Решение № 118 от 16.03.2026, Софийски окръжен съд

Съд: Софийски окръжен съд
Дело: Въззивно гражданско дело 1139/2025
Вид: Решение № 118
Подписан: 16.03.2026
В сила: 16.03.2026
Състав: Ирина Руменова Славчева, Лилия Маркова Руневска, Ивайло Петров Георгиев

Цитирани разпоредби

чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
чл. 143, ал. 4 · Семеен кодекс
чл. 150 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. София, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20251800501139 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 203 /162/ от 21.10.2025 г. по гр. д. № 625/2025 г. по описа на РС – Самоков е изменен размерът на издръжката, която Ю. А. Т. е осъден с решение № 389/29.06.2023 г. на Софийски окръжен съд по въззивно гражданско дело № 302/2023 г. по описа на същия съд да заплаща на детето си А. Ю. Т., като е увеличен от 250 лв. месечно на 290 лв. месечно и Ю. А. Т. е осъден да заплаща на непълнолетното си дете А. Ю. Т. лично и със съгласието на неговата майка С. Р. М. издръжка в увеличения й размер от 290 лв. месечно, считано от предявяване на иска на 10.06.2025 г. до настъпване на нови основания за изменение или на основания за прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до окончателното й изплащане, като е отхвърлен искът с правно основание чл. 150 СК, предявен от А. Ю. Т. лично и със съгласието на неговата майка С. Р. М. срещу Ю. А. Т. в частта му за увеличение на издръжката за разликата над 290 лв. до пълния предявен размер от 350 лв. месечно. С решението също така е изменен размерът на издръжката, която Ю. А. Т. е осъден с решение № 389/29.06.2023 г. на Софийски окръжен съд по въззивно гражданско дело № 302/2023 г. по описа на същия съд да заплаща на детето си Н. Ю. Т., като е увеличен от 250 лв. месечно на 290 лв. месечно и Ю. А. Т. е осъден да заплаща на малолетното си дете Н. Ю. Т. чрез неговата майка и законен представител С. Р. М. издръжка в увеличения й размер – 290 лв. месечно, считано от 1 предявяване на иска на 10.06.2025 г. до настъпване на нови основания за изменение или на основания за прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до окончателното й изплащане, като е отхвърлен искът с правно основание чл. 150 СК, предявен от Н. Ю. Т. чрез неговата майка и законен представител С. Р. М. срещу Ю. А. Т. в частта му за увеличение на издръжката за разликата над 290 лв. до пълния предявен размер от 350 лв. месечно. С решението са присъдени и разноски в полза на ищците и адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния им представител за оказана безплатна адвокатска помощ. Постановено е и предварително изпълнение на решението в частта за определената издръжка.

Решението е обжалвано от ищците в първоинстанционното производство в отхвърлителните му части с оплаквания за неправилност, като се иска отмяната му в същите части и постановяване на друго решение, с което исковете бъдат уважени изцяло.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил такъв от ответника в първоинстанционното производство, в който въззивната жалба е оспорена.

След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а при разглеждането й по същество съдът намира следното:

За да увеличи размера на издръжката на всяко едно от децата от 250 лв. на 290 лв., първоинстанционният съд е приел следното: От последното увеличение на издръжката на децата е изминал период от около 2 години, като към момента на постановяване на първоинстанционното решение детето А. е на 15 години, а детето Н. – на 12 години, същевременно към този момент е налице увеличение на общото равнище на цените на стоките и услугите, чрез които се осигурява отглеждането и възпитанието на децата, което не е несъществено, а това предопределя и увеличаване на разходите, необходими за задоволяване на все по-разнообразните потребности на децата. При съпоставката между нуждите на децата от издръжка и възможностите на двамата им родители да им я осигуряват последните позволяват осигуряване на издръжка в размер около 580 лв. месечно на всяко дете, като ответникът като баща на децата следва да участва с половината от тази сума – по 290 лв. за всяко дете, а другата половина от по 290 лв., ведно с грижите за цялостното отглеждане и възпитание на двете деца, следва да бъде осигурена от тяхната майка, на която е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата. Отчетено е от първоинстанционния съд, че размерът от 290 лв. е само с около 8 % по-висок от минималния законово-определен размер от 269.25 лв., представляващ съгласно чл. 142, ал. 2 СК ¼ от минималната работна заплата за 2025 г., която е в размер 1077 лв., като това увеличение компенсира увеличението на разходите за отглеждане на децата и задоволяване на потребностите им, обусловено от общите инфлационни процеси в страната за периода от влизане в сила на решението по в. гр. д. № 302/2023 г. на СОС и същото не може да бъде в по-висок размер предвид ограничените материални възможности на ответника към момента /същият е безработен и осигурява издръжка на още едно свое дете/.

Във въззивната жалба са изложени доводи за несъобразяване на издръжката с нуждите на децата и с данните на НСИ относно размера на необходимата месечна издръжка на едно дете.

Анализирайки фактите по делото и при съобразяване с относимата нормативна уредба и задължителната съдебна практика, въззивният съд намира, че първоинстанционният съд правилно е отчел възрастта на децата и базовите им потребности.

