Решение № 447 от 23.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 447 гр. София, 23.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100511982 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 10631 от 20.06.2023 г. по гр.д. № 70352/202 г. Софийският районен съд е осъдил на основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ:

- В. Г. А. да заплати на „Топлофикация София” ЕАД сумата 1122,56 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия в апартамент № 20, находящ се в гр.

София, ж.к. ****, аб. № 135887, за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 23.12.2022 г. до изплащане на вземането; сумата 17,60 лв., представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 23.12.2022 г. до изплащане на вземането; като е отхвърлил иска за главницата за топлинна енергия за горницата до пълния предявен размер от 1141,59 лв. и за периода от 01.05.2019 г. до 31.08.2019 г., и исковете за сумата 179,07 лв., представляваща лихва за забава, начислена върху вземането за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 17.11.2022 г., и за сумата 4,01 лв., представляваща лихва за забава, начислена върху вземането за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 17.11.2022 г.;

- Е. Ц. А. да заплати на „Топлофикация София” ЕАД сумата 280,64 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия в апартамент № 20, находящ се в гр.

София, ж.к. ****, аб. № 135887, за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със 1 законната лихва от 23.12.2022 г. до изплащане на вземането; сумата 4,40 лв., представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 23.12.2022 г. до изплащане на вземането; като е отхвърлил иска за главницата за топлинна енергия за горницата до пълния предявен размер от 285,39 лв. и за периода от 01.05.2019 г. до 31.08.2019 г., и исковете за сумата 44,76 лв., представляваща лихва за забава, начислена върху вземането за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 17.11.2022 г., и за сумата 1 лв., представляваща лихва за забава, начислена върху вземането за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 17.11.2022 г.;

- Г. Ц. А. да заплати на „Топлофикация София” ЕАД сумата 280,64 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия в апартамент № 20, находящ се в гр.

София, ж.к. ****, аб. № 135887, за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 23.12.2022 г. до изплащане на вземането; сумата 4,40 лв., представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 23.12.2022 г. до изплащане на вземането; като е отхвърлил иска за главницата за топлинна енергия за горницата до пълния предявен размер от 285,39 лв. и за периода от 01.05.2019 г. до 31.08.2019 г., и исковете за сумата 44,76 лв., представляваща лихва за забава, начислена върху вземането за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 17.11.2022 г., и за сумата 1 лв., представляваща лихва за забава, начислена върху вземането за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 17.11.2022 г.

Всеки от ответниците е осъден да заплати на ищеца разноски съразмерно на уважената част от исковете, а ищецът е осъден да заплати на пълномощниците на всеки от ответниците адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Решението е обжалвано с въззивни жалби от всеки от тримата ответници в осъдителните спрямо тях части. И в трите жалби се излагат аналогични възражения - за недоказаност наличието на облигационно правоотношение с ищеца за доставка на топлинна енергия в процесния топлоснабден имот. Въззивниците поддържат, че по делото не са налице безспорни доказателства, че те са собственици на имота или носители на вещно право на ползване върху него, следователно не било доказано качеството им на потребители на топлинна енергия. Оспорват извода на съда, че представеното писмо от СО, Дирекция „Общински приходи” за подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ от наследодателя Ц.В., ведно с останалите писмени доказателства /списък на етажните собственици и главни отчети/ доказват притежанието на вещно право върху имота. Изтъкват също, че след като процесният абонатен номер се води на друго лице и всички документи – фактури, отчети и др. са на името на друго лице, следва да е налице облигационно правоотношение между ищеца и това друго лице. Считат, че е налице изключението, възприето в ТР № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, предвиждащо приоритетно значение на наличието на сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот пред възникването на това правоотношение по силата на закона. Поддържат, че страна по договора за доставка на топлинна енергия е лицето, което изрично е поискало откриване на партида на негово име 2 със заявление, подадено до доставчика. Въззивниците излагат и възражение, че не дължат суми за дялово разпределение, тъй като по делото не било доказано основанието за дължимост на цената на услугата дялово разпределение - конкретните извършени услуги, нито договорения размер и реалната стойност на тези услуги. Излага се и довод за липса на доказателства за изпадането на ответниците в забава.

С писмения си отговор въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД оспорва жалбите.

Третото лице-помагач „МХ Елвеко” ЕООД не изразява становище по въззивните жалби.

Срещу отхвърлителните части на решението въззивна жалба не е подадена от ищеца.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

”Топлофикация – София” ЕАД е предявило срещу В. Г. А., Е. Ц. А. и Г. Ц. А. искове за осъждането на всеки от тях да му заплати суми за доставена топлинна енергия в имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, в периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., за цена за извършената услуга дялово разпределение в периода от м.10.2019 г. до м.04.2021 г., мораторна лихва за забава върху сумата за топлинна енергия за периода от м.10.2019 г. до м.

