Определение № 629 от 02.03.2023, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 12/2023
- Вид
- Определение № 629
- Подписан
- 02.03.2023
- В сила
- 02.03.2023
- Състав
- Вяра Иванова Камбурова, Галя Василева Белева, Димитър Пенчев Стоянов
Цитирани разпоредби
- чл.278, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.32, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.413, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.36, ал.2 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 629 гр. Бургас, 02.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Вяра Ив. Камбурова
Членове:
Галя В. Белева
Димитър П. С.ов като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20232100500012 по описа за 2023 година
Делото е образувано по частна жалба, подадена от адв.Х. И. като пълномощник на „Юробанк България“ АД, против заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 3252 от 25.10.2022 г. по ч.гр.д.№ 6797 по описа за 2022 г. на Бургаския районен съд, в частта за разноските, с която е отказано издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 589,51 лв. Развити са подробни съображения в подкрепа на становището на страната, че обжалваният акт е неправилен и незаконосъобразен. Моли въззивната инстанция да отмени обжалваното разпореждане в отхвърлителната му част, като вместо това да постанови издаване на заповед за изпълнение, да се допусне незабавно изпълнение и да се постанови издаване на изпълнителен лист и за заплатеното от банката заявител минимално адвокатско възнаграждение в размер на 589,51 лв. с ДДС. Представя доказателства.
Частната жалба е с правно основание чл.413, ал.1 от ГПК.
Бургаският окръжен съд, след като взе предвид становището на жалбоподателя и съобрази доказателствата по делото, с оглед приложимите разпоредби на закона намира за установено следното:
Заповедното производство по ч.гр.д.№ 6797 по описа за 2022 г. на Районен съд гр.Бургас е образувано по заявление от „Юробанк България” АД с ЕИК ****, подадено чрез пълномощника адв. Х. И. /адвокатските дружества не могат да бъдат пълномощници пред съд- чл.32, т.1 ГПК/, за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК против С. С. С. от гр.Бургас за парично задължение в размер на 7464,61 лв. по договор за потребителски кредит от 6.04.2020г., включващо главница- 6226 лв., възнаградителна лихва- 436,44 лв. и мораторна лихва от 802,17 лв., ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда.
Заявителят е поискал и присъждане на деловодни разноски, включително адвокатско 1 възнаграждение в размер на 589,51 лв. с ДДС.
Към заявлението са приложени пълномощни (л.15-17), от които е видно, че Д.Ш. и М.В. – съответно Изпълнителен директор и прокурист на банката са упълномощили Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ да представлява банката и да осъществява процесуално представителство дружеството пред всички съдилища и съдебни инстанции във връзка с подаване на заявления за издаване на заповеди за изпълнение по чл.410 и чл.417 от ГПК /т.1/, а в т.8 от пълномощното е предвидена възможност дружеството да преупълномощава други адвокати от дружеството с правата по същото пълномощно. С такова пълномощно адвокатското дружество е преупълномощило адв.Х. И. да представлява „Юробанк България“ ЕАД пред всички съдебни съдилища на територията на Република България във връзка с подаването на заявления за издаване на заповеди за изпълнение по чл.410 и чл.417 ГПК.
Приложено е и преводно нареждане за кредитен превод от 13.10.2022г. (л.19), от което се установява, че банката е превела по сметката на Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ сумата от 589,51 лв. с основание „********** А.И. С. С. С.“.
Цитираните по-горе пълномощни и документ за платен адвокатски хонорар с основание – изпълнителен лист против С. С. С. с ЕГН:********** /което лице е идентично с длъжника в настоящото производство/, са описани като приложения към заявлението.
На 25.10.2022г. Бургаският районен съд е издал заповед № 3252 за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, като е разпоредил длъжникът да заплати на заявителя сумите и лихвите, посочени в заявлението, както и разноски в размер на 149,29 лв., представляващи държавна такса. В разпореждането е посочено, че на заявителя се следват само присъдените разноски, с изключение на адвокатския хонорар, поради липса на договор, респ. други доказателства, установяващи уговарянето, а и заплащането на такъв в претендирания размер, съгласно чл.36, ал.2 от ЗАдв и ТР 6/2013, ВКС.
