Решение № 209 от 22.02.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Варна, 21.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Ил. Писарова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Мая Т. Иванова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно гражданско дело № 20213100502787 по описа за 2021 година намира следното:

Производството е по чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№298280 от 16.09.2021г., подадена от ЕТ Г.И.Д. – МАРКЕТ – И.К. срещу решение №262489/30.08.2021г., постановено по ГД №654/2021г. на ВРС, с което съдът е приел за установено в отношенията между страните, че ЕТ дължи на ищеца СЛЪНЧЕВ БРЯГ АД, общ.Несебър, сумата 2403.09 лева, представляваща остатък от дължима наемна цена за ползване на терени и стълбове за улично осветление за разполагане на рекламни елементи, в период от 27.08.2018г. до 27.08.19г. съгласно Договор за разпространение на реклама рег.№И5-00М-39/27.07.2016г., изменен с анекс №И53-00М31/15.08.2017г. и Анекс №И53-00М-31 от 30.07.2018г., ведно със законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба на 29.10.20г. до окончателното изплащане на задължението както и обезщетение за забава в размер на 214.28 лева, изчислено за периода от 12.09.19г. до 12.03.2020г. и от 13.06.20г. до 28.10.2020г., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ЧГД №13724/2020г. по описа на ВРС, на основание чл.79 вр.чл.232, ал.2 ЗЗД и чл.422 ГПК.

С решението си съдът е признал за неистински анекса от 30.07.18г. към договор за разпространение на реклама от 27.07.2016г. в частта за положения подпис за ЕТ като този документ е изключен от доказателствата по делото. В тази част решението не е предмет на обжалване.

1

В жалбата се твърди, че решението на ВРС е неправилно. Оспорва се размерът на задължението ведно с изчислените върху главницата лихви като се твърди, че съдът е достигнал по погрешни правни изводи въз основа на неправилна интерпретация на приложените от страните доказателства. Посочените стойности на задълженията в анекса и фактурата са некоректни, тъй като наемът е уговорен за сезонно плащане, а не за годишно такова. Въззивникът твърди, че въз основа на решението на ВРС същият дължи повече от предоставеното му за реално ползване. Твърди се, че между страните не е налице действително уговорена цена в анекса от 30.07.2018г., със съгласие на ответника.

Въззивникът оспорва задължението за плащане на лихви за периода от август до декември 2018г. Оспорва извода на съда, че осчетоводяването на процесната фактура при ответника в сметка 401 сочи на несъмнено признание на задължението. Поддържа, че съответните РИЕ са ползвани сезонно, поради което и размерът по фактурата следва да бъде преизчислен.

Оспорва се като неправилен извода на съда, че наемна цена по анекса от 30.07.2018г. се дължи от ответника, считано от м.12.2018г. Решението на първата инстанция се оспорва с твърдения, че същото се базира на един оспорен документ и установено неавтентичен анекс от 30.07.18г. като изчислените главници и лихви са погрешно калкулирани. Претендира се отмяна на решението изцяло като се вземат предвид от въззивния съд и приложените с жалбата писмени доказателства – договор за наем на рекламно съоръжение, Приемопредавателен протокол за демонтиране на РИЕ; електронно писмо за демонтажа и копие от фактура за извършване на последния. С допълнителна молба въззивникът уточнява, че обжалва решението на РС за главницата в размер на 2403.09 лева – остатък от дължима наема цена както и за присъдените лихви, които са изчислени върху невярна база и за период от поне четири месеца преди изискуемостта на главницата по фактурата от м.12.2018г.

В срока за отговор е постъпило становище на насрещната страна СЛЪНЧЕВ БРЯГ АД, с което се оспорва основателността на жалбата. Въззиваемата страна поддържа, че всички уговорки между страните са валидни като в самия договор е предвидена възможност за едностранна индексация. Поддържа че ищецът като собственик на алейната мрежа в комплекс Сл.бряг -изток e изпълнил задължението си да предостави на ответника възмездното право да извършва рекламно-информационна дейност като предлага, договаря и разполага ползването и от трети лица на рекламни форми от инфраструктурата на комплекса като ответникът не е изпълнил насрещното задължение за заплащане на цената на уговореното право. Прави се довод, че дори изключването на анекса от доказателствата по делото не променя основанието на задължението, а именно договор от 27.07.2016г. и изменението му. Твърди се, че в нито един момент ответникът не е бил ограничаван в ползването на обекта като представените от последния писмени доказателства с жалбата нямат отношение към спора, евентуално доказват ползването на предоставената инфраструктура на комплекса за рекламна дейност. Сочи, че от страна на ответника е налице признание в отправено до ищеца писмо от 20.11.2018г., където се установява ползването на обектите. Освен това, страната твърди, че договорът е сключен за срок от три години на годишна база с изрична клауза за индексация на цената, с която наемателят се е 2 съгласил. Претендира се потвърждаване на съдебното решение ведно с присъждане разноските по делото за въззивна инстанция вкл. ю.к.възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът ЕТ се представлява от упълномощения Д.К., съпруг на представляващия ЕТ, на основание чл.32 ГПК, който поддържа жалбата.

За насрещната страна СЛЪНЧЕВ БРЯГ АД се явява ю.к. Д., която оспорва жалбата и поддържа отговора.

За да се произнесе по спора съдът прецени, че производството е било образувано пред РС -Варна по предявен иск от Слънчев бряг АД срещу ЕТ Г.И.Д.Маркет – И.К., представлявано от И.Г.К., за установяване вземане на ищеца за сумата от 2403.09 лева, главница по договор за наем, дължим за периода 2018/2019г. ведно със законна лихва в размер на 214.28 лева, начислена за периода от 12.09.2019г. до 12.03.20г. и от 13.06.20г. до 28.10.2020г., с изключения на периода, обхванат от обявеното в страната извънредно положение. Предмет на претенцията са и законните лихви върху главницата от завеждане на иска до окончателното изплащане на задължението.

