Протокол № 152 от 13.03.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 152 гр. Пазарджик, 13.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Димитър П. Бозаджиев

ИВАНИНА ИГН. ИВАНОВА при участието на секретаря Петя Кр. Борисова и прокурора С. Д. П.

Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20245200500119 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

За жалбоподателя Прокуратура на Република България, редовно призована, се явява прокурор С. П. - Прокурор в ОП - Пазарджик.

Отв.С. К. не се явява. Не се явява и процесуалния му представител, редовно призован. Постъпило е писмено становище. Не възразяват по хода на делото и нямат доказателствени искания. Изразяват становище, че оспорват въззивната жалба, като заявяват, че подробни съображения в тази насока са изложили в отговора на същата.

Прокурор П.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. За днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, поради което и на основание чл.142,ал.1 от ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С решение на Районен съд В. , постановено по гр.д.№364 по описа за 2022 година е осъдена Прокуратурата на Република България, гр. С., бул. „В.“ 1

2 да заплати на С. В. К., с ЕГН **********, с настоящ адрес: град В., ул. „Н.

В.” № 45, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата от 3500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на обвинение в извършване на престъпление, за което досъдебно производство № 367 ЗМ 482/2019г., по описа на РУ В. и № 1054/2019г., по описа на Районна прокуратура Пазарджик, Териториално отделение В., е прекратено на основание чл. 243, ал.1, т.2 от НПК с Постановление от 17.02.2021 г. , поради това, че обвинението не е доказано, ведно със законната лихва върху нея от датата на предявяване на иска-25.04.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

Осъдена е Прокуратурата на Република България, гр. С., бул. „В.“ 2 да заплати на С. В. К., с ЕГН **********, с настоящ адрес: град В., ул. „Н. В.” №45, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 7 лв., представляваща разноски в производството.

Осъдена е Прокуратурата на Република България, гр. С., бул. „В.“ 2 да заплати на адв. С. Й. М., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 560 лв., представляваща разноски в производството.

С решение по реда на чл.247 ал.1 от ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка , като съдът се е произнесъл с като е отхвърлил иска до размер на 5000 лева ,в какъвто е предявен.

Така постановеното решение е обжалвано от Прокуратурата на Република България, чрез представител на Районна прокуратура Пазарджик в осъдителната му част.

Излагат се оплаквания, че решението в осъдителната част срещу Прокуратурата на Република България е неправилно, поради нарушаване на материалния закон, съществено нарушаване на процесуални правила и необоснованост.

Въпреки обективната отговорност по ЗОДОВ, в конкретния случай прокуратурата действала законосъобразно и съобразно правомощията си, вменени й с Конституцията на Република България, Закона за съдебната власт и Наказателно - процесуалния кодекс.

Вредите, които претендира С. В. К. не били доказани по основание, по размер, и като пряка последица от действията на Прокуратурата на Република България.

2

За реализиране на отговорността по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, се изисквало освен наличието на обвинение, и образуваното наказателно производство да бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, тоест наказателното производство да е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1, от НПК, във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК, или да е прекратено поради това че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано, тоест да е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 от НПК, във вр. с чл.24, ал.1, т.3 и т.2 от НПК. В случая наказателното производство, водено срещу ищеца С. В. К. било прекратено на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК - че обвинението не е доказано.

Не било установено наличието на действително претърпени вреди, доколкото изложеното от ищеца представлявало по - скоро негови субективни възприятия, а не реално настъпили неимуществени вреди, а и освен това описвали едно нормално съС.ие на негативни преживявания, които всяко едно лице, спрямо което се води наказателно производство би имало и които не следвало да се вменяват в отговорност на прокуратурата. Липсвала и причинна връзка между твърдяното като неоснователно наказателно преследване и настъпилите вреди.

Не била доказана връзката на твърдените вреди с повдигнатото обвинение.

Наказателното производство приключило в разумен срок.

Повдигнатото обвинение не било за тежко умишлено престъпление,като била взета най-леката мярка за неотклонение. Нямало интензивно провеждани действия в производството.

Размерът на определеното обезщетение за неимуществени вреди бил завишен и не отговаря на принципа на справедливостта.