Видно от отбелязването върху заповедта, на 26.10.2022г. в полза на заявителя е издаден изпълнителен лист за процесните суми, както и за разноски в размер на 149,29 лв.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 23.11.2022 г., като в нея е посочено, че подлежи на обжалване в частта за разноските в едномесечен срок от връчването.
Частната жалба, по която е образувано настоящото дело е подадена на 30.11.2022г.
При така установената фактическа обстановка Бургаският окръжен съд приема следните фактически и правни изводи:
Частната жалба е подадена в законния срок от надлежно упълномощен процесуален представител на страна, която има правен интерес от обжалването на заповедта за изпълнение в частта за разноските. Същата е редовна и допустима, поради което не са налице пречки за разглеждането й по същество.
Съгласно задължителното за всички съдебни инстанции разрешение, дадено в т.7 от ТР №4/18.06.2013г. по тълк.д.№4/2013г. на ВКС, ОСГТК, когато произнасянето на заповедния съд по разноските е погрешно- несъобразено с правилата на чл.78 ГПК, включително, когато не са присъдени всички направени разноски в полза на страната, която има право на такива, заинтересуваната страна разполага с изрично уредената в чл.413, ал.1 2
ГПК възможност да подаде частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските.
Настоящият казус покрива изцяло втората от цитираните хипотези.
Безспорно е, че районният съд е уважил заявлението на частния жалбоподател по чл.410 ГПК като е издал заповед за изпълнение за претендираните от него суми за главницата, договорната лихва, мораторната лихва и законната лихва от подаване на заявлението. При това положение, на заявителя се дължат всички направени по делото разноски- така чл.78, ал.1 ГПК.
С оглед на представените пред първоинстанционния съд доказателства, правилно районният съд е приел, че не е налице доказателство – договор, който да установява, че страните са уговорили претендирания размер на адвокатското възнаграждение. Неправилен е изводът му, че липсват доказателства за плащането му- това е платежното нареждане от 13.10.2022г.
Пред въззивната инстанция са представени допълнителни доказателства- рамков договор, анекс №1 към него, споразумение към рамковия договор, както и договор за правна защита и съдействие с дата 13.10.2022г., от които се установява, че за подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу С. С. С., банката- заявител и адв.Х. И., като представител на „Адвокатско дружество Ч., П. и И.“, са уговорили банката да заплати възнаграждение в размер на 589,51 лв. по банков път, като в договора е отразено, че сумата е заплатена изцяло по банков път.
Тези нови доказателства са допустими- така чл.278, ал.2 ГПК и ТР №6/2017 от 15.01.2019г. по тълк.д.№6/2017г. на ОСГТК на ВКС.
Ето защо, с оглед представените пред настоящата инстанция нови доказателства, Бургаският окръжен съд приема, че е налице основание в полза на частния жалбоподател да бъде присъден пълния размер на платените от него по заповедното производство разноски, включително за адвокатско възнаграждение в размер на 589,51 лв.
Заповедта за изпълнение следва да се отмени в частта, с която е отказано присъждане на адвокатско възнаграждение, а вместо това въззивният съд следва да разпореди издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и за сумата от 589,51 лв.адвокатско възнаграждение за заповедното производство.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 3252 от 25.10.2022г., издадена по ч.гр.д.№ 6797 по описа за 2022 г. на Бургаския районен съд В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ- с която е отказано С. С. С. да заплати на „Юробанк България” ЕАД адвокатско възнаграждение за заповеднот опроизводство, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „Юробанк България” ЕАД с ЕИК ****, заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК против длъжника С. С. С. с 3
ЕГН:**********, от гр.Б****** и за сумата от 589,51 лв. (с включен ДДС), представляваща разноски по ч.гр.д.№6797/2022г. по описа на БРС- адвокатско възнаграждение.
ПОСТАНОВЯВА НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЗАПОВЕДТА.
Да се издаде изпълнителен лист и за сумата от 589,51 лв., за което да се извърши отбелязване върху заповедта за изпълнение, извлечението от счетоводните книги и оригиналния екземпляр от договора за кредит, налични в делото на БРС.
Връща делото на Бургаския районен съд за изпълнение на настоящото определение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4