Решение № 1102 от 29.03.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1102 гр. Варна, 29.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Йорданова при участието на секретаря Станислава Ст. С.ова като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело № 20243110115213 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Ц. В. В. срещу */** с която е предявен осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца на осн. чл.229, ал.1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на ***вр. чл.5, изр. 2 и чл. 10, ал.1 от Наредба 18/20.07.2009 г. за определяне на условията и реда на изплащане на еднократно обезщетение при преместване на служба в друго населено място на военнослужещите и членовете на техните семейства / Наредбата/ в размер на 5096,66 лв., която главница включва 3058,00 лв.обезщетение в размер на па брутното месечно възнаграждение на ищеца, на осн. чл.5, изр. 2 от Наредбата и 2038,66 лв. – обезщетение представляващо 2/3 от брутното месечно възнаграждение или по 1/3 от същото за всяко от двете непълнолетни деца на ищеца на осн. чл.10, ал.1 от Наредбата ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 28.11.2024г. до окончателното погасяване на главницата.

В исковата молба се поддържа, че ищецът е бил служител в Министерството на Отбраната, като е полагал труд на длъжност „Началник сектор системно и мрежово осигуряване" във ***находящо се в гр.Варна, като със заповед на Министъра на Отбраната №ОХ- 591/12.07.2023г. бил освободен от заеманата до момента от него длъжност и приет за обучение във Военна Академия *** като слушател редовна форма по специализации от специалността „Организация и управление на военни формирования на оперативно ниво" /ОУВФОН/, за придобиване на образователно-квалификационна степен „Магистър" в професионално направление „Военно дело" през учебната 2023/2024г., считано от 01.09.2023г. Във връзка с бъдещото обучение през 2023-2024г. ищецът заедно със семейство си се е преместил в гр.София за целият срок на обучение. След успешно завършване на образованието, със заповед на Министъра на Отбраната №КВ- 458/30.07.2024г., считано от 01.08.2024г. ищецът бил назначен на длъжност заместник началник на *** той и началник на сектор „Системно и мрежово осигуряване и кибер отбрана" във военно Формирование *** - гр.Варна. Намира, че видно от посочената заповед местоработата на ищеца била преместена от гр.София в гр.Варна, съобразно заеманата от него нова длъжност.

Счита, че след преминаване успешно на обучението, във връзка с което е преместен от гр. София в гр. Варна му се полага обезщетение съгласно чл. 5 изр.2 Наредбата, както и доколкото членовете на неговото семейство са се преместили с него му се полага 1 обезщетение по чл.10 ал.1 от Наредбата - по една трета от размера на дължимото обезщетение по чл. 1 за всеки член от семейството му, а именно по 1/3 от месечното му брутно трудово възнаграждение за всяко от двете му деца.

Излага, че трудово възнаграждение, което е получил за месец юли 2024г. е в размер на общо 3058 лв., с оглед и на което е формирал претенциите си по размер.

Сочи, че е поискал заплащане на сочените обезщетения, но му било отказано. Знае, че на негови колеги от страната в същата фактическа обстановка е заплатено обезщетение, като намира, че третирането на други лица, които са в равнопоставено служебно положение поблагоприятно в сравнение с него противоречи на чл.6 от Конституцията на Република България и на чл.4 от Закона за защита от дискриминация.

При изложеното иска уважаване на претенциите.

Ответникът е подал в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват. В него се поддържа, че обезщетение не следва да се изплаща при приложение на чл.8, т.7 от Наредбата, доколкото обучението на ищеца в гр. *** е продължило 11 месеца и налице последващо преместване в рамките на една календарна година. Намира, че е налице колизия между две правни норми- чл.5 и чл.8, т.7 от Наредбата след изменение на последната от 2018г. След редакция от 2018 г. в чл.8, т.7 от Наредбата е заличена думата „календарна“, а е добавено условие „освен в случаите на преместване, поради преназначаване при организационно-щатни промени“. Това изменение, както и промяната в продължителността на обучението от 14 месеца на една година и липсата на корекция в чл.8, т.7 във вр. чл.5 от Наредбата позволя тълкуване и води до различното й прилагане при изплащане на обезщетения при преместване след обучение на военнослужещи. При липса на категорично правно основание, намира че не може да се изведе извод за дължимост на обезщетението и иска отхвърляне на претенцията.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл.229, ал.1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България вр. чл.5, изр. 2 и чл. 10, ал.1 от Наредба 18/20.07.2009 г. за определяне на условията и реда на изплащане на еднократно обезщетение при преместване на служба в друго населено място на военнослужещите и членовете на техните семейства.

Доказателствената тежест в процеса се разпределя както следва:

В тежест на ищеца е да установи, че 1. е приет за редовно обучение във военна академия в страната съпроводено от освобождаване от длъжност 2. след завършване на обучението е назначен на длъжност в населено место извън мястото на обучение, 3. размера на обезщетението, за определянето на който следва да установи разС.ието между мястото на обучението /града/ и мястото / града/ в който е назначен да служи след завършване на обучението, както и брутното месечно възнаграждение / сума от основното месечно възнаграждение, допълнителното месечно възнаграждение за прослужено време, допълнителното месечно възнаграждение за научнообразователна или научна степен и допълнителните месечни възнаграждения за специфични условия при изпълнение на военната служба с поС.ен характер към датата на преместването/ изчислено като за пълен работен месец. Във връзка с обезщетението по чл.10 от Наредбата допълнително ищецът следва да установи, 1. че е родител на две малолетни деца, 2. които фактически са се преместили с него в град София по време на обучението му, а след това са се преместили и в гр. Варна след назначаване считано от 01.08.2024г. на длъжност заместник началник на *** той и началник на сектор „***" във военно Формирование ***- гр.Варна.