Присъденото обезщетение не съответствало на описанието на вредите, на съдебната практика в подобни случаи/включително и тази на ЕСПЧ/, на икономическия стандарт на живот в страната през последните години, при наличие на масова безработица, липса на средства в бюджета и т.н.

Според съдебната практика, размерът на обезщетението за неимуществени вреди бил свързан с критерия за справедливост, дефиниран в чл.52 от ЗЗД, като справедливостта не се възприема като абстрактно 3 понятие, а се извежда от преценката за конкретните обстоятелства. В случаите на причинени неимуществени вреди по чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, от значение било как обвинението в извършване на престъпление се е отразило върху здравето, личния живот, чувствата, честта и достойнството на увредения.

Присъденото обезщетение било завишено и не било съобразено с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и с трайната съдебна практика.

Изложени са доводи и относно прекомерност на разноските.

Подържа се още ,че Прокуратурата на Република България би следвало също да бъде освободена от отговорност и смисъла на чл.5, ал.1 от ЗОДОВ, или най - малкото е приложим чл.5, ЗОДОВ, тъй като ищеца допринесъл и е станал причина за воденото производство срещу него.

Молят решението да бъде отменено и иска отхвърлен , евентуално – да бъде намален размера на обезщетението.

С определение от 16.01.2024 година , съдът е оставил без уважение молбата по чл.248 от ГПК , инкорпорирана във въззивната жалба.

Постановеното решение по реда на л.247 от ГПК и определението по чл.248 от ГПК не са обжалвани.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца К. ,чрез процесуалния му представител адв. М..

Счита за неоснователни доводите ,че Прокуратурата на РБ не следва да носи отговорност , тъй като производството е прекратено на основание чл.

243, ал.1, т.2 от НПК .В Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005г. по тълк. д. № 3 / 2004 г. на Върховен касационен съд, ОСГК, - т.7 било прието, че съответния правозащитен орган отговаря и в случаите, когато производството е прекратено поради недоказаност на обвинението, тоест това основание се приравнявало на липсата на извършено престъпление.

В константната практика на ВКС било прието, че обезщетение за неимуществени вреди се дължи и когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй като е нормално такива вреди да са търпени (така решение № 427 от 16.06.2010 г. по гр. дело № 273/2009 г., на ВКС, III ГО, решение № 457 от 25.06.2010 г. по гр. дело № 1506/2009 г. на ВКС, IV ГО, и други). Поради това, при наличието на прекратено наказателно производство по повдигнато 4 обвинение срещу К., за извършено престъпление, без съмнение за него са произтекли неимуществени вреди.

Приемат , че определения от съда размер на обезщетението от 3500 лв. е справедлив и съобразен и с икономическия стандарт на живот на гражданите. Тази сума представлявала около 5 минимални месечни възнаграждения установени за Р България, към момента на депозиране на отговора и на 3 минимални месечни възнаграждения към момента на провеждане на откритото съдебно заседание.

Производството продължило около една година и следвало да се отчете икономическия растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на деликта.

При привличането на ищеца като обвиняем била направена и криминалистическа регистрация, поради която той е търпял и унизително отношение в процеса на снемане на отпечатъци и фотографирането му с номер на престъпник, който да държи в ръцете си.

Подържа, че въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Прокурор П.: - Нямам възражение по доклада. Поддържам жалбата.

Нямам доказателствени искания и няма да представям доказателства.

Съдът счете делото за изяснено, затова

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

Прокурор П.: Уважаеми окръжни съдии, поддържам така внесената жалба от представителя на РП – В., като я поддържам досежно изложените в нея обстоятелства, че е неправилно първоинстанционното решение, доколкото считам, че същото при определяне размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е завишено. Категорично налице са основания за ангажиране отговорността на държавата по конкретния текст, който е възведен като основание на иска, но считам, че така определеното обезщетение за неимуществени вреди е завишено, доколкото не се установява 5 и не се доказват някакви чрезвичайни и сериозни увреждания в здравословен и психически план, извън нормалните такива за ситуацията, в която е бил попаднал ищеца. С оглед на това наше становище, което считам, че е съобразено с доказателствения материал, аз моля да измените първоинстанционното решение като намалите размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, като считам, че едно обезщетение в размер на 1000 лева отговаря на претърпените от страна на ищцовата страна увреждания.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.

ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен срок до 13.04.2024г.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.10 часа.