Определение № 3041 от 27.06.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3041 гр. Варна, 27.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Деница Славова

Весела Гълъбова като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно частно гражданско дело № 20253100501253 по описа за 2025 година Производството по делото е образувано по частна жалба на М. Й. И. против Определение № 4684/07.04.2025 г. по гр.дело № 5729/2024 г. по описа на ВРС, XLIII състав, с което е оставена без уважение молбата й за изменение на Решение № 239/20.01.2025 г. по описа на ВРС, XLIII състав в частта за разноските, на основание чл. 248 от ГПК.

Навеждат се твърдения, че постановеното от ВРС определение противоречи на материалния закон и е необосновано. Счита, че участието в производството на процесуалния представител на насрещната страна се изразява в изготвяне на отговор на исковата молба и присъствие в едно съдебно заседание. Намира, че са налице основания за редуциране на заплатеното адвокатско възнаграждение от ответницата от 2000 лева на 513.40 лева. Отправя се искане за отмяна на горното определение и постановяване на друго, с което молбата по чл. 248 от ГПК да бъде уважена.

Ответницата П. П. М. депозира отговор на частната жалба в срока по чл.

276, ал. 1 от ГПК, с който изразява становище за неоснователност на същата и се отправя искане за оставянето й без уважение.

По допустимостта на частната жалба:

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежен пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

От фактическа страна настоящият състав намира за установено следното:

Производството по гр.дело № 5729/2024 г. по описа на ВРС, XLIII състав 1 е образувано по евентуално обективно съединени искове на М. Й. И. против П. П. М. за осъждане ответницата да заплати, както следва: 1/ сумата от 500 лева, представляваща дължима сума по устен договор за заем от 14.052019 г., на основание чл. 240 от ЗЗД, 2/ сумата от 250 лева, представляваща дължима сума по устен договор за заем от 11.06.2019 г., на основание чл. 240 от ЗЗД; 3/ сумата от 1384 лева, представляваща дължима сума по устен договор за заем от 28.08.2023 г., на основание чл. 240 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от 16.10.2023 г., до окончателното изплащане на задължението на основание чл. 86 от ЗЗД, 4/ в евентуалност сумата от 2134 лева, представляваща 1/2 част от заплатената от последния сума в общ размер на 4268 лева, за извършване на ремонт на л.а. „******“, рег. № *******, цвят тъмно сив металик, рама: WVGZZZlTZDW05487, номер на двигател:

CFH139050, на осн. чл. 61, ал.1 от ЗЗД и 86 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 16.10.2023 г., до окончателното изплащане на задължението и 5/ в евентуалност сумата от 2134 лева, представляваща 1/2 част от заплатената от ищеца сума в общ размер на 4268 лева, за извършване на ремонт на л.а.

„******“, рег.

№

*******, цвят тъмносив металик, рама:

WVGZZZlTZDW05487, номер на двигател: CFH139050, с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната лихва, считано от 16.10.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

С Решение № 239/20.01.2025 г. по описа на ВРС, XLIII състав са отхвърлени всички главни и евентуални искове с правно основание чл. 240 от ЗЗД, чл. 61, ал. 1 от ЗЗД, чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, предявени от М. Й. И. против П. П. М..

С молба от 14.02.2025 г. М. Й. И. отправя искане с правно основание чл.

248 от ГПК за изменение на горното решение в частта за разноските, тъй като своевременно с отговора на исковата молба е направено възражение по чл. 78, ал. 5 от КТ.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за частично основателна по следните съображения:

Отговорността за разноските е обусловена от защитата на материалното субективно право, предмет на делото. Ето защо, тя е функция от изхода на спора относно предмета на делото – спорното материално право.

В конкретния случай са отхвърлени предявените евентуално обективно съединени исковете с правно основание чл. 240 от ЗЗД, чл. 61, ал. 1 от ЗЗД, чл.

59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. В този случай разноските за производството, в т. ч. и тези на ответника, се възлагат на ищеца на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. При своевременно заявено възражение на ищцата по чл. 78, ал. 5 от ГПК, ВОС извърши дължимата обективна преценка по т. 3 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК, като съобрази, че делото е с предмет облигационни искове по чл. 240 от ЗЗД, чл. 61, ал. 1 от ЗЗД, чл. 59 от ЗЗД и чл.

86 от ЗЗД; фактическата и правната му сложност на делото; материалния 2 интерес – три главни иска за сумите от 500 лева, 250 лева и 1384 лева или общо 2134 лева; видът и количеството на извършената от адвоката на ответника работа – изготвяне на отговор на исковата молба, в които е оспорена допустимостта и основателността на заявените претенции.

При съобразяване нормата на чл. 36, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 ЗАдв, според която възнаграждението на адвоката е за положения от него труд и размерът му следва да е справедлив и обоснован и при зачитане на решението на СЕС по дело С-438/22 г., настоящата инстанция намира, че размерът на присъдените в полза на ответника по гр. дело № 5729/2024 г. по описа на ВРС, XLIII състав разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъде редуциран до сумата 1000 лева.

Прилагайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., всеки национален съд е длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 от ГПК, но само след и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен. В настоящият случай освен, че е подаден отговор на исковата молба, производството по делото е приключило в едно съдебно заседание, в което са приети писмени доказателства и е разпитан един свидетел.

Именно това дава основание на съда да приеме, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, което да налага определяне на адвокатско възнаграждение в размера, в който е претендирано.

Съдът счита, че адвокатския труд е високо квалифициран труд и качественото му упражняване е една от най-сериозните гаранции за защита на правата на гражданите, съответно сериозна предпоставка за добро правосъдие. Размерът на адвокатското възнаграждение обаче следва да е справедлив и обоснован, а справедливостта е една и тя следва да се постигне както за ищеца, така и за ответника в производството. Въззивният съд приема, че Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа би могла да служи като ориентир за цената на адвокатския труд и прилага това свое разбиране.

В конкретния случай, приложението на чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2 от тази Наредба би довело до прекомерност. Дори да се прилагат минималните размери, точно както са предвидени това би формирало едно възнаграждение от порядъка на 2235.20 лева и съдът би го присъдил, но ако конкретното дело се отличава с правна и фактическа сложност, какъвто настоящия случай не е.

По изложените съображения, Определение № 4684/07.04.2025 г. по гр.дело № 5729/2024 г. по описа на ВРС, XLIII състав като неправилно следва да бъде отменено в частта, с която адвокатското възнаграждение е присъдено над размер от 1000 лева, а в останалата обжалвана част първоинстанционното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОТМЕНЯ Определение № 4684/07.04.2025 г. по гр.дело № 5729/2024 г. по описа на ВРС, XLIII състав В ЧАСТТА, с която е оставено без уважение искането на М. Й. И., ЕГН ********** за изменение на Решение № 239/20.01.2025 г. по описа на ВРС, XLIII състав, на основание чл. 248 от ГПК досежно присъдените разноски по чл. 78, ал. 3 от ГПК за разликата над сумата от 1000 /хиляда/ лева до пълния размер на заплатеното от П. П. М., ЕГН ********** адвокатско възнаграждение от 2000 /две хиляди/ лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Определение № 4684/07.04.2025 г. по гр.дело № 5729/2024 г. по описа на ВРС, XLIII състав, като НАМАЛЯВА размера на присъдените в полза на ответницата П. П. М., ЕГН ********** разноски за адвокатско възнаграждение от 2000 /две хиляди/ лева на 1000 /хиляда/ лева, на основание чл. 248 от ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 4684/07.04.2025 г. по гр.дело № 5729/2024 г. по описа на ВРС, XLIII състав в останалата обжалвана част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4