Решение № 613 от 13.05.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 613 гр. Пловдив, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева при участието на секретаря Петя Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Станева Въззивно гражданско дело № 20255300502288 по описа за 2025 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК във вр. чл.127, ал.2 във вр. чл.59, ал.2, ал.3 и ал.5 и чл.143, ал.2 от СК.

Образувано е по въззивна жалба, депозирана от И. А. Г. против решение № 174 от 31.03.2025 г., поправено с решение № 373 от 08.07.2025 г. и решение № 525 от 01.10.2025 г., всички постановени по гр. дело № 2342/2023 г. на Районен съд-А., ІІ гр. състав, с което е определено местоживеенето на детето А. И.ов Г. при неговата майка А. Р. Х., предоставено е упражняването на родителските права върху А. И.ов Г. на майка му А. Р. Х.; определен е режим на лични отношения между бащата И. А. Г. и детето А. И.ов Г. както следва: всеки втори и четвърти: петък, събота и неделя от месеца, от 17.00 часа в петък до 17.00 часа в неделя - с преспИ.е при бащата; 20 дни през лятото, който период не съвпада с платения годишен отпуск на майката; през всяка нечетна година на Коледните празници от 24 декември до 26 декември включително; през всяка четна година на новогодишните празници от 30 декември до 1 януари включително, като вземането и връщането на детето ще се осъществява от бащата от дома на майката; осъден е И. А. Г. да заплаща на детето А. И.ов Г., чрез неговата майка и законен представител А. Р. Х., месечна издръжка в размер на 300 лева, считано от датата на подаване на исковата молба 08.12.2023 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа на същата до окончателното изплащане; осъден е И. А. Г. да заплати по сметка на Районен съд - А., държавна такса по определената издръжка в размер на 432 лв., както и да заплати на А. Р. Х.

1 сумата 895 лв. - направени в производството разноски и е допуснато предварително изпълнение на решението, на основание чл.242 от ГПК.

С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт. Твърди се, че е предявен насрещен иск, но няма произнасяне по него. Не е посочено от съда защо дава предпочитание на майката и какви са условията за отглеждане на детето в домовете на родителите. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което родителските права върху А. И.ов Г. да се присъдят на бащата, както и да се присъдят разноските за двете инстанции за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор, като се излагат съображения, че въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да се потвърди.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, във връзка и със становищата на страните, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението (както и решенията за поправка на допуснати очевидни фактически грешки) е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран. Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. В случая е налице спор между родителите за упражняване на родителските права, издръжката и режима на лични отношения между родител, на когото не е предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетно дете, и самото дете. В този случай съдът служебно следи за интересите на детето.

Настоящият състав при служебната си проверка констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС – в частта относно издръжката на малолетното дете на страните. Същата е определена в разрез с минималния размер на издръжката, считано от 01.01.2026 г., като следва да се присъди от тази дата в минималния предвиден в СК размер. Съображенията са изложени по – долу.

Не се възприемат доводите на жалбоподателя за допуснато 2 процесуално нарушение от първоинстанционния съд при постановяване на решението – твърди се липса на произнасяне с нарочен диспозитив по предявения насрещен иск. Подробни съображения са изложени в мотивите на задължителното за съдилищата ТР №3/27.06.2024 г. по тълк.д. №3/2023 г.

Производството по делото касае спорна съдебна администрация. При нея не е налице хипотеза на правен спор в традиционния смисъл на това понятие.