Същевременно, както също правилно е приел първоинстанционният съд, по делото не се твърдят и не се доказват здравословни проблеми и специфични или изключителни нужди и потребности на децата по смисъла на чл. 143, ал. 4 от СК, доколкото макар ответникът да не е оспорил твърдението, че децата посещават спортни занимания и това налага закупуването на допълнително облекло, а понякога и заплащане на допълнителни медицински изследвания, то за трайността на тези занимания не може да се направи категоричен извод от доказателствата по делото, а за стойността на разходите не са наведени конкретни твърдения, а доказателствата по делото не ги установяват надлежно. Правилно са преценени от първоинстанционния съд и възможностите на двамата родители да осигуряват издръжка на децата си като неголеми - майката работи по трудово възнаграждение с основна заплата в размер на 1077 лв., т. е. в размер на минималната работна заплата за страната към момента на постановяване на решението, а бащата е регистриран като безработен в Бюрото по труда.

Последното обстоятелство остава непроменено и към датата на устните състезания по делото пред въззивния съд, видно от представената в о. с. з. служебна бележка от Агенция по заетостта. Освен това бащата осигурява издръжка на още едно свое дете /не е спорно това обстоятелство/, а от представения с отговора на въззивната жалба погасителен план към договор за кредит се установява, че бащата през м. ноември 2025 г. е рефинансирал свой кредит, като условията по новия договор за кредит предвиждат месечна вноска в размер на 1078.31 лв.

Предвид всичко гореизложено въззивният съд намира, че бащата не е в състояние да заплаща издръжка в размер над минималния за всяко едно от децата. Всъщност при липса на трудови доходи и на доказателства по делото за наличие на други източници на доходи или за наличие на имущества, които да могат да бъдат осребрени за осигуряване на издръжка, въззивният съд намира, че дори минималният размер на издръжката би затруднил бащата, но при установени възраст от 41 години на бащата и трудоспособност от негова страна, както и липса на здравословни проблеми, макар и без трудови доходи той следва да осигурява на всяко едно от децата си поне минимална издръжка. Същевременно първоинстанционното решение не е обжалвано от ответника, съответно предмет на настоящата въззивна проверка не е изводът на първоинстанционния съд, че бащата следва да заплаща издръжка в размер, който е над минималния, макар и малко – с около 8 % повисок. При запазване на това съотношение /точното такова е 7.16 %/ между минималния законово-определен размер на издръжката и определения в случая размер на издръжката в първонистанционното решение предвид липсата на жалба от страна на ответника, както и при отчитане на обстоятелството, че от 01.01.2026 г. минималната работна заплата за 3 страната е 1213 лв., т. е. минималният размер на издръжката от 01.01.2026 г. е 303.25 лв., въззивният съд намира, че издръжката, която бащата следва да осигурява на всяко едно от децата си, е в размер на 325 лв. /точният аритметичен резултат е 324.96 лв., но предвид незначителната разлика от четири стотинки и значителното неудобство при конвертиране в евро на суми, изразени в десетични дроби, съдът намира, че сумата следва да бъде закръглена към по-голямото число в интерес на децата/.

С оглед гореизложеното решението следва да бъде отменено в частите, в които исковете са отхвърлени за разликата над 290 лв. до 325 лв. и вместо това следва да бъде постановено друго решение, с което размерът на издръжките бъде увеличен до този размер, а в останалата обжалвана част решението следва да бъде потвърдено.

Въззивниците претендират разноски за въззивното производство, но по делото не са представени доказателства за сторени такива, въззиваемият не претендира разноски, съответно с настоящото решение не следва да се присъждат разноски.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 203 /162/ от 21.10.2025 г. по гр. д. № 625/2025 г. по описа на РС – Самоков в частите, в които са отхвърлени исковете с правно основание чл. 150 СК, предявени от А. Ю. Т. лично и със съгласието на неговата майка С. Р. М. и Н. Ю. Т. чрез неговата майка и законен представител С. Р. М., срещу Ю. А. Т. в частите им за увеличение на издръжката за разликата над 290 лв. до 325 лв. месечно И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ размера на издръжката, която Ю. А. Т. е осъден с решение № 389/29.06.2023 г. на Софийски окръжен съд по въззивно гражданско дело № 302/2023 г. по описа на същия съд да заплаща на детето си А. Ю. Т., като я УВЕЛИЧАВА от 250 лв. месечно на 325 лв. /166.17 €/ месечно и ОСЪЖДА Ю. А. Т. ЕГН **********, с адрес гр.

Костенец, ул. „Василишка” № 6 да заплаща на непълнолетното си дете А. Ю. Т. с ЕГН **********, с адрес: гр. Самоков, ул. „Шейново“ № 4, лично и със съгласието на неговата майка С. Р. М. с ЕГН ********** издръжка в увеличения й размер – 325 лв. /166.17 €/ месечно, считано от предявяване на иска на 10.06.2025 г. до настъпване на нови основания за изменение или на основания за прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до окончателното й изплащане.

ИЗМЕНЯ размера на издръжката, която Ю. А. Т. е осъден с решение № 389/29.06.2023 г. на Софийски окръжен съд по въззивно гражданско дело № 302/2023 г. по описа на същия съд да заплаща на детето си Н. Ю. Т., като я УВЕЛИЧАВА от 250 лв. месечно на 325 лв. /166.17 €/ месечно и ОСЪЖДА Ю. А. Т. с ЕГН **********, с адрес гр.

Костенец, ул. „Василишка” № 6 да заплаща на малолетното си дете Н. Ю. Т. с ЕГН **********, с адрес: гр. Самоков, ул. „Шейново“ № 4, чрез неговата майка и законен 4 представител С. Р. М. с ЕГН ********** издръжка в увеличения й размер – 325 лв. /166.17 €/ месечно, считано от предявяване на иска на 10.06.2025 г. до настъпване на нови основания за изменение или на основания за прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до окончателното й изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 203 /162/ от 21.10.2025 г. по гр. д. № 625/2025 г. по описа на РС – Самоков в останалата обжалвана част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________