Решение № 1594 от 05.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1594 гр. София, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА при участието на секретаря ДИЛЯНА ЦВ. АНДРЕЕВА-ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА

Административно наказателно дело № 20261110201420 по описа за 2026 година

Производството е образувано по жалба на А. Т. И. против наказателно постановление (НП) № 25-4332-031092/10.12.2025 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 500 лв. (255,65 евро) и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Твърди се, че в НП липсва пълно и ясно описание от фактическа страна на нарушението, което препятства жалбоподателя да разбере в какво точно се изразява нарушението. Релевират се аргументи за липса на мотиви относно субективната страна на деянието, като жалбоподателят намира, че в случая не е налице нито умисъл, нито небрежност. Счита, че прекратяването на регистрацията представлява административен акт, който не е влязъл в сила и при липса на допуснато предварително изпълнение. Излага доводи за наличието на предпоставки за приложението на чл.29а ЗАНН и чл.28 от ЗАНН. Моли НП да бъде отменено.

Претендира разноски.

1

В съдебното заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. К., поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Изтъква, че прекратяването на регистрацията е генерирано автоматично, като не са налице данни този акт да е бил съобщен на собственика, още по-малко на водача. Намира, че АНО не е ангажирал нито едно доказателство за съществуване на знание у жалбоподателя. Твърди, че в случая е налице извинителна грешка по смисъла на чл.14, ал.1 от НК, която изключва отговорността.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се представлява в откритото съдебно заседание. В депозирани писмени бележки, чрез процесуалния й представител юрк. ***, оспорва подадената жалба, като излага подробни доводи за правилност и законосъобразност на атакуваното НП.

Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

От фактическа страна съдът установи следното:

На 03.04.2025 г. нотариус уведомил ОПП-СДВР по електронен път за сключен договор за покупко-продажба на МПС - лек автомобил „***“, с рег.

№ *******, въз основа на който *** придобила собствеността върху автомобила. Регистрацията на лек автомобил „***“, с рег. № ******* била служебно прекратена на 05.06.2025 г. на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП поради неизпълнение на задължението за заявяване на настъпилата промяна в собствеността на превозното средство в двумесечен срок от прехвърлянето. За настъпилото служебно прекратяване не бил уведомен собственикът на МПС и не били иззети свидетелството за регистрация или регистрационните табели на лекия автомобил.

На 29.09.2025 г., около 11.18 ч., в гр. София А. Т. И. управлявал лекия 2 автомобил „***“, с рег. № ******* по бул. „***“ с посока на движение от бул.

„***“ към ул. „***“, когато водачът бил спрян за проверка от полицейски служители на ОПП-СДВР.

В хода на проверката било установено, че жалбоподателят управлявал автомобил, който не бил регистриран по надлежния ред поради служебно прекратена регистрация, поради което В. Ц. П. - на длъжност мл. автоконтрольор в ОПП-СДВР, съставил срещу А. Т. И. акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 4627856/29.09.2025 г. за извършено нарушение по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, който го подписал с отбелязване, че няма възражения. Такива не постъпили и в законоустановения срок.

Във връзка с изпратени материали от ОПП-СДВР по случая била образувана пр.пр. № 54285/2025 г. по описа на СРП, като с постановление от 20.11.2025 г. бил постановен отказ да се образува досъдебно производство.

Началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР издал обжалваното НП № 25-4332-031092/10.12.2025 г., , с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на И. била наложена глоба в размер на 500 лв.

(255,65 евро) и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. НП било връчено на 19.12.2025 г.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля В. Ц. П., както и от писмените доказателства по делото, приобщени по реда на чл.283 от НПК – постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 20.11.2025 г. по пр.пр. № 54285/2025 г. по описа на СРП; справка-картон на водача И.; заповед № 513з-9613/13.09.2024 г. на директора на СДВР; заповед № 8121К-12547/12.09.2024 г. и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, приемопредавателен протокол, справки за собственост и история на промените в регистрацията на лек автомобил с рег. № ******* от централна база данни АИС КАТ, справка рег. № 433200-21516/20.02.2026 г. Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво изясняват фактическата обстановка по случая, с оглед на което съдебният състав ги кредитира в цялост.

Обстоятелствата относно извършената проверка и процедурата по съставяне на АУАН се установяват от показанията на свидетеля П.. Фактът на управление от страна на жалбоподателя на процесната дата на лек автомобил 3

„***“, с рег. № ******* се установява и от съставения АУАН, който съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното, а при извършената служебна проверка от съда не се установи същият да страда от процесуални пороци. Следва да се отбележи също така, че жалбоподателят не оспорва посочените обстоятелства.

Приложените по делото писмени доказателства са обективни, достоверни и допринасят за изясняване на релевантната за предмета на доказване фактическа обстановка. Покупко-продажбата на автомобила, новият собственик и датата на служебното прекратяване на регистрацията на МПС с рег. № ******* на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП се установяват от приложената справка от централна база на АИС КАТ. Липсата на уведомяване на собственика за дерегистрацията се установява от справка рег. № 43320021516/20.02.2026 г.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.

Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното наказателно постановление следват по силата на заеманите длъжностни качества и правомощията, делегирани им с приложените по делото заповеди.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на НП. АУАН и НП са издадени в предвидената от закона форма и със съдържанието, предвидено в чл. 42, съответно - чл. 57 ЗАНН. В АУАН и НП се съдържа описание както на нарушението, така и на обстоятелствата, при които е допуснато с посочване на нарушените разпоредби. Както в АУАН, така и в НП обстоятелствата по извършване на нарушението са описани ясно, конкретно и в съответствие с изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, позволяващи на жалбоподателя да разбере за какво нарушение е ангажирана 4 административнонаказателната му отговорност, като са посочени и нарушените законови разпоредби. Неоснователни се явяват доводите в жалбата относно допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразило се в непълно описание на нарушението. Съдът намира, че жалбоподателят не е бил препятстван по какъвто и да било начин да организира своята защита, като нарушението е надлежно описано чрез посочване на съставомерните му елементи.

Съгласно вменената като нарушена разпоредба на чл.140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Същевременно съгласно чл.143, ал.15 от ЗДвП служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство, какъвто е и настоящият случай. Действително, разпоредбата на чл.143, ал.15 от ЗДвП не съдържа изрично задължение за административния орган за съобщаване на дерегистрацията на автомобила, но прекратяването на регистрацията се извършва с изричен акт на компетентния орган, който по своя характер представлява индивидуален административен акт (ИАА).

Съответният орган обективира волеизявлението си по констатиране на вече възникнал друг юридически факт (неизпълнение на задължението за пререгистрация в двумесечен срок) чрез отбелязването в автоматизираната информационна система – следователно, налице е акт по чл. 21, ал. 2 от АПК, който подлежи на съдебно обжалване (в този смисъл са Определение № 2785/01.03.2021 г. по адм. д. № 1828/2021 г. на ВАС, VІІ отд.; Решение № 7391/22.07.2022 г. по адм. д. № 1295/2022 г на ВАС, VІІ отд., Определение № 14092 от 16.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9510/2020 г., VІІ отд.).

Съобщаването на този ИАА не е изрично предвидено в чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, но според АПК индивидуалният административен акт не поражда действие преди да е доведен до знанието на адресата си, независимо от способа на съобщаването. Едва след съобщаването му, а при липса на допуснато предварително изпълнение - и след влизането му в сила, собственикът и лицата, на които това е известно, са длъжни да съобразят поведението си с факта на дерегистрация и ако управляват съответното МПС ще бъдат субекти 5 на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, респективно – на отговорността по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.

От доказателствата по делото се установява, че на 05.06.2025 г. служебно била прекратена регистрацията на процесния автомобил с рег. № ******* поради неизпълнено от собственика на автомобила *** задължение да пререгистрира превозното средство в двумесечен срок от придобиването му. Не са налице обаче доказателства извършената дерегистрация да е била съобщена на собственика, още повече същата да е била известна на жалбоподателя към момента на управление на автомобила на 29.09.2025 г., доколкото той е бил оборудван с две регистрационни табели, поставени на съответните места, и не е било отнето СРМПС. След като не се установява водачът И. да е съзнавал този факт, то не може да се приеме, че същият е осъзнавал общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на автомобила с прекратена регистрация и да е предвиждал или допускал настъпването на общественоопасни последици. Липсата на субективна страна от състава на нарушението по чл. 175, ал.3 във вр. чл.140, ал.1 ЗДвП прави деянието, осъществено от жалбоподателя, несъставомерно.

Налице е т. нар. извинителна грешка по чл. 14, ал. 1 НК, вр. чл. 11 ЗАНН, тъй като липсва умисъл за извършване на нарушението, защото на жалбоподателя не е бил известен факт, който принадлежи към състава на нарушението, а именно - дерегистрацията. За да е налице непредпазливост е необходимо деецът да е бил длъжен и да е могъл да предвиди общественоопасния резултат, като възможността на лицето да предвиди и предотврати резултата се преценява не изобщо, а конкретно за всеки отделен случай и то в рамките на дължимото поведение. В случая наказаното лице не е собственик на процесния автомобил, който е имал и задължението да го регистрира, а е негов фактически ползвател. Жалбоподателят И. не е имал обективна възможност да узнае на коя дата е придобита собствеността на автомобила от собственика, дали последният е изпълнил задължението си по ЗДвП да регистрира автомобила в двумесечен срок от придобиването му, както и на коя дата последният е бил служебно дерегистриран на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП. Като лице, ползващо определено моторно превозно средство, той е бил длъжен да установи дали същото отговаря на всички законови изисквания, преди да започне да го управлява. Съдът намира, обаче, че в конкретната ситуация той не е могъл да предвиди неправомерния резултат, а именно 6 управлението на служебно дерегистрирано МПС, тъй като обективно не е могъл да узнае, че автомобилът, който управлява, е със служебно прекратена регистрация, доколкото не само той, но и самият собственик на превозното средство не е бил изрично уведомен за това, като не е налице и публично достъпен регистър, в който да се извърши справка за служебно прекратената регистрация. В конкретния случай е изключен не само умисълът, но и непредпазливостта. Деянието е извършено при обстоятелства, при които отпадат всички форми на вината и следователно не се явява административно нарушение, тъй като не е извършено виновно, дори и да се приеме наличието от обективна страна на елементите от състава му.