Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2831 от 20.06.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 16736/2022
Вид
Решение № 2831
Подписан
20.06.2023
В сила
14.07.2023
Състав
Мария Димитрова Личева - Гургова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2831 гр. Пловдив, 20.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20225330116736 по описа за 2022 година

Производството е по иск с правно основание член 26 ал.2 от ЗЗД.

Съдът е сезиран с искова молба от Д. Д. Д. ЕГН **********, с адрес: с. Я....., ул.“В....Л..........

С. Н., със съдебен адрес: гр. П....., ул. „Й...Г.... против „СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК ............ със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска" №29, ет.7, с която се иска от съда да прогласи нищожността на клаузата от процесния договор за паричен заем /обективирана в чл.11/, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 344,16 лева, като противоречаща на императивните изисквания н Закона за задълженията и договорите, Закона за защита потребителите и Закона за потребителския кредит. Претендира разноски на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.

Ищецът твърди, че на .............. страните по делото са сключили договор за потребителски кредит № ................. по силата на който ответникът е предоставил на ищеца заемни средства в размер на 500,00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема – 40,05 % и годишен процент на разходите – 47,83 %. Съгласно чл. 5 от договора, същият следвало да бъде обезпечен с едно от следните обезпечения – банкова гаранция или поръчител, отговарящ на определени условия. В случай на непредоставяне на обезпечение, според чл. 11 от договора, кредитополучателят – ищец дължал неустойка в размер на 344,16 лева, която следвало да се заплати разсрочено, заедно с погасителната вноска. Поддържа, че чрез предвиждане на неустойка при непредоставяне на обезпечение кредиторът си осигурява допълнителна печалба, която вече е калкулирана с договорената възнаградителна лихва. Клаузата за дължимостта й била нищожна, като противоречаща на добрите нрави и излизаща извън 1 присъщите й функции. Същата не била включена и в ГПР, поради което и същият не е реално прилагания в отношенията между страните, което от свое страна представлявало заблуждаваща търговска практика по см. на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициалното заключение по дело С-453/10 било прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл.з ЗЗП.

ОТВЕТНИКЪТ „СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК........... със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Славянска" №29, ет.7, с отговора на исковата молба заявява, че признава предявеният иск.

Моли съда, да не възлага разноски в тежест на ответника, тъй като не е дал повод за завеждане на делото.

С оглед на изложеното, съдът намира, че са налице условията на чл. 237 от ГПК и следва да постанови решение, с което предявения иск с правно основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД, следва да бъде уважен. Предявеният иск е допустим, доколкото е предявен в надлежна форма при наличие на правен интерес от търсената с иска защита.

Валидно е направеното признание на иска, представляващо по същество процесуално действие на ответника, с което същия се отказва от защита срещу иска, тъй като го счита за основателен, заявява, че правното твърдение на ищеца, заявено с иска, отговаря на действителното правно положение, т. е. претендираното от ищцовата страна право съществува, което от своя страна, води до съвпадение на правните твърдения на двете страни пред съда. Доколкото признанието на иска касае право, признато от нашия правен ред и не попада в хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, изключващи го, то съдът следва да го зачете, уважавайки на това основание предявената искова претенция.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца възниква правото на разноски. Съдът намира за неоснователно възражението на ответното дружество за недължимост на такива, тъй като следва да се приеме, че въпреки, че е признало иска, е дало повод за завеждане на делото.

Ищецът претендира разноски в размер на 50,00 лева за държавна такса и адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА.

Договорът за правна защита и съдействие е сключен на .................... т.е. след влизане в сила на измененията на НМРАВ. По тази причина на пълномощника на ищеца ще се присъди адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА в размер на 400,00 лева.

С оглед на горното, съдът

РЕШИ:

2

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК

.............със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска" №29, ет.7, от една страна и Д. Д. Д. ЕГН **********, с адрес: с. Я...., ул.“В...... Л............ С. Н., със съдебен адрес: гр. П....., ул. „Й..... Груев" №........... от друга, че клаузата от Договор за паричен заем №................обективирана в чл.11, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 344,16 лева е нищожна, като противоречаща на императивните изисквания на Закона за задълженията и договорите, Закона за защита потребителите и Закона за потребителския кредит.

ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК............ със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска" №29, ет.7, да заплати на Д. Д. Д. ЕГН **********, с адрес: с. Я.......... ул.“В...Л............С. Н., със съдебен адрес: гр. П....., ул. „Й......Г..... направени по делото разноски в размер на 50,00(петдесет)лева за заплатена държавна такса.

ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК ............. със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Славянска" №29, ет.7, да заплати на............. С. К. Н., с адрес на адвокатската практика: гр. П.... ул.“Й..... Г........... адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА в размер на 400,00(четиристотин) лева.

РЕШЕНИЕТО, постановено при условията на чл.237 от ГПК, може да се обжалва от страните пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___/п/____________________

3