Производствата по спорна съдебна администрация на гражданските отношения се провеждат по реда на ГПК, макар да не са изрично уредени в процесуалния закон, като разрешаването на споровете за упражняването на съответното гражданско право се възлага на съдилищата по силата на отделни нормативни актове (СК, ЗС и др.), съдържащи материалноправната уредба на съответните отношения, както и специфични процесуални правила. Дейността на съда в производствата по спорна съдебна администрация не може да бъде определена като правораздавателна в същинския смисъл на това понятие, а именно като защита и санкция при нарушаване на гражданските права. При тези производства не се разрешават правни спорове, а се оказва съдействие на правните субекти при упражняване на техните лични или имуществени права по смисъла на чл. 2 ГПК, като типичен пример за такава компетентност на съда са производствата за разрешаване на разногласия между родителите относно упражняването на родителските права. Безспорно, доколкото в СК не са предвидени специфични процесуални правила, при разглеждането на отправените до съда молби за съдействие при определяне на начина на упражняване на родителските права по реда на чл. 127, ал. 2 СК, приложение следва да намерят общите правила на ГПК. При прилагането на съответното общо процесуално правило на първо място следва да бъде съобразено обстоятелството, че принципно уредбата на тези отношения трябва да бъде постигната по общата воля на страните в правоотношението, каквато в случая липсва. Именно невъзможността да се постигне такова споразумение е предпоставка заинтересованият да отнесе въпроса към съда с цел разрешаване на спора за начина на упражняване на правата, предизвикан при това от поведението и на двете страни, но без да е налице спор за самото съществуване на субективното право. Според преценката на законодателя в тези случаи е необходима съдебна намеса, посредством която липсващата обща воля на страните да бъде заместена от съдебно решение, за да бъдат преодолени пречките при упражняването на правата и на двете страни в правоотношението, както и за да бъде гарантиран и защитен интересът на засегнато от тези правоотношения дете, което формално не е страна в производството. Дейността на съда се изразява в това да се намеси в гражданските отношения и да ги администрира, като определи как правоотношението, за което страните спорят, следва да се развива, създавайки по този начин ново правно положение между страните по гражданското правоотношение според своята преценка кое е най-целесъобразно за развитието на гражданското правоотношение съобразно уредените в закона критерии. Производството цели настъпването на обща промяна в 3 отношенията между страните и по същността си представлява администриране на гражданските правоотношения, а не защита на субективни права в същинския смисъл, поради което и актовете, които съдът постановява в тези производства, не се ползват със сила на пресъдено нещо и могат да бъдат изменени при промяна на обстоятелствата, ако една от страните сезира съда с искане в тази насока. За разлика от исковото производство, съдът не разрешава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на материалното право, а само оказва съдействие относно начина на упражняването му, т. е. за реализирането на правата и на двете страни и в този смисъл липсва типичната за исковото производство квалификация на страните като ищец и ответник. Макар между страните да съществува спор, съдът не присъжда спорно право в полза само на една от тях. В този смисъл съдът не следва да постановява нарочен диспозитив за отхвърляне искането на жалбоподателя.

Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните съгласно правилата на чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК, предвид релевираните в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:

Пред районния съд производството е образувано по искове с правно основание чл.127, ал.2 във вр. чл.59, ал.2, ал.3 и ал.5 и чл.143, ал.2 от СК, предявени от А. Х. против И. Г..

В исковата молба се твърди, че страните живели заедно от 2017 г. до една година преди предявяване на исковете в гр. С., като имат едно дете А.

И.ов Г., ЕГН **********. През септември 2022 г., след нанесен побой, Х. направила спонтанен аборт и напуснала ответника. След като била изписана от болницата се прибрала при родителите си, но детето останало при ответника. Много пъти правила опити да разговаря с него и да вземе детето, но ответникът я заплашвал, че ще убие нея и близките . При среща на брат М. той се сбил с него, за което подали жалба до РУ в гр. С.. Ответникът живее с друга жена и има ново семейство. Потърсила съдействие от Дирекция „Социално подпомагане“ гр. А., но оттам заявили, че това са семейни въпроси и не могат да вземат отношение по тях. Твърди, че на 26.11.2023 г. отишла заедно с брат си М.Р.Х. и негов приятел до дома на ответника, като го помолили да ги допусне в дома си, за да вземат детето. Ответникът отказал, извадил нож и се опитал да я отблъсне, но тя била решена, независимо от всичко, да вземе детето. Влязла в къщата, взела детето на ръце и се качила в колата. Ответникът много се ядосал, тръгнал да я гони и започнал да удря с метална тръба по задното дясно стъкло на автомобила, където била седнала с детето. Стъклото на автомобила се счупило и стъклата паднали върху нея и детето. То много се изплашило, започнало да пищи силно. Тя също се изплашила, страхувала се, защото ответника продължил да налита срещу автомобила и да ги заплашва, че ще ги убие. На следващия ден подала жалба в Районна прокуратура гр. А.. Претендира родителските права по отношение на роденото от съвместното съжителство на страните малолетно дете А. И.ов Г., ЕГН ********** (роден на 04.12.2017 г. в гр. Пловдив), да бъдат предоставени 4 на майката А. Р. Х., ЕГН **********; да се определи местоживеене на детето А. при майката в с. Д., общ. А.; да се определи режим на лични отношения между детето А. и бащата И. А. Г., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 18.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя (без преспИ.е), един път за 10 дни през летния период - от 01.06 до 15.09, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката; да бъде осъден бащата И. А.

Г., ЕГН **********, да заплаща чрез майката А. Р. Х., ЕГН **********, в качеството на законен представител на детето А. месечна издръжка в размер на 300 лева, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, както и да се присъдят разноски в производството.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника И. А.

Г., ЕГН **********, чрез пълномощника адвокат Л.М., като счита исковата молба за изцяло неоснователна, за което излага подробни съображения.