Решение № 371 от 09.07.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 371 гр. София, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Д. Г. Цончев

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело № 20251800500033 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

С решение № 310 от 09.09.2024 г., постановено по гр.д. № 58/2023 г., РС-Костинброд е отхвърлил като неоснователен иска на ищеца „ЗК КОНЕКТИВ 92“ ЕООД, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление в гр. С., ж.к. „Р. К., бл. ..., вх. ., ет. ., представляван от управителя М. Т. Т. за осъждане на ответницата - К.

Б. С., ЕГН ********** с адрес: гр. К., ул. „ЖП .“ № .., да му заплати сумата от 3 800 /три хиляди и осемстотин/ лева, представляваща обезщетение на основание чл. 221, ал. 2 от КТ. „ЗК Конектив 92“ ЕООД, ЕИК .............. е осъдено да заплати на К. Б. С., ЕГН **********, сумата от 780 /седемстотин и осемдесет/ лева за направените разноски по делото.

Недоволен от така постановеното решение ищеца в първоинстанционното производство „ЗК КОНЕКТИВ 92“ ЕООД го обжалва, чрез адв. Д. П.. Твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалните правила. Навежда оплаквания, че РС-Костинброд не обсъдил 1 представеното писмо, с което на основание чл. 193 от КТ за изискани обяснения от ответника за нарушаване на трудовата дисциплина – неявяване на работа. Искането било изпратено до служителя с пратка на Еконт Експрес № .............. на адреса, посочен в трудовия договор.

В продължение на няколко дни адресът бил посещаван от куриери, които се опитвали да си свържат с ответника дори по телефон, но безуспешно, поради което пратката била върната на работодателя.

Излага, че бил поставен в невъзможност да поиска обяснения, тъй като работникът не бил намерен на адреса, който съобщил на работодателя си. По същество искането е да бъде отменено решението и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен. Претендира разноски.

Въззиваемата страна К. Б. С., чрез пълн. адв. Ц. З. от САК в депозирания отговор, оспорва жалбата. По същество моли да бъде потвърдено изцяло решението на първоинстанционния съд.

Претендира разноски.

За да се произнесе Софийският окръжен съд взе предвид следното:

Производството пред РС-Костинброд е образувано по предявен от „ЗК КОНЕКТИВ 92“ ЕООД против К. Б. С. иск, с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ, за осъждане на ответницата да заплати сумата от 3 800 /три хиляди и осемстотин/ лева, представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие.

Ответницата К. Б. С. е депозирала отговор, в който е оспорила предявения иск по подробно изложени съображения.

След самостоятелна преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, въззивната инстанция приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е допустима, подадена е в предвидения за обжалване срок от страна, която има интерес от обжалването и е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността и допустимостта на решението, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е 2 валидно и допустимо.

Предявен е иск с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ.

Съобразно нормата на чл. 221, ал. 2 от КТ при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието – при безсрочно трудово правоотношение и в размер на действителните вреди – при срочно трудово правоотношение. Целта на нормативната уредба е да поправи вредите, причинени на работодателя в резултат от виновното поведение на работника или служителя. За успешното провеждане на този иск следва да се установи при условията на пълно и главно доказване, че между ищеца и ответника е съществувало твърдяното трудово правоотношение, че същото е прекратено на посоченото в исковата молба основание – поради дисциплинарно уволнение. Размерът на обезщетението, което работникът дължи при дисциплинарно уволнение при безсрочно трудово отношение е определен в закона и той е равен на размера на брутното трудовото възнаграждение за срока на предизвестието. При срочно правоотношение действителните вреди се изчисляват върху брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето, през което работодателят е останал без работник или служител за същата работа, но за не повече от остатъка от срока на трудовото правоотношение.

Видно от трудов договор № ../.......... г., трудовото правоотношение между страните е възникнало на 19.07.2022 г., с уговорен неопределен срок на договора, като е уговорен изпитателен срок от 6 месеца в полза на работодателя. Уговореното месечно трудово възнаграждение на ответницата е в размер на 1 900 лева, за изпълнение на длъжността комисионер в заложна къща, с месторабота в гр. София при 6-часов работен ден и петдневна работна седмица.

Със заповед № .............. от .............. г., работодателят е наложил на ответницата дисциплинарно наказание „уволнение“, като със същата заповед е прекратено и трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ и е определено, че на основание 221 ал. 2 от КТ ответницата дължи обезщетение за двумесечно предизвестие в размер на две месечни трудови възнаграждения, или 3 общо 3 800 лева.

В заповедта е посочено, че дисциплинарното наказание се налага заради неявяване на ответницата на работното си място на 09ти и 10-ти август 2022 г., без да е представила документ, оправдаващ отсъствието й. В заповедта е посочено, че от ответницата е поискано обяснение по реда на чл. 193 от КТ, но не е открита на адреса при търсенето й от куриера в продължение на няколко дни.

Основният спорен въпрос е дали тази заповед е била връчена на ответника, каквито възражения се съдържат в депозирания отговор на исковата молба.