04.2021 г. и върху сумата за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 17.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците за топлинна енергия и за дялово разпределение, считано от предявяване на иска до окончателното им изплащане, както следва:

- В. Г. А. – сумата 1141,59 лв. за доставена топлинна енергия; сумата 179,07 лв. мораторна лихва върху сумата за топлинна енергия; сумата 17,60 лв. за дялово разпределение; сумата 4,01 лв. мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение, които суми представляват 4/6 от общите дължими за имота суми;

- Е. Ц. А. - сумата 285,39 лв. за доставена топлинна енергия; сумата 44,76 лв. мораторна лихва върху сумата за топлинна енергия; сумата 4,40 лв. за дялово разпределение; сумата 1 лв. мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение, които суми представляват 1/6 от общите дължими за имота суми;

- Г. Ц. А. - сумата 285,39 лв. за доставена топлинна енергия; сумата 44,76 лв. мораторна лихва върху сумата за топлинна енергия; сумата 4,40 лв. за дялово разпределение; сумата 1 лв. мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение, които суми представляват 1/6 от общите дължими за имота суми;

В исковата молба се твърди, че ответниците са наследници на Ц.А.В., който е бил клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ в качеството му на собственик на гореописания топлоснабден имот. Сочи се, че по силата на чл. 63, ал. 1 от ОУ за продажба на топлинна енергия при смърт на клиент – физическо лице, наследниците му са длъжни да уведомят писмено продавача в срока по чл. 12, т.12 – чрез подаване на заявление за промяна на партидата. Твърди се, че в имота е доставяна топлинна енергия в процесния период, но не е заплатена стойността й, както и цената на извършената 3 от „МХ Елвеко” ООД услуга дялово разпределение. Претендираните от всеки от ответниците суми са съобразно наследствените им квоти.

Всеки от ответниците е подал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по идентични съображения. Същите излагат възражения, че не са потребители на топлинна енергия. Твърдят, че наследодателят им Ц.А.В. не е бил собственик или вещен ползвател на процесния имот. В представените от ищеца фактури и отчети други лице фигурирало като потребител и носител на партида. Изтъкват, че съгласно константната съдебна практика, при установено лице - потребител на топлинна енергия, искът спрямо други лица се отхвърля. Излагат и възражения за погасяване на исковете претенции по давност.

С определението по чл. 140 от ГПК като трето лице-помагач на страната на ищеца е конституирано „МХ Елвеко” ООД.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предмета на обжалване, въззивният съд намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149, вр. чл. 150, ал.

1 и чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

По така предявените искове следва да се установи, че в процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия, както и че ищецът е изпълнил задължението си, като е доставил конкретно количество топлинна енергия в процесния имот и е начислил суми за доставена енергия съобразно действащите към този момент разпоредби.

Клиенти на топлинна енергия съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, респ. битови клиенти по смисъла на т.2а пар. 1 от ДР на ЗЕ, са всички собственици и титуляри на вещно право върху топлоснабден имот. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и трети лица, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот по силата на договорно правоотношение със собственика или носителя на вещно право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото лице придобива качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди, респ. битов клиент по смисъла на т.2а пар. 1 от ДР на ЗЕ и дължи цената на доставената топлинна енергия на топлопреносното предприятие – ТР № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.

Собственикът или титуляр на вещно право на ползване на имот в режим на етажна собственост по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на 4

Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

Видно е от представеното удостоверение за наследници, че ответниците са законни наследници на Ц.А.В., починал на 11.02.2022 г., като първата е негова съпруга, а вторият и третият ответник са негови деца.

По делото е представено писмо от СО, Дирекция „Общински приходи” с вх. № 152669/31.05.2023 г., в което е отразено, че за процесния апартамент е подадена декларация по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ от Ц.А.В. и В. Г. А., които са декларирали, че са собственици на по ½ ид. част от имота.

Видно от представения протокол за проведено на 23.10.2008 г. Общо събрание на собствениците на етажна собственост на адрес гр. София, ж.к. „****, е взето решение за преминаване към дялово разпределение на топлинна енергия и възлагането й на „МХ Елвеко” ООД. В протокола се съдържа списък на етажните собственици с вписани брой отоплителни тела, топломери, водомери и обитаващи лица, съдържащ подписа на всеки от посочените титуляри. В този списък фигурира Ц.А.В. като собственик на апартамент № 20, аб. № 135887, като срещу името му е положен подпис. В представения списък на етажните собственици към протокола за проведено ОС на 12.07.2002 г. също фигурира Ц.А.В., като срещу името му е положен подпис.