В тежест на ответника е да докаже наведените възражения- че ищецът е преместен на длъжност при ответника на 01.08.2024г. в рамките на една година от предишно преместване, което преместване / на 01.08.2024г./ се дължи на причини различни от преназначаване при организационно-щатни промени.

С доклада по делото като безспорни са отделени следните факти и обстоятелства: 1. със заповед на Министъра на Отбраната №ОХ- 591/12.07.2023г. ищецът е освободен от заеманата до момента от него длъжност при ответника и е приет за обучение във *** считано от 01.09.2023г.; 2. преминал е успешно обучение в степен „магистър“; 3. считано от 01.08.2024г. на длъжност заместник началник на „*** *** във военно Формирование ***гр.Варна; 4. ищецът е родител на две малолетни деца, 5. възнаграждението, формирано по 2 чл. 1, ал. 2 от Наредбата за ищеца е 3058 лева.

Съдът намира, че общоизвестен факт е, че разС.ието между гр. София и гр. Варна е над 100 кв., с оглед на което ако се установи основание за заплащане на обезщетение то следва да е в размера посочен в чл.1, ал.4, т.2 от Наредбата - на 100 % от възнаграждението, формирано по чл. 1, ал. 2 от Наредбата.

Съгласно чл. 10, ал.4 от Наредбата фактическото преместване на всеки от членовете на семейството на военнослужещия се удостоверява с документ за адресна регистрация в новото местоживеене, издаден от съответната община или кметство, като по делото са налични удостоверения, че двете деца на ищеца – София В.а и Калина В.а са регистрирани на адрес в гр. София от 29.09.2023г. до 08.08.2024 г. и на адрес в гр. Варна от 08.08.2024 г. до момента, т.е. по делото надлежно е установено преместването на децата, съобразно изискването на Наредбата.

При изложените факти, съдът намира, че спорът между страните е правен – дали ищецът има право на обезщетение на преместване, с оглед на въпроса дали при установената фактическа обстановка конкретния казус се обхваща от хипотезите, при които Наредбата предвижда дължимост на обезщетение.

Спорно е дали се дължи обезщетение, тъй като обучението на ищецът в гр. София, след което е последвало преместване в гр. Варна е продължило 11 месеца, доколкото ищецът е освободен от заеманата до момента от него длъжност при ответника и е приет за обучение във Военна Академия „*** считано от 01.09.2023г. и считано от 01.08.2024г. на длъжност заместник началник на *** при ответника. Т.е. ответникът оспорва да се дължи обезщетение, когато е налице двукратно преместване в рамките на 12 месеца.

От правна страна:

Съгласно чл.229, ал.1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България/ ЗОВСРБ/ при преместване на служба в друго населено място на военнослужещия и на всеки член от семейството му се изплаща еднократно обезщетение при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната

Чл.1, ал.1 от Наредбата предвижда При преместване на служба в друго населено място на военнослужещите се изплаща еднократно обезщетение в процент от брутното месечно възнаграждение, определено по реда на чл. 234 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България към датата на преместването.

В чл. 3 от Наредбата е предвидено кой изплаща обезщетение и как и как се удостоверява фактическото преместване на военнослужещия.

В членове 4-6 са уредени условията и размерите на обезщетение във връзка с обучения на военнослужещите в различни по вид обучения и в зависимост от мястото на провеждане / в страната или чужбина/.

На осн. чл.111а, ал.1 от Правилника за приложение на ЗОВСРБ Офицерите, приети в редовна форма на обучение за придобиване на образователно-квалификационна степен "магистър" по специалности от професионално направление "Военно дело", се вземат в специален щат на министъра на отбраната за срока на обучението. С оглед на прилагането на тази уредба и видно от заповед ОХ-591/12.07.2023г. приетите в редовна форма на обучение военнослужещи се освобождават от заеманите длъжности.

Доколкото ищецът се е обучавал в град София, в редовна форма на обучение, заради което е освободен от длъжността заемане преди започване на обучението, приложима в случая е разпоредбата на чл.5 от Наредбата. Съгласно чл. 5. на военнослужещите, приети за редовно обучение във военни академии у нас с освобождаване от длъжност, обезщетението при преместване се изплаща в размерите, определени при условията и по реда на чл. 1. След завършване на обучението на военнослужещите се изплаща обезщетение при преместване по реда и в размерите на чл. 1 при назначаване на длъжности в населено место извън мястото на обучение.

В чл. 8 от Наредбата е уредено кога не се заплаща обезщетение. Съобразно поддържаната от ответника теза за недължимост на обезщетение се установява, че съгласно чл. 8, ал. 7 от Наредбата (Изм. - ДВ, бр. 91 от 2016 г., в сила от 18.11.2016 г.) обезщетение при преместване не се изплаща при последващо преместване на военнослужещ в рамките на една календарна година.

Съгласно чл.8, ал.7 от Наредбата (изм. – ДВ, бр. 66 от 2018 г., в сила от 10.08.2018 г.) обезщетение при преместване не се изплаща при последващо преместване на 3 военнослужещ в рамките на една година от предходното преместване освен в случаите на преместване поради преназначаване при организационно-щатни промени. Именно в тази редакция действа Наредбата към момента на назначаването на ищеца след провеждане на обучението му в редовна форма във военна академия и назначаването му на длъжност извън мястото на обучението и в тази редакция следва съдът да съобразява разпоредбата в конкретния случай.

Оветникът поддържа, че е налице колизия между чл. 5 и чл.8, т.7 от Наредбата.