Съгласно чл. 195, ал. 2 и ал. 3 КТ, изявлението на работодателя за налагане на дисциплинарно наказание поражда действие с достигане на изявлението до адресата. Писменото изявление на работодателя за налагане на дисциплинарно наказание може да бъде връчено лично срещу подпис на лицето или чрез пощенска услуга чрез изпращане на препоръчано писмо с обратна разписка. В последния случай, за да се приеме, че изявлението е достигнало до адресата работодателят следва да е изпратил препоръчаното писмо на адреса, посочен от работника и пощата да удостовери доставянето на писмото на адреса. Обстоятелството дали работникът е променил адреса, посочен от него на работодателя или не е предприел действия за получаване на пощенската пратка е без правно значение. В този смисъл е практиката на ВКС в решение № 283 от 06.04.2010 г. по гр. д.

№ 50782009 г. на ІІІ г. о. и решение № 39 от 09.02.2012 г. по гр. д. № 410/2011 г. на ІІІ г. о., в които е прието, че при невъзможност заповедта да бъде връчена на работника, работодателят му я изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка и в този случай наказанието се смята за наложено от деня на нейното получаване. За да е осъществено надлежно връчване по пощата не е необходимо да е извършено лично на получателя. Редовно е и всяко връчване, което е допустимо съобразно общите правила, уредени в чл. 42 и чл. 44 ГПК, както и съобразно специалния закон - чл. 36 от Закона за пощенските услуги. (в този смисъл и решение № 35 от 07.05.2012 г. по гр. д. № 1877/2010 г., г. к., ІV ГО на ВКС).

В случая, работодателят с писмо изх. № .../.......... г. е изискал от 4 работника писмени обяснения, като е определил срок за представянето им – до 22.08.2022 г. Видно от представена от Еконт справка, товарителница № ............../.............. г. е върната на 25.08.2022 г., поради „отсъствие на получател“. В електронна база данни на Еконт не фигурира информация за пратка с номер № .............., поради което съдът приема, че процесната заповед за уволнение не е съобщена на ответницата.

Няма пречка заповедта за уволнение да бъде връчена редовно в хода на процеса - това е факт от значение за спорното право (завършва фактическия състав на прекратяване на трудовото правоотношение), поради което настъпването му в хода на процеса следва да бъде съобразено при решаването на делото с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Нещо повече, в отговора на исковата молба ответницата изрично завява, че на 20.04.2023 г. е получила исковата молба с приложенията и разбрала, че със заповед от 11.08.2022 г. е дисциплинарно уволнена.

Ето защо следва да се приеме, че дори заповедта за уволнение да не е била получена извънсъдебно, то същата несъмнено е връчена на служителя в хода на процеса заедно с исковата молба и приложенията към нея, поради което към настоящия момент трудовото правоотношение между страните е прекратено на посоченото от ищеца основание (така и Решение № 875 от 13.02.2025 г. по в. гр. д. № 3056/2024 г. на СГС; Решение № 253 от 15.01.2025 г. по в. гр. д. № 5251/2024 г. на СГС и др.).

Съображенията, че за основателността на иска следва работодателят да докаже законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание и спазването на процедурата по налагането му, са ирелевантни, защото липсват данни ответникът да е оспорил същите пред работодателя или пред съда по надлежния ред (чл. 344 от К Т ) , поради което не може инцидентно да се проверява законосъобразността на заповед за уволнение и спазването на изискванията към процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, след като уволнението не е било атакувано с конститутивен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в законоустановения срок.

Ето защо, за съда съществува задължение да се съобрази с 5 настъпилата вследствие на уволнението промяна. Тоест, след като дисциплинарното уволнение не е отменено по съдебен ред, то е възникнало за работодателя вземане за обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ, което има за цел да го възмезди поради прекратяването на трудовото правоотношение без предизвестие. Размерът на брутното трудово възнаграждение е определен в т. 5 (1900. 00 лв. съвпада с основно трудово възнаграждение, тъй като е посочено, че служителят има 0г.0м. професионален опит) от процесния договор, а срокът за предизвестие е определен в т. 10 (60 дни). От тук съдът приема за установено, че между страните е съществувало безсрочно трудовото правоотношение, прекратено от работодателя със заповед за дисциплинарно уволнение, което обуславя извод за основателност на предявената претенция по чл. 221, ал. 2 КТ за обезщетение в размер на двумесечното брутно трудово възнаграждение на работника, което възлиза на 3800. 00 лв.

Поради това, че изводите на настоящия състав не съвпадат с тези на РС-Костинброд, обжалваното решение следва да се отмени и постанови друго, с което предявения иск бъде уважен.

По отговорността за разноски:

С право на такива разполага въззивникът, който е доказал сторени разноски в размер на 832.00 лева за първоинстанционното производство и 76.00 лева за въззивното производство.

Воден от горното, Софийският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 310 от 09.09.2024 г., постановено по гр.д.

№ 58/2023 г., по описа на РС-Костинброд, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА по предявения осъдителен иск, с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ, К. Б. С. с ЕГН: ********** от гр. К., ул. „ЖП .“ № .. да заплати на „ЗК КОНЕКТИВ 92“ ЕООД, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление в гр. С., ж.к. „Р. К., бл. ..., вх. ., ет. ., сумата от 3800. 00 лв. /три хиляди и осемстотин/ лева, представляваща обезщетение за неспазено двумесечно предизвестие по прекратен със 6 заповед № ............../11.08.2022 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, трудов договор № 10/19.07.2022 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по делото в общ размер от 908, 00 лв. /деветстотин и осем/ лева.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________