Разпореждане № 41686 от 21.12.2021, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Частно гражданско дело 69511/2021
- Вид
- Разпореждане № 41686
- Подписан
- 21.12.2021
- Състав
- БОГДАН РУСЕВ РУСЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 410 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10а · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33 · Закон за потребителския кредит
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 41686 гр. София, 21.12.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Частно гражданско дело № 20211110169511 по описа за 2021 година
РАЗПОРЕДИ:
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ от град СОФИЯ г.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
І-во ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 -ти СЪСТАВ
В закрито съдебно заседаниe в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОГДАН РУСЕВ
Като разгледа частно гражданско дело № 69768 от 2021-ва година по описа на Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК. Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС въпросът дали дадена договорна клауза трябва да бъде обявена за неравноправна 1 следва да се приравни на въпрос от обществен ред, тъй като националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13. В този смисъл изрично е обобщена и съдебната практика в Решение от 7.08.2018 г. по съединени дела C‑96/16 и C‑94/17 на Съда на ЕС. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се направи само на база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да съобрази и представените към заявлението договор и общи условия по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК. Това задължение на съда да следи служебно за неравноправни клаузи в заповедното производство произтича пряко от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява минималната процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на потребителите. Този принцип е въздигнат и в основен принцип на гражданския процес, което следва от изричната разпоредба на чл. 7, ал. 3 ГПК.
В тази връзка съдът съобрази, че за клаузи в договора за потребителски кредит, с които се предвиждат допълнителни такси за различни услуги или за неизпълнение на различни главни или акцесорни задължения по договора за кредит, съществува обоснована вероятност, че са неравноправни и имат за цел единствено да заобикалят императивните разпоредби на чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК. Този извод се налага предвид константната съдебна практика на съдилищата по тези каузи, формирана както в исковото така и в заповедното производство. При съобразяване характера на правоотношението и вида на клаузите, съдът приема, че съществува значителен риск за увреждане правата на потребителя с тях, поради което с оглед осигуряване ефективната защита на потребителя и спазване на основния принцип в гражданския процес за тези вземания заповед за изпълнение не следва да се издава. В тази връзка следва да се съобрази Решение от 20.09.2018 г. по дело C-448/17 на СЕС.
По тази причина вземанията, произтичащи от такива клаузи не могат да се отнесат към категорията на безспорните вземания, тъй като съществува значителен риск за увреждане правата на потребителя с тях, поради което не могат да бъдат защитени по реда на заповедното производно.
Поради тази причина и на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено за сумите, претенцията за които се основава на нищожна/неравноправна клауза.
Водим от горното, съдът
Р А З П О Р Е Д И:
ОТХВЪРЛЯ Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, вх. № 102591/06.12.2021г. на СРС, подадено от „***“ АД в частта 2 му за сумите:
Сумата от 80,056 лева за неустойка за просрочена главница:
Недопустимо е едновременно претендиране на лихва и неустойка за просрочие.
Сумата от 2,60 лева за неустойка за просрочена редовна лихва: налице е реално начисляване на лихва върху лихва.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с частна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в едноседмичен срок от съобщението.
Разпореждането да се съобщи на заявителя.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3