямаше нищо, нито в поход***а, нито някакви накуцвания. Абсолютно не. Не зная, не си спомням дали са правили някакви изследвания в болницата. Аз, когато пристигнах, май***а беше вече там и всичко беше приключило. Закарахме девой***а до приятел***а , после оставихме май***а, оставих телефона – служебния, в случай, че имат нужда от нещо, благодарих им, че не са вдигнали шум до небето, защото някой може да използва ситуацията, май***а каза: „Не се притеснявайте, момчето изглежда много точно, направило е каквото трябва, нищо не е станало, другият път ще внимава повече, ***о пресича“ и това беше.

АДВ. Б. – Аз нямам повече въпроси. Благодаря на свидетеля.

СВИДЕТЕЛЯТ К. – Моля да ми се издаде РКО за явяването ми в днешно съдебно заседание.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

3

ДА СЕ ИЗДАДЕ 1 брой РКО за сумата от 50 лв.

ИЗДАДЕ СЕ 1 РКО за сумата от 50 лв.

СЪДЪТ

ОСВОБОДИ свидетеля от залата.

АДВ. Б. – Нямам други искания.

СЪДЪТ НАМИРА делото за изяснено от фактическа страна, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. Б. – Уважаема г-жо Председател, моля да отхвърлите така предявените искове ***о неоснователни и недоказани. Претендираме сторените съдебно-деловодни разноски, за което представям списък по чл. 80 ГПК, ведно с фактура-извлечение от банкова сметка за реално заплатено адво***ско възнаграждение, както и разписка от вносна бележка за извършена услуга по отношение на представената от *** документация. Нямам възражения по списъка с разноски на ищцовата страна, дотолкова до колкото същият е при условията на безплатна правна помощ. Моля да ми бъде предоставена възможност за кратка писмена защита, в която подробно да изложа своите съображения.

СЪДЪТ

ПРЕДОСТАВЯ на ответника 10-дневен срок, считано от днес, за представяне на писмени бележки по делото.

СЪДЪТ ОБЯВИ, ЧЕ ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ С РЕШЕНИЕ.

4

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:44 часа.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ Секретар: _______________________

5