Твърди се, че за процесните суми е издадена заповед за изпълнение по ЧГД №13724/2020г. на ВРС, на основание чл.410 ГПК като срещу заповедта е постъпило възражение от длъжника, което обосновава интереса от иска по чл.422 ГПК.

В исковата молба ищецът сочи като основание на вземането си Договор за разпространение на реклама, сключен между страните на 27.07.2016г., изменен с анекси от 15.08.17г. и от 30.07.2018г. като претендираната главница представлява остатък от дължим наем за предоставени за възмездно ползване терени и стълбове за разполагане на рекламни форми – пилони РИЕ и табели по стълбове за улично осветление върху територията на к.к.Слънчев бряг – изток. Твърди се, че договорът е сключен за срок от 3 години, т.е. до 27.07.2019г. Ищецът твърди, че като собственик на комплекса и алейната мрежа е предоставил на ответника възмездно ползване на инфраструктурата и правото да предлага, разполага и да договаря ползването от трети лица /рекламодатели/ на посочените по-горе рекламни форми: пилони РИЕ 2 бр. с посочени номера и разположение в схемата на комплекса на централна алея, с конкретно местоположение както и 13 бр. табели по стълбове за улично осветление, от които 5 бр. на Супермаркет Диамант и 6 бр. в зона Изток, общо 11 бр. РИЕ табели на стълбове. Уговорена била обща годишна цена от 3 496.00 лева без ДДС, или 4195.20 лева с ДДС. Съгласно чл.4, ал.5 от договора, задължението следвало да се заплаща на вноски, както следва: първа вноска от 50% до 26.08 на съответната година; втора вноска от 50% до 09.09 на съответната година. При забава сумата се дължи ведно с неустойка съгласно раздел VII от договора. Твърди се, че е останала дължима сума за плащане на наемна цена в размер на 2403.09 лева, за която на ответника били изпращани две писма. Същият бил поканен да плати и дължимата лихва, която до август 2020г. възлизала на 236.98 лева. Въпреки отправените покани, вкл. на ел.поща на ответника, последният не е заплатил задължението си, поради което за същото било подадено заявление по чл.410 ГПК. Въз основа на същото била издадена заповед за изпълнение на 3 парично задължение по ЧГД №13724/2020г. на ВРС.

Ищецът твърди, че въз основа на подписан анекс към договора от 30.07.2018г., за периода от 27.08.18г. до 27.08.2019г., била издаден фактура №12468/31.12.2018г. за сумата от 3496 лева без ДДС. Твърди се извършено частично плащане и остатък от 2 403.09 лева, която сума се дължи за периода от 12.09.2019г. /датата на частично плащане/ до 12.03.2020г.

/датата на извънредното положение в РБ/ и съответно от 13.06.2020г. до 28.10.2020г.

/подаване на заявлението по чл.410 ГПК/.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва основателността на иска в частта относно неговия размер. Ответникът оспорва подписването на анекса от 30.07.18г., поради което твърди, че между страните не е приет посочения там начин на изчисляване на възнаграждението по договора. Оспорва предоставянето на обектите за ползване за процесните периоди, вкл. за тези извън летния сезон. Евентуално твърди, че искът за главницата би бил основателен до размера от 2000.20 лева, тъй като противно на посоченото в исковата молба ответникът е заплатил освен посочените 505.40 лева и допълнително сумата от 1689.60 лева по фактурата от 12.09.2019г.

Последното плащане е направено на м.09.2019г. Поради изложеното се оспорва размера на задължението както на главницата, така и на лихвите. Прави се възражение, че договорената цена следва да бъде намалена като се преизчисли само за пет активни месеца през летния сезон, по отношение на 5 бр. табели на супермаркет Диаманд. Поради изложеното ответникът претендира отхвърляне на исковете.

Въз основа на изложеното, като взе предвид събраните доказателства, твърденията и възраженията на страните, в пределите на въззивното обжалване, въззивният състав намира за установено следното:

При преценка редовността на жалбата съдът констатира, че същата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, в преклузивния срок, от надлежна страна, чрез редовно упълномощен процесуален представител, съобразно изискванията за редовност на жалбите.

На тези изисквания отговаря и постъпилия срещу жалбата отговор на насрещната страна.

Поради това ВЖ е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269 ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, които се изразяват в твърдения за неправилност на първоинстанционното решениe по отношение крайния извод на съда за размера на дължимата главница и лихви по договора за разпространение на рекламна дейност.

В първата инстанция, още с отговора на исковата молба, ответникът е оспорил 4 размера на двете претенции като същевременно е направил признание за главницата, но за по-малък размер като твърди погасително плащане на две вноски. Направените с жалбата твърдения за неизползване на обектите /РИЕ/ целогодишно е въведено още с отговора, макар не като основно възражение, поддържано и с жалбата.

След обстоен анализ на възраженията на въззивника, направени пред първа инстанция и с въззивната жалба, съдът намира, че същият оспорва единствено частта от договорената наемна цена за обектите тип табела на стълбове, дължима за 2018г./2019г., които общо /на първа улица и в район -изток/ са 11 бр. Оспорването касае както цената на ползване, така и срока, за който е уговорена тази цена, съответно дали обектът се ползва целогодишно или сезонно. Конкретните възражения на ответника визират РИЕ на супермаркет Диаманд. За същия съдът констатира, че попада в зоната на ул.първа, с уговорена годишна цена за